Още през март 2014-а, когато се пръкна последната засега национална стратегия за развитието на държавната администрация, беше ясно, че от нея нищо няма да излезе. Чиновниците сами да определят как ще работят в бъдеще? Какво можеше да се очаква, след като добре знаем, че бюрокрацията ражда само и единствено още повече бюрокрация. Неслучайно за последните 10 години съществуващите у нас министерства, комисии и агенции са се удвоили и вече са 115. И то при положение, че постоянно слушаме как броят на държавните служители намалявал.
Тези дни Министерският съвет публикува отчета на свършената работа по споменатата стратегия. Оказа се, че от 71 мерки, планувани за изпълнение през 2014-а и 2015-а., са приложени само 25. Тоест, напредъкът е около 35 процента. На това му се казва "успех", особено като имаме предвид, че отговорник за административната реформа в правителството е вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова.
Всъщност
всичко е още по-нелепо
В документa се говореше за създаване на устойчива нормативна рамка, ограничаване на средата за нерегламентирани и корупционни практики, подобряване на планирането и бюджетирането, въвеждане на системи за управление и контрол на качеството. Такива хубави обещания сме чували и преди – още през 2006-а, когато имаше цял министър на държавната администрация. Царското юпи Николай Василев също подготви стратегия и дори поде кампания под наслов "С лице към хората". Десетилетие по-късно вече може и да не ни посрещат с гръб на гишетата, но работата все така не върви. Което не попречи новата стратегия да тръгне с ново мото – "Работим за хората". След още едно десетилетие сигурно и това ще се случи, но съдейки по темповете на изпълнение на набелязаните цели, реформата наистина ще е мъчителна.
Една от отчетените като изпълнени мерки е осигуряването на възможност за заявяване на услуги и за получаване на готовите документи чрез лицензирани пощенски оператори. Колко души обаче са се възползвали от тази екстра? Първо, малцина изобщо знаят за нея и второ, опиталите се да комуникират дистанционно с чиновниците накрая пак стигат до гишето им. В същото време в Европа даже личните карти се подменят по пощата…
Друга гордост на управляващите
е, че са задължили администрациите да публикуват наличната систематизирана информация в отворен формат. Казано иначе, Законът за достъп до обществена информация вече принуждава ведомствата да разкриват регистрите си и други данни, с които разполагат. Става дума за изключително разнородни сведения – от списък на регистрираните екскурзоводи, състоянието на въздуха, та чак до отчет на отдадените под наем ниви в някоя община. Проблемът е, че за деветте месеца, откакто са в сила тези разпоредби, на правителствения сайт за отворени данни (opendata.government.bg) има само шепа справки. Показателно е, че с най-много (общо 24) отключени регистри е община Димитровград. След нея се нареждат Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Столичната здравна инспекция. Самият Министерски съвет е разкрил единствено 14 от своите регистри. Реално погледнато, по линия на отворените данни са отчетени няколко изпълнени мерки.
Само за бройката
е отчетена и мярка №44 – "Популяризиране на стажантските програми, конкурси и младежки инициативи" , която обаче не се нуждае от коментар. Същото е и при "Изграждане на мрежа за обмен на опит между служители в администрацията" (№50) и "Укрепване на капацитета на Института по публична администрация" (№54). Това е напредъкът.
За да изглеждат нещата по-розови и къдрави, в отчета на правителството се отбелязва, че имало и частично изпълнени мерки. Такива се водят цели 34 от всичките 71. Обяснението за половинчатостта е липсата на пари. Чакали се финансовите потоци от оперативната програма "Добро управление". Никой обаче не обяснява защо сметките са се объркали и къде са потънали първоначално отделените пари. Любопитното е, че бюджетът не е стигнал за цялостното ограничаване на предпоставките за корупция чрез намаляване на регулаторните режими, при които администрацията има право на преценка по целесъобразност. Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност е направил анализи и е предложил какво е необходимо да се промени в законодателството, но ефективно нещата си остават без промяна.
Горе-долу такова е положението и с въвеждането на санкции за длъжностни лица, които нарушават норматив или просто бездействат. Приета е Национална стратегия за борба срещу корупцията, но липсват конкретни изменения в Закона за администрацията, които да засилят правомощията и независимостта на вътрешните инспекторати. Като успех се отчита, че жалбите срещу администрацията били намалели с 10% – до, забележете, 27 967. Ако се запазят същите темпове, след десет години би следвало тези жалби да са около 10 000, което не изглежда никак малко.
Още по-лошото е, че има цяла дузина мерки, по които за две години и половина не е свършено нищо. За тях дори не се казва кога ще бъдат въведени. Използвана е
формулировката "в последващ период"
която явно всеки сам ще трябва да си я тълкува. А нито става дума за скъпи и сложни реформи, нито за действия, изискващи голяма политическа подкрепа. По-скоро е налице нежелание у управниците и чиновниците да се разделят с някои от любимите си лостове за измъчване на гражданите и бизнеса. Ето, актуализиране чака Ръководството за извършване на оценка на въздействието на законодателството. Необходимо е само да се изготви наредба, в която да бъдат определени методологията и минималното съдържание на оценката на въздействието. Но никой не бърза, може би защото от тази оценка ще се разбере колко вредни са някои законови поправки, предлагани от депутатите или министрите. У нас не са един или два случаите, в които недомислените нормотворчески прояви нанасят сериозни вреди на един или друг сектор
Нереформирани остават и структурите на общинските администрации. Нужни били 800 000 лв. – нищо пара за държавата, но щели да се чакат схемите на програмата "Добро управление". Дали пък не се тупка топката, за да останат колкото се може по-дълго бюрократичните паяжини в местните структури? Същият въпрос може да се зададе и по повод забавената актуализация на методологията за извършване на функционален анализ на държавната администрация. Тя също щяла да се финансира с 600 000 лв. от посочената европейска програма.
Друг половин милион лева е трябвало да се даде за подобряване на процеса по оценка и планиране на потребности от специалисти във ведомствата, но и тази задача е оставена за "последващ период" и ще се върши с помощта на Брюксел.
Съдейки по получените данни от министерствата, излиза, че
не са въведени стандарти за професионална компетентност
на служителите в звената по човешки ресурси. Управляващите обещават този "пропуск" да бъде регламентиран при предстоящите промени на подзаконовата нормативна уредба в областта на държавната служба.
Колкото до съвместните обучения за повишаване на ефективността на взаимодействието на приходните агенции и правоохранителните органи – МВР, ДАНС, следствие, прокуратура, съд, те са провалени поради пропаднала обществена поръчка. Ново финансиране за подобни обучения не се предвиждало. По всичко изглежда, че не се предвижда и някой да каже какво е станало с първоначално заделения бюджет.
