Съществуването на ЕС не е застрашено от решението на британците да го напуснат, но общността страда от екзистенциална криза. С тези на пръв поглед противоречиви твърдения може да бъде обобщено годишното обръщение на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер "За състоянието на съюза".
Произнесена в навечерието на срещата на върха на лидерите на ЕС в Братислава, речта на Юнкер може да бъде приета като обобщаване на проблемите, пред които са изправени 27-те страни, оставащи в общността след британския вот за оттегляне, но и като указание, определящо посоките, в които трябва да се търсят решенията.
Никога преди не съм виждал толкова малко допирни точки между страните членки. Никога не съм виждал националните правителства толкова отслабени от силите на популизма и така парализирани от риска от поражение в следващите избори, отбеляза председателят на ЕК и обобщи: "Нашият Европейски съюз, поне в някаква степен, е в екзистенциална криза".
Какви бяха изходите от кризата, предложени люксембургския държавник? Наред с общите призиви към националните лидери да потвърдят ангажимента си към общността Юнкер направи и редица конкретни приложения за оздравяване на блока. Едно от тях бе предложението му за придвижване на проекта за общоевропейска армия. Спъвана досега от категоричното противопоставянето на Лондон, след британския вот за "Брексит" идеята получи нова възможност за развитие и сега Жан-Клод Юнкер предложи както създаването на единен генерален щаб на ЕС, така и обединяване на военните ресурси – което по думите му трябва да спести между 20 и 100 млрд. евро годишно, изразходвани от отделните страни поради липса на координация в отбранителната област.
Друга важна мярка, предложена от председателя на ЕК с цел заздравяването на общността, бе удвояването на Европейския инвестиционен фонд. Програмата за инвестиции, известна като "Плана Юнкер", бе определена като успешна от собствения си автор и той предложи от сегашните 315 млрд. евро фондът да бъде увеличен до 630 милиарда през 2022-ра. Целта – на подпомагането на различни проекти от летища до широколентови мрежи на фона на резкия спад на разходите след края на глобалната финансова криза.
Наред с идеите за укрепване на общността, които лансира, Юнкер обърна внимание на главното предизвикателство пред нея – разединението между страните членки. По-конкретно, председателят се опита да тушира острите противоречия, предизвикани от бежанската криза, като възприе миролюбив тон по отношение на страните от Централна и Източна Европа, които яростно се съпротивляват на идеята за преразпределяне на бежанци. Подобно на "Плана Юнкер", планът за релокация на мигрантите също в голяма степен може да бъде смятан за "рожба" на люксембургския политик и той изтъкна необходимостта от него, подчертавайки необходимостта от солидарност. Същевременно председателят на ЕК смекчи позициите си, като подчерта, че "солидарността трябва да е доброволна, трябва да идва от сърце, а не да е наложена отвън".
Наред с уверението, че "Европа никога няма да се превръща в единна държава" и че "не сме Съединени европейски щати", обръщението на председателя на ЕК очерта както политическите му цели през следващата година от мандата му, така и общите посоки, в които ще бъде търсен новият път пред Европа след "Брексит"-а – конкретни проекти по дадени проблеми и старателно избягване на темата за "задълбочаването на обединението".
