Сянката на очертаващия се "твърд" BREXIT надвисна над британските финансови пазари. Английската валута потъна до най-ниската си за последните 31 години цена към щатската от 1.2622 щ. долара за един паунд и до 88.32 пени за едно евро. Очакванията този срив да повиши инфлацията понижиха цените на английските правителствени облигации. И дори акциите на английските компании, които досега се котираха добре заради спада на паунда, не можаха да се спасят от разпродажбите, като основният английски борсов индекс FTSE 100 тръгна надолу от средата на седмицата.
Основната причина за погрома бе годишната конференция на управляващата Консервативна партия, посветена на бъдещото отделяне на Острова от Европейския съюз. На нея премиерът Тереза Мей изпрати сигнал, че по-скоро би предпочела по-рестриктивен достъп до единния европейски пазар, за да може Лондон да контролира емиграцията.
Засега март 2017-а се очертава като краен срок за започване на процедурата по развода с ЕС, което нагнетява напрежение на валутните пазари. Британският паунд вече загуби 15% от пазарната си оценка след референдума за отделяне от общността и е с най-слаби финансови резултати сред валутните си конкуренти от развитите държави за 2016-а. Много анализатори, включително на "Голдмън Сакс груп" и на "Алайънс Бърнстейн холдинг", очакват още загуби. "Голдмън Сакс" прогнозира понижение на английските пари до 1.20 щ. долара за един паунд. Експертите на "Алайънс Бърнстейн" са още по-крайни с предвижданията си за 1.05-1.10 долара за една английска лира. Доста по-умерена в очакванията си е Джейн Фоли – старши валутен стратег в лондонския офис на "Рабобанк интърнешънъл", която прогнозира 1.25 щ. долара за един паунд до средата на 2017-а.
Сривът на паунда повиши очакванията за инфлационен ръст, които със сигурност ще откажат "Бенк ъф Инглънд" от нови лихвени понижения или от покупки на активи и с това ще намалят още повече привлекателността на английските ценни книжа. Като "десерт" новият финансов министър на Острова – Филип Хамънд, вероятно ще разхлаби фискалната дисциплина, след като в интервю за телевизия "Блумбърг" на 6 октомври намекна за по-големи разходи за инфраструктурни проекти.
На фона на тези промени председателят на "Бенк ъф Инглънд" – Марк Карни, ще има известно време, за да прецени дали да остане на кормилото на институцията до края на осемгодишния си мандат през 2021-а, или да напусне през 2018-а, каквито бяха първоначалните му планове. Ако английският премиер започне процедурата по отделяне от ЕС в края на март 2017-а, слагайки началото на двегодишните дискусии по темата, евентуалното решение на Карни да се оттегли през юни 2018-а ще увеличи несигурността на финансовите пазари.
Политически наблюдатели посочват, че изборът на канадеца с английски и ирландски паспорти ще зависи до голяма степен и от сработването му с политиците, които не са го избрали. Наследничката на Дейвид Камерън -Тереза Мей, подмени привърженика на Карни – вече бившия финансов министър Джордж Озбърн. Нещо повече, тя критикува и свръхщедрата политика на "Бенк ъф Инглънд" заради "отрицателните й странични ефекти", които увеличават неравенството. Министър Хамънд обаче дава висока оценка на работата на Карни и твърди, че би приветствал решението му да остане начело на "Бенк ъф Инглънд".
Самият Марк Карни заяви пред репортери през август, че смята за "абсолютна привилегия" да бъде председател на 322-годишната английска централна банка. Някои анализатори пък посочват, че той няма особени алтернативи, ако реши да напусне през 2018-а. Защото, за разлика от предшественика си Мървин Кинг, който след оттеглянето си от председателския пост продължи академичната си дейност, 53-годишният Карни едва ли ще направи подобна стъпка. Малка е вероятността да бъдат удовлетворени и политическите му амбиции в Канада, ако се вярва на слуховете, че иска да оглави Либералната партия. Просто защото избраният през миналата година канадски премиер Джъстин Трюдо има голяма обществена подкрепа и се очертава да се задържи по-дълго на власт. Ако обаче реши да остане начело на "Бенк ъф Инглънд" до края на мандата си през 2021-ва, пред Карни ще се открие възможност да поеме ръководството на МВФ – тогава изтича новият петгодишен мандат на сегашния управителен директор Кристин Лагард, което би било идеалното решение за амбициозния финансист.
