Финансовото министерство завиши прогнозата си за икономическия растеж в страната за 2016 година. През пролетта хората на Владислав Горанов предвидиха ръст на БВП от 2.1%, докато в своята есенна макроикономическа прогноза допускат, че българската икономика ще отбележи реален ръст от 2.6 на сто. Все пак прогнозите на МФ са доста по-песимистични от тези на Международния валутен фонд, който предвиди, че растежът ще се ускори до 3% в края на годината.
Финансистите очакват свиване на инвестициите в края на 2016-а. Те ще забавят своя ръст до 3.7%, въпреки че се повишиха със 7.1% за периода януари-юни. Основни фактори за това ще са по-слабото нарастване на запасите и частните инвестиции в сравнение с първото полугодие на годината, както и спадът на капиталовите разходи на правителството. Спадът се дължи на преминаването към новата финансова рамка 2014-2020 г. за финансиране на програмите от фондовете на ЕС, посочват от Министерство на финансите.
Очакваният среден растеж на заетостта за годината е 1.1%, след като темпът на нарастване на заетите се ускори и достигна 1.5% на годишна база през второто тримесечие. Намалението е под влияние на забавянето на икономическата активност в промишлеността, влошаването на очакванията на бизнеса за динамиката на персонала в сектора на услугите през август и септември и очакваното по-бавно намаление на безработицата. Средното за годината равнище на безработица се очаква да възлезе на 8.1%, след като коефициентът на безработицата се понижи до 8% за второто тримесечие.
Кредитирането за частния сектор ще реализира минимален положителен растеж от 0.2% през 2016 г., благодарение предимно на кредитите за домакинствата. Докато ръстът на вземанията на нефинансовите предприятия ще бъде около нулата. През 2017 г. частният кредит ще продължи да възстановява темпа си на растеж, който ще достигне 3 процента. Тези тенденции ще се запазят в периода до 2019 г., когато темпът на годишно увеличение на вземанията от частния сектор ще се повиши до 5.8%, предвиждат от Министерство на финансите.
