До президентските избори в САЩ остават по-малко от два месеца, а още нито един от кандидатите няма значителна преднина.
Досега вниманието на медиите и обществеността бе съсредоточено най-вече върху възгледите на Хилари Клинтън и Доналд Тръмп за имиграцията, тероризма, външната политика и личните им качества. Икономическите платформи на двамата сякаш оставаха на заден план, но между тях има съществени различия.
Държавните разходи
Клинтън е застъпник на бюджетно-социалния популизъм. Тя говори за безплатно обучение в държавните колежи и облекчаване на задлъжнялостта на студентите, ползващи кредити за образование. Както и за още по-активно разширяване на системата за здравно осигуряване, инициирана от сегашния президент. Освен това е привърженик на по-нататъшното увеличаване на дела на възобновяемите източници на енергия."Зелената" енергетика е твърде скъпо начинание и Барак Обама често бе критикуван за големите разходи в тази сфера. Неговата съпартийка обаче планира да увеличи двойно досегашните средства за сметка на намаляване на подкрепата за други отрасли.
На това Доналд Тръм противопоставя намеренията си да не прави промени в социалното осигуряване, да отмени или да замени сегашната система на здравно осигуряване и да направи държавните разходи по-ефективни, без да посочва конкретни стъпки.
Данъчното облагане
Клинтън възнамерява да направи данъчната система в САЩ по-прогресивна, въпреки че тя и сега е такава в сравнение с другите държави с развита икономика. Така че какво би могла да промени Хилари? Тя призовава за увеличаване на налога върху имуществото, както и на данъчните ставки за онези, които печелят много, но в същото време намеква за известно намаляване на корпоративните налози.
Тръмп предлага по-ниски данъчни ставки за физическите лица и компаниите. Сега федералната данъчна ставка в САЩ е 35%, което е най-високият показател сред държавите в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Амбициите на милиардера са да я намали средно до 15 на сто, а новосъздаденият бизнес да не плаща никакви данъци в продължение на една година.
Търговските отношения
Любопитно е, че Хилари Клинтън е по-близо до протекционисткото крило в Демократическата партия. Тя не подкрепя Трансатлантическото партньорство, към което толкова силно се стреми Барак Обама. Позицията й се отличава силно и от тази на съпруга й, който охотно подписваше споразумения за свободна търговия, докато беше президент.
Плановете на Тръмп в тази насока са още по-спорни. На практика той заплашва Китай и Мексико с търговска война и се обявява за преразглеждане на съществуващите търговски договори на САЩ.
Държавният дълг
Становищата на Клинтън и Тръмп за бюджетния дефицит и държавния дълг също са много различни. Плановете на Хилари за разширяване на социалното осигуряване предполагат увеличаване на компенсационните разходи. Което на свой ред би довело до дефицит. Колкото до Тръмп, дори оценката му за увеличаване на данъчните постъпления за сметка на ръста на икономиката да излезе вярна, той ще трябва да съчетае намаляването на налозите с по-голям контрол върху разходите. В противен случай евентуалното му президентство ще бъде придружено със сериозни дългови проблеми.
Кого ще изберат американците?
Приоритетите на Клинтън се заключават в преразпределение на богатството, докато Тръмп е ориентиран към по-високи темпове на ръст на икономиката. Без съмнение, обикновените граждани биха предпочели Хилари, защото обещава социални изгоди. Но нещата не опират само до тях. Потребителското търсене и търговията са спаднали рязко. След Втората световна война американската икономика е нараствала средно с три на сто в продължение на десетилетия, а през последните десет години не е фиксиран трипроцентен ръст дори в рамките на три последователни тримесечия.
Съдейки по анкетите, американците се доверяват в сравнително еднаква степен на двамата кандидати, но и двамата са далеч от идеала. Според наблюдателите Клинтън трябва да преосмисли левите си позиции и да се ориентира към стимулиране на икономиката. А Тръмп – да покаже повече смирение и да стане по-отзивчив към съветите по въпроси, в които не му достига опит.
