Британският премиер Тереза Мей обяви революция във вътрешната политика на страната си, като поведе Консервативната партия към най-големия завой, който е извършвала през последните години. В речта си пред партийната конференция в Бирмингам Мей обясни вота на британците за "Брексит" с недоволството на милионите обикновени хора от това, че са игнорирани, и го определи като обратна точка в британската история – шанс, какъвто се пада веднъж в живота на поколение. Решението, предложено от лидера на консерваторите, беше формацията й да "овладее британския политически център" и да постави държавата в служба на "обикновените хора от работническата класа".
Според анализатори едва ли е имало по-подходящ момент за пренасочването на консерваторите към политическия център, при положение че по-левите политически сили на Острова са в най-тежкото си състояние от години насам. Лейбъристката партия е обхваната от яростна вътрешна борба между смятания за радикално ляв лидер Джеръми Корбин и привържениците на умереното ляво, за чийто родоначалник се смята експремиерът Тони Блеър. В още по-тежка ситуация са либералдемократите, които след последните парламентарни избори останаха с осем представители в Камарата на общините.
Ако обявените от Мей намерения не се окажат празни думи, управляващата партия ще скъса с либерализма, който е нейна водеща идеология още от времето на Маргарет Тачър, и ще се приближи до християндемокрацията от европейски тип. Това би могло да я циментира на власт за дълги години напред, коментират специалисти и дават пример с германския Християндемократически съюз – след като възприе голяма част от политиките и посланията на партиите, стоящи вляво от него в политическия спектър, той буквално ги измести и гарантира властта на Ангела Меркел за повече от десетилетие.
Тереза Мей, която е втората жена в британската история, заела премиерския пост, често е сравнявана с предшественичката си Маргарет Тачър. Това обаче, което тя предложи в последния ден от конференцията на консерваторите, представлява радикално скъсване с тачъризма. В речта си в Бирмингам тя сякаш нарочно изтъкна, че "в живота има по-важни неща от индивидуализма и личните интереси", за да отхвърли думите на Тачър, че "няма такова нещо като общество". И ако либералната идеология от ерата на Тачър и Рейгън проповядваше, че проблемите обикновено идват от държавата, новият британски премиер смята да разчита именно на нея за решаването им.
