Патриотичният фронт не успя да прокара в парламента законопроекта си за връщането на задължителната наборна военна служба, макар и за шест месеца. В сряда (14 септември) по-голямата част от народните представители отхвърлиха предложенията за промени в Закона за отбраната и въоръжените сили.
Идеолог на неприетите поправки е лидерът на ВМРО и кандидат за президент на патриотите Красимир Каракачанов. Националистите настояват за възстановяване на казармата заради влошената среда за сигурност. Въпреки че Каракачанов, Димитър Байрактаров и Милен Михов положиха големи усилия в дебатите, аргументите им не можаха да убедят нито управляващите от ГЕРБ, нито опозицията БСП да гласуват в тяхна полза.
"Престрелката" в пленарната зала се водеше предимно между патриоти и реформатори. От Реформаторския блок сравниха казармата със затвор, на което Милен Михов от ВМРО отвърна, че "да сравняваш армията със затвор, означава да сравняваш храбрия български войник с престъпник". "Всички ние сме родители, имаме деца, внуци, светът се променя и за съжаление към лошо, войната наближава границите на българите и ние ще допуснем голяма грешка. Те трябва да могат да защитят себе си, родината си, живота си", излезе със страховито пророчество националистът. Каракачанов пък се опита да обори позицията на военното министерство и Николай Ненчев, че издръжката на един кадрови войник била по-евтина от тази на наборника. Кандидатът за държавен глава извади официални разчети и протоколи още от пролетта, които доказват обратното – наборникът излиза на държавата 400 лв., а професионалният войник – 1200 лева.
"Твърдението на Министерството на отбраната, че наборникът ще струва два пъти по-скъпо са все едно някой да каже, че 120 депутати в залата ще струват по-скъпо от 240", отбеляза съпредседателят на Патриотичния фронт. Според него и средствата за възстановяването на казармите също били преувеличени – ставало дума само за 30-35 млн. лева. Каракачанов изреди и куп европейски държави, които имат задължителна казарма, като добави, че и Германия започва обсъждането на такъв законопроект.
Реформаторът Борис Станимиров се съгласи с тази тенденция, призна, че има логика, но посочи, че сега не бил моментът за това и патриотите впрягат каруцата пред коня. Той отбеляза, че вакантните места за професионални войници са 5100 и заедно с тези за резервисти стават около 8000. Депутатът призова – по-добре да увеличим възнагражденията за тях, за да бъдат комплектовани, отколкото да тръгваме към наборната служба.
Ангел Найденов от БСП пък категорично отхвърли идеите на лидера на ВМРО, включително и за алтернативна военна служба, тъй като той настояваше за връщане и на строителни войски, в които да работят неграмотните войници.
След отхвърлянето на законопроекта Красимир Каракачанов обяви на специален брифинг в кулоарите на парламента, че политическият инат е причината да не се възстанови задължителното влизане в казармата на донаборниците. И обеща, че ще продължи да внася законопроекта си през шест месеца, докато "му дойде времето" да бъде приет. Патриотът смята, че кадровите военни не били мотивирани да служат добре и влизали в армията само защото нямали какво да работят, а впоследствие напускали, след като си намерят по-добре платена работа.
Депутатите решиха, че действащи военни вече ще могат да заемат поста на министър-председател, министър или заместник-министър. Това предвижда пък законопроектът за промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, предложен от Министерския съвет, който Народното събрание гласува на първо четене. В момента военните нямат такива права.
Опозицията не скри притесненията си от новия текст, но от управляващите направиха уточнението, че мярката ще важи само за служебни правителства, които се назначават от президента в случай на преждевременно прекратяване на правомощията на парламента, т.е. при предсрочни парламентарни избори. Според гласуваната промяна военен, назначен за министър-председател, министър или заместник-министър, ще излиза в неплатен отпуск от службата си във въоръжените сили, докато заема поста в правителството. След прекратяване на пълномощията му се осигурява заемането на същата или друга длъжност в армията в съответствие със званието и квалификацията му.
По време на дебатите стана ясно, че повод за внасяне и приемане на тази поправка са прецедентите от последните два служебни кабинета. Първо ген. Николай Петров беше здравен министър в кабинета на Марин Райков през 2013-а. Тогава в разрез със закона той, като действащ военен лекар във Военномедицинска академия, беше назначен в правителството. След това Петров се завърна на работа в Министерството на отбраната с военното си звание. Вторият случай беше с Евгения Раданова, която бе министър на спорта в кабинета "Близнашки". Тя обаче спази нормативните изисквания и прекрати договора си с военните, преди да влезе в Министерския съвет.
Също в сряда парламентарното мнозинство отказа да изслуша премиера Бойко Борисов във връзка с възникналия скандал около българската кандидатура за генерален секретар на ООН. Искането беше на левицата – министър-председателят да бъде извикан и да даде обяснения за действията на властта спрямо Ирина Бокова и вероятността тя да бъде сменена от еврокомисаря Кристалина Георгиева. После в пленарната зала възникна разправия заради законопроект на БСП за увеличаване на помощите за деца с увреждания. ГЕРБ отхвърли искането на социалистите, като според заместник-председателката на социалната комисия Светлана Ангелова проектът им бил популистки. Тя обясни, че са против порочната комунистическа практика да се дават пари "на калпак". Само ден по-рано правителството реши извънредно да възложи на министъра на труда и социалната политика да подготви законодателни промени, с които да се въведе нов вид помощ за деца с увреждания. От БСП подчертаха това, а лидерът Корнелия Нинова припомни, че техният законопроект е бил одобрен в комисия и от депутатите от ГЕРБ. "Защо сте го подкрепили, ако е популистки?", попита тя. След което обяви, че групата на "БСП лява България" напуска заседанието в знак на протест и отива на протеста на майките с деца с увреждания пред Сградата на съединението.
