Рискът от неизпълнение на третия лот на магистрала "Струма", преминаващ през Кресненското дефиле, е много голям и поставя под въпрос устойчивостта на целия инвестиционен проект за аутобана, в това число и на изградените вече участъци, финансирани в предишното издание на оперативната програма "Транспорт". За това алармираха през седмицата в специална декларация БАН, Камарата на строителите и други браншови организации, подкрепени от няколко университета, Българската асоциация за селски и екологичен туризъм, Българският ловно- рибарски съюз, Екологичното сдружение "Марица 2004", Федерацията на потребителите и т.н.
Авторите на декларацията категорично подкрепят и разработвания от Агенция "Пътна инфраструктура" нов проект за разделяне на движението през дефилето. Т.нар. източен вариант предвижда едната посока на движение – от Кресна към Симитли, да минава по сегашното трасе, което ще бъде ремонтирано, а другото платно – от Симитли до Кресна, да бъде изнесено в източна посока по изцяло нов терен. То ще преминава край селата Брежани, Стара Кресна и Ощава, като са предвидени тунели, седем виадукта, 14 по-малки съоръжения, подпорни стени и др. "Пътят ще е двулентов, като при изкачванията ще има три ленти. Двете трасета ще бъдат резервни едно на друго и при инцидент ще има възможност за прехвърляне на движението от едното към другото, ще има и връзки с населените места в района. Планът е първо да бъде изградено новото, а след това да се рехабилитира сегашното. Масово в Западна Европа в планинските райони се използва този начин – например магистралата между Милано и Генуа в Италия", обясни председателят на управителния съвет на пътната агенция Лазар Лазаров.
Непрестанното търсене и обсъждане на варианти, повечето от които са напълно неприложими в сегашните условия, блокират работата по проекта в участъка на Кресна, отбеляза пък председателят на управителния съвет на Камарата на строителите инж. Светослав Глосов. "Време е да започне да се строи, защото за изграждането на автомагистрала "Струма" се говори от студентските ми години, а вече съм в предпенсионна възраст", добави ректорът на УАСГ проф. д-р инж. Иван Марков.
Срещу новия план, при който ще отпадне изграждането на тунел от 15 километра, се обявяват само шепа еколози. Те настояват страната да бъде наказана за отказа й да построи дълъг тунел, да се спре финансирането и да бъдат наложени санкции. По този повод в декларацията си в подкрепа на пътната агенция браншовите и неправителствените организации отбелязват, че в изложенията си еколозите цитират хора с научни степени, които обаче с абсолютно ненаучни методи правят неверни анализи и заключения.
"Забавянето на строителството на пътя през Кресненското дефиле е пагубно за човешкия живот и природата. Излишното лутане ще доведе до увеличаване на жертвите и до катастрофални последици за икономиката ни, защото ако не завършим изцяло проекта, ще трябва да връщаме над 1 млрд. лв. и за вече изградените отсечки от "Струма", изтъкна Лазар Лазаров. Той сравни този проект със схемата "Белене", но в още по-голям мащаб. По думите му има възможност до 2020-2021 г. невралгичният участък от Крупник до Кресна да бъде завършен, стига да няма нарочни жалби, които умишлено да възпрепятстват начинанието.
