У нас всичко е криворазбрано, т.е. на опаки. И цивилизацията, и свободата, и демокрацията. И социализмът, ако помните. Ето затова възрожденската творба на Добри Войников "Криворазбраната цивилизация" ще си остане една от емблемите на българската литературна класика. Защото снобизмът и маймунското подражание се възприемат като цивилизационен избор.
А зададат ли се избори, става кристално ясно, че и за демокрация не сме дорасли. Защото по дефиниция тя означава както права на личността, така и поемане на отговорност от всеки индивид към обществото. Само че у нас и демокрацията се изроди в избиване на комплекси, само надценяване и оглеждане на собствената персона в кривото огледало на властта. Всеки си мисли, че разбира от всичко, може всичко и за него няма непозволени неща. А политиците с все по-вопиъщата си посредственост подхранват тази увереност.
Демокрацията е скъпо удоволствие, както знаем. Но това не значи, че трябва да е пошло и просташко. Та като се зададат избори, освен политическите партии на стартовата линия да се наредят и всевъзможни псевдопартии, комитети и движения. Както и никому неизвестни местни величия, фалшиви герои, махленски батки, а понякога и индивиди с психически проблеми.
Тези дни в ЦИК отново се завървяха екзотични екземпляри, чиято цел не е да направят нещо полезно за държавата и обществото, а личен пиар и шоу за околните. Защото демократичната държава им осигурява трибуна. А бюджетът, който пълним с нашите пари, се грижи да има отпечатани бюлетини и за тази пошла пародия.
Да, това е демокрацията. И по-добра система на управление засега не е измислена. Казал го е Чърчил! Но поне циркът да беше класен и да си заслужаваше масрафа. Преди години първи майтап с президентския вот си направиха сатириците Христо Бойчев и Иван Кулеков с техния предизборен девиз "Шъ съ оправим!". Но когато хуморът е класен, а самоиронията очевидна, забавлението е гарантирано. Тогава публиката дори се учи да се забавлява. Но това беше в онези години, в които и образованието, и културата все още се развиваха, макар и по инерция.
Така че, когато на родната политическа сцена стъпи Жорж Ганчев, се вля свежа струя с крилатите си фрази: "Не ме гледай тъпо, българино!" и "Кажи си думата, Бероне". Все пак човекът идваше от Холивуд (според собствените му твърдения), актьор, певец, музикант… И си вярваше, че подобно на третокласния артист Роналд Рейгън може да стане блестящ президент. Повярваха му и мнозина българи, но повечето го възприемаха като част от трупата на Сатиричния. Триковете и лафовете му обаче се изтъркаха. Пък и нивото на предизборните кампании, както и на участниците в тях падна. Закономерна функция от все по-ниското равнище на образованието, господството на халтурата и изкривяването на демократичните принципи.
Затова съвсем логично на тези избори ще ни забавлява един селски дребен мафиот с цветистия си прякор Пищова, който е замязал на деветосептемврийски пищоф, и една чалга Шишарка. Ще раздават виртуални кебапчета и манекенки на зяпачите, които я отидат до урните, я не. И ще ги веселят с дебелашки хумор.
На популярност едва ли ще се радва първият официално заявил се хомосексуалист политик Владимир Кузов. Българите обаче все още са пуритани по отношение на сексуалната ориентация. Това е забелязал и световноизвестинят драматург Едуард Олби (Бог да го прости!), когато присъствал на премиерата на пиесата си "Козата, или коя е Силвия" в Народния преди няколко години. Направило му впечатление, че когато станало ясно, че любовницата е коза, зрителите не проявили особена изненада (за разлика от американската публика). Очевидно традицията на поколенията овчари по планините е станала част от битието. Но при хомосексуална целувка между баща и син присъстващите в залата силно се възмутили и дори започнали да напускат. Така че Кузов няма шанс да стане държавен глава (нито селски кмет, да речем) и той го знае не по-зле от всеки. Но ще платим и неговия масраф.
