Фондът за лечение на деца напоследък е една от мистериите на българското здравеопазване. Новият му директор проф. Владимир Пилософ уж е доказано име и професионалист в системата, а родители на деца недоволстват, че безпричинно им е отказано лечение е чужбина. Други направо твърдят, че фондът реално не работи, а членовете на Обществения съвет към него един по един разочаровани "излизат от играта". Структурата или се разпада, или се гласи закриването й и всеки да се спасява, както може? На тези неособено оптимистични мисли навежда едно от последните изказвания на проф. Пилософ, който намекна, че след като милионите за финансиране на дейността на фонда идват предимно от бюджета на здравното министерство, може би е редно то да го ръководи.
Дали на Пилософ е вменена ролята на "троянския кон", който да разбие организацията или поне да подготви преструктурирането й като дирекция на министерството, вероятно ще разберем в най-скоро време. Най-смущаващото в случая обаче са обвиненията в еднолично управление, липса на комуникация с "обществениците" и подмяната на протоколи от гласуване. Защото, да не забравяме, става дума за съдбите на болни деца, чиито родители наистина нямат време за губене. Според Пилософ общуването му с членовете на Обществения съвет е нормално. Но в такъв случай защо от него се оттеглиха едновременно национален консултант, журналист, представител на благотворителна и на гражданска организация? Обяснения от рода на "така или иначе им изтичаха мандатите" звучат, меко казано, несериозно. В тази връзка сценката с професора, размахващ мобилния си (служебен) номер в ефира на водеща телевизия, по-скоро изглеждаше на "гузен негонен бяга". В крайна сметка не е важно дали цяла България знае служебния ти номер, а кога и на кого си вдигаш телефона.
Естествено, не може да не се отбележи, че останалите членове на съвета изразиха категорична подкрепа към директора Владимир Пилософ. Може би и това е единствената правилна позиция, тъй като управленска криза означава фатално отлагане на спешни случаи. От БЧК пък побързаха да оповестят, че опитите за дискредитиране на фонда породили обществени нагласи за несигурност в неговата работа и на неговия обществен съвет. Всъщност дискредитирането започна, когато "качулките" влязоха на заседанието на предишното ръководство и арестуваха де що видят. Досега от "прибраните" няма нито един осъден поради липса на доказателства. Така че по-скоро иде реч за самодискредитиране…
