На фона на сериозните раздвижвания на суровинните и капиталовите пазари две изказвания на признати икономисти дадоха повод за размисъл за начина на правене на икономически политики в бъдеще. В основата и на двете бе фискалната политика.
Първата идея беше представена от Нобеловия лауреат за икономика от 2007 година Ерик Маскин. В своя лекция на конференция на анализаторите от ЕЦБ той представи теория, според която фискалните решения трябва да бъдат вземани не от политиците, а от назначавани експерти, подобно на тези в монетарната сфера. Това, според него, би било силно приложимо във фрагментираната еврозона. Като доводи за такова действие Маскин изтъква не само възможността за по-добро синхронизиране на фискалните политики в паричния съюз, но и деполитизирането на фискалните решения, които често са обект на политикантско манипулиране, та дори и на популизъм.
Втората идея дойде от Далечния изток, където водещият мисията на Международния валутен фонд за Япония – Люк Еверет, говори за неравенствата на пазара на труда между корпорациите и служителите. Един детайл от изказването на Еверет като че ли се откроява най-силно и той е свързан с евентуалното прилагане на силно целеви фискални стимули за насърчаването на ръста на доходите. Такъв подход може да доведе до решаването на основния проблем в почти всички развити икономики, където се наблюдава липса на ръст на доходите – независимо от почти пълното ниво на заетост.
