Има някакъв симбиотичен устрем проектът АЕЦ "Белене" да се възроди като зомби
Апостолът е казал България да бъде свободен народ, достоен член на семейството на европейските народи
Аз съм кандидатура на Гражданския съвет в РБ, не съм бил член и на ГЕРБ
Ако не бях приел номинацията, нямаше да има за кого да гласувам
Г-н Трайков, слоганът на Вашата предизборна кампания е "Силата да бъдеш свободен". Вие свободен ли сте?
– Избрахме го, защото вярваме, че само свободните хора имат силата да променят страната и да отстояват каузите си. България има нужда от доста промени и твърде много хора, които да искат да ги направят. Но постоянно изскачат различни причини, поради които не могат. Посланието е към тези, които искат да бъдат свободни, за да са силни и да направят живота си такъв, какъвто го желаят. Желанието ми е институцията президент в мое лице да получи подкрепата на много хора, които се чувстват по същия начин.
Чия подкрепа търсите – на десните избиратели ли?
– Разбира се, но не само. Да не влизаме в дискусия кое точно е дясно и кое ляво. Смятам, че това, което се смята за базова предпоставка, за да има въобще ляво и дясно, всъщност са десни ценности. И по-конкретно желанието да има върховенство на закона, справедливост, еднакви правила за всички; институции, които да ги съблюдават, и меритокрация (б.ред. форма на държавно управление, основаваща се на участие в управлението на способните, заслужилите).
Има теоретичен спор дали това е част от десните разбирания или е база, на която да се надгражда лявото и дясното. Затова се обръщам към всички хора, които искат да построим фундамента на държавата отново.
Влизате ли със самочувствие в битката? Няколко пъти по време на вътрешната надпревара в Реформаторския блок казахте: "Предпочитам да не съм аз".
– Това го казах съвсем в началото и някои хора го разбраха погрешно като израз на страх. Аз смятах, че на онзи ранен етап на президентската надпревара трябваше всички политически сили да потърсят много сериозно сред своите членове, симпатизанти или авторитетни фигури, които харесват, за да издигнат човека, който възможно най-добре ще отговори на тази необходимост на нашето общество, за която говорих. Убеден съм, че в България има много интелигентни хора, професионалисти, компетентни, силни, почтени, достойни. Исках да видя много от тях в тази надпревара. Това беше смисълът на моето изказване. За съжаление вече изборите са съвсем близо и просто си мисля, че ако не бях приел номинацията, сега щях да съжалявам, защото нямаше да има за кого да гласувам.
Кандидатурата на Реформаторския блок се случи по възможно най-трудния начин и у страничния наблюдател остана усещането, че не е ясно изобщо искат ли да имат силна кандидатура, която да се конкурира с ГЕРБ.
– Не съм съгласен, че процесът се е забавил. Напротив – той започна още през юни, когато обществото разбра кои са имената. Имаше дебат, който в Реформаторския блок винаги е толкова публичен, че нищо не остава скрито. Ако хората си мислят, че има нещо, което не знаят – няма. Всичко се каза и се видя. Ако можеш да минеш през такава процедура, това означава, че си по-голям демократ, отколкото в ситуация, при която се изкомандва нещо отгоре. А пък, за да си демократ като президент, трябва да си демократ и в своята общност.
Ядосахте ли ГЕРБ с Вашата кандидатура? Лидерът на ДСБ Радан Кънев видя съгласувани действия между ГЕРБ и БСП, за да бъде изхвърлен Блокът от властта след изборите за президент. Това бяха оставката на областния управител на София Веселин Пенев, арестът на кмета на Перущица Ради Минчев и атаките срещу областния управител на Бургас Вълчо Чолаков – всички членове на РБ.
– Това е мажоритарна кампания и мисля, че много малко неща освен моята и на вицепрезидента личност имат значение. Що се отнася до номерата, които е прието да се правят в България, това е друг въпрос. Те са част от нещата, които трябва да се променят в политическата система.
Как виждате съдбата на Блока след вота, ще остане ли във властта, ще успее ли да се съхрани въобще?
– Аз съм кандидатура на Гражданския съвет в РБ, не съм бил член и на ГЕРБ. Блокът беше създаден като отговор на правителствената криза по време на протестите 2013-2014 година. Гражданският съвет беше нужен на партиите, за да служи като коректив в техните отношения. След като беше създадено правителството, партиите сякаш малко изгубиха фокуса върху гражданското присъствие, но пък виждаме, че сега има ренесанс на това начало.
Нямам достатъчно информация дали Блокът ще остане във властта. Може би трябва да питате председателите на партиите, които са членове на правителството. За мен е важна тази кампания и това, че виждам у всички симпатизанти и членове на РБ удовлетворение, че в момента никой не дели нищо. Досега на всички избори е трябвало да се търси баланс между съставляващите Блока, а на тези няма такова нещо. Всички застават зад общата кандидатура.
Има ли персонална битка между Вас и Бойко Борисов?
– Считам, че е изключително погрешно съдбата на държавата да се прекарва през персоналната призма. Не го смятам за важно.
Какви са Вашите основни послания към гласоподавателите?
– Искам, ако мога да предам на хората вяра и вдъхновение. Защото най-силният инструмент в ръцете на статуквото е убеждението, че нищо не може да се промени, че като се зацапа пейзажът с нелицеприятни факти и фигури, хората ще се отвратят и ще оставят всичко в ръцете на кукловодите. Аз нямам намерение да бъда част от това. Искам повече хора да повярват, че промяна може да има. И един от основните ми приоритети е националната сигурност. За мен това е много комплексно понятие. Спомням си, че преди 5-6 години дори енергийната сигурност не беше част от концепцията за него. А сега на никого не би му минало през ума да я изключи. И аз мисля, че имах някаква малка заслуга това да се случи.
За мен националната сигурност включва най-вече хората. Това, което е важно за нас: здрави ли сме, искаме ли да имаме деца в България, губим ли ги, като дойде време да учат, защото заминават в чужбина. Президентът има право на законодателна инициатива по въпроси, свързани с конституцията. Например чудесна кауза ми се струва правото на гражданите да питат Конституционния съд. Той може да се ангажира дори с проблеми, свързани с околната среда, образованието, икономическите политики.
Как ще го направите с лостовете на поста на държавния глава?
– Ролята, която законодателят е дал на президента, е малко встрани от всички останали власти и правомощията му не са оперативни. Тоест те минават през някакво опосредстване, по-заоблени са… Но никак не са малко, първо като започнеш с назначенията. Всяко назначение, което прави президентът, може да е на човек, който има авторитет, виждания, достойнства и характер да ги отстоява. Всеки един от тях е посланик на вижданията на държавния глава във всички сфери. Като започнем от регулаторите, съдебната система, после минем през правото на президента да прави обръщения към нацията, когато и по какъвто повод намери за добре, фактът, че е главнокомандващ и с важна роля във външната политика. Трудно ми е да си представя как един президент с ясна позиция и авторитет в обществото ще има виждане по някаква тема и то ще остане без последствие.
Трябва ли да бъде възроден проектът АЕЦ "Белене" според Вас?
– Всички знаем, че има решение на Народното събрание от 2012 г. тази корупционна каша да бъде заровена. А сега, както виждам, има някакъв симбиотичен устрем този проект да се възроди като зомби. И ми се струва, че са доста малко хората, които опонират на това желание. Аз мисля, че той е скъп, ненужен – с идеята към отмъкнатите милиарди да се добавят още няколко. Хората трябва да се учат от опита си. При първото правителство на Борисов отделихме немалко време и ресурси, за да го направим истински проект, но това няма как да стане.
Тъй като ме питате, ще кажа, че правилният подход сега е да се платят неустойките възможно най-бързо, щом е взето решение да не се обжалва. Но при твърдо фиксиран ангажимент това да стане срещу пълното съдействие на руската страна за влагането на това оборудване в други техни проекти, така че да не загубим парите.
Как ще коментирате напрежението около нашата кандидатура за генерален секретар на ООН?
– То идва като илюстрация за това как не се прави такова нещо. Без да се впускам в анализ на качествата на двамата кандидати, мисля, че издигането им беше направено от две поредни правителства по възможно най-погрешния начин с риск накрая от нещо почти сигурно да не стане нищо.
Първо номинацията на правителството на Орешарски на Ирина Бокова беше направена сякаш е предрешена кандидатура. Не си спомням тогава да е имало дебат. След това тя беше препотвърдена от сегашното правителство поне на вид под ултимативния натиск на Георги Първанов. Мисля, че това сложи огромна тежест на целия процес и впоследствие не е ясно колко искрено правителството и държавата ни са защитавали тази кандидатура. Това, което се вижда, е, че и г-жа Бокова, и г-жа Георгиева някак си изглеждат зле в очите на българите от цялата тази ситуация.
Кой е основният Ви опонент на изборите? Резултатите от социологическо проучване от седмицата гласят, че преди дори да е назован кандидатът на ГЕРБ би събрал 51% подкрепа.
– Конкуренти са всички, които виждат мястото на България и посоката, в която тя да върви, някъде другаде, освен натам, където сякаш имахме консенсус, че е бъдещето на България – организациите на свободния свят, демокрацията. Патриотизмът, който сега сме започнали да наричаме "модерен патриотизъм", но той всъщност е патриотизмът на Левски. Той не е казал: Щото сме патриоти, дайте да веем руски знамена. Не, Апостолът е казал България да бъде свободен народ, достоен член на семейството на европейските народи. Мисля, че мястото ни е там и трябва да намерим своя силен глас, да бъдем чути и нашите интереси да бъдат защитавани от всички останали 550 милиона европейци.
Как ще убедите хората, че ще изпълните обещанията си? Те са свикнали да ги лъжат.
– Аз имам някакво малко предимство да съм бил и в позиция, когато е трябвало да правя неща, и хората са ги видели. Може би ще предпочетат някой с по-малки обещания от останалите, като знаят, че получават това, което виждат.
Защо избрахте да се срещнем пред паметника на Стамболов?
– Защото Стамболов е символ точно на този патриотизъм, който се изразява в ясна вътрешна политика, защитена с убедително търсене на мястото на страната ни в международните отношения. И защото не смятам, че той трябва да бъде оставен като символ в ръцете на разни хора, с които той най-вероятно не би се здрависал, ако беше жив, и които раздават медали на негово име.
Трайчо Трайков е роден на 19 април 1970 г., завършва международни икономически отношения в УНСС. От юли 2009 г. до март 2012 г. е министър на икономиката, енергетиката и туризма. През 2013 г. той става част от Гражданския съвет на Реформаторския блок, в момента е общински съветник на София.
