Стратегически грешки, огромни глоби и атаки на спекуланти потопиха в сериозна криза германския банков лидер "Дойче Банк". Така активираха и имунната система на корпоративна Германия, и интереса на инвеститори – милиардери от Катар.
Една от най-големите прояви на солидарност и доверие проявиха шефовете на първокласни германски компании – "Б А Ес Еф", "Даймлер", "ЕОН" и "Сименс". Те направиха изявления в подкрепа на "Дойче Банк", като наблегнаха на изключителното й значение за националното стопанство. Появиха се и репортажи, че те и техни колеги от германския корпоративен елит са готови да купят нови акции на банката за няколко милиарда евро. С което напомниха за златните дни на взаимното акционерно участие между компании и банки – един от централните стълбове за възстановяване на местната икономика след втората световна война. Самата "Дойче Банк" навремето бе едно от ключовите звена в тази мрежа.
В края на ХХ век обаче акционерната база на фирмите се интернационализира и системата на кръстосани вложения се оказа в противоречие с глобалното управление. След падането на Берлинската стена компаниите започнаха да растат чрез обединения и поглъщания зад граница, основно в Щатите, наследявайки борсовите регистрации на придобивките си. Последвалите данъчни промени допълнително ограничиха взаимните акционерни участия. И към 2005 г. "Дойче Банк" започна да продава последните си големи дялове в германските корпорации – в производителя на коли "Даймлер", в компанията за автомобилни гуми "Континентал" и в борсовата група "Дойче бьорзе". В крайна сметка докато преди 20 години германските компании и банки контролираха над 50% от всички германски ценни книжа, днес акционерното им участие е пренебрежимо малко.
Ако продължаващите преговори между "Дойче Банк" и щатското министерство на правосъдието за намаляване на глобата на германския кредитор от 14 млрд. щ. долара по обвинение в измама приключат без успех, той със сигурност ще има нужда от капиталова инжекция. А една рекапитализация чрез участието на корпоративни потребители на банката би била далеч по-приемлива от политическа гледна точка, отколкото инжектирането на държавни средства. Особено на фона на предстоящите парламентарни избори в Германия догодина.
"Дойче Банк" е далеч от колапс – въпреки паниката от последните седмици. Нещо повече, тя продължава да привлича интереса към себе си, включително и на могъщи акционери от Катар, които притежават около 10% от капитала й. Затова и обмислят да поемат контрол върху нея, твърди германският "Шпигел". Става дума за бившия премиер на арабското емирство – шейх Хамад бин Ясим бин Джабер ал-Тани (познат с инициалите си HBJ) – един от най-богатите и влиятелни мъже в Персийския залив. Другият желаещ е братовчед му – бившият емир на Катар – шейх Хамад бин Халифа ал-Тани. HBJ е отколешен твърде ценен клиент на "Дойче Банк". Ал Тани сключи през 2014-а сделка с единия от тогавашните й главни изпълнителни директори Аншу Джаин за инвестиция от 1.75 млрд. евро в кредитната институция. Това превръща шейха в един от главните банкови акционери. Силният партньор подкрепя стратегията на Джаин за превръщането на "Дойче Банк" в европейска инвестиционна банка с глобално значение. Германският кабинет също "благославя" такъв развой на събитията.
Само две години и половина по-късно обаче Джаин е отстранен от поста си заради ролята му в тръгналата от Щатите световна финансова криза и заради скромния му успех като банков шеф. Наследникът му Джон Крайън, който оглавява "Дойче Банк" от 15 месеца, също не успява да убеди инвеститорите в успеха на новата банкова стратегия и цените на акциите й тръгват надолу. След новината от 15 септември, че щатското министерство на правосъдието е наредило на германския кредитор да плати глоба от 14 млн. щ. долара, за да уреди извън съда обвиненията в измама при секюритизирането и продажбата на подкрепени с ипотеки ценни книжа през 2008-а, котировките на банковите акции за кратко потънаха под 10 щ. долара за една. За кратко пазарната оценка на "Дойче Банк" падна под 15 млрд. евро срещу 35 млрд. евро година по-рано, а HBJ и братовчед му губят над един милид евро, макар и на хартия.
През лятото двамата милиардери увеличиха дела си в германската кредитна институция до малко под 10%, а ниските цени на акциите й като че ли ги окуражиха да продължат да инвестират в нея. А едва няколко милиарда долара ги делят от овладяването на контрола върху нея.
По информация на "Шпигел" братовчедите ал-Тани обмисляли да подкрепят банката със свежа капиталова инжекция и да придобият блокираща квота от 25% заедно с други инвеститори, сред които и готови да влагат пари в "мероприятието" държавни фондове. Информацията, до която се е добрала германската медия, предполагала също, че HBJ и бившият емир на Катар биха поели този риск единствено ако получат решаващата дума при определяне на бизнес стратегията на "Дойче Банк". Вероятно по тази причина те не биха искали Крайън да остане на поста си заради отбранителното му поведение.
Засега никой не може да потвърди дали роднините на ал-Тани наистина желаят да контролират германския банков лидер. Надзорниците от Европейската централна банка обаче сякаш не са против този сценарий. Особено след като изтече информацията, че те са проявили специално отношение към "Дойче Банк" по време на тазгодишните стрес-тестове през юли. Заключенията от тях банковото ръководство "размахва" като доказателство за доброто й финансово здраве. Репортери на "Файненшъл таймс" открили, че в резултатите били включени и 4 млрд. щ. долара от продажбата на банковия дял в китайския кредитор "Хуа Ксиа". Сделката е договорена през декември 2015-а. Но все още не е осъществена и продължава да се отлага. А без нея коефициентът на капиталова адекватност на първокласния капитал на "Дойче Банк" е 7.4%, а не както бе отчетено – 7.8 процента.
Германският финансов министър Волфганг Шойбле също няма възражения срещу по-големи катарски инвестиции в местния банков лидер – нищо в намеренията на милиардерите не показвало задни мисли – и те, подобно на другите инвеститори, искат да вложат парите си в на сигурно място. С други думи, което е добро за Катар, е добро и за Германия. Пък и според членове на екипа му "Дойче Банк" е "германска институция само на думи". Повече от половината банкови акции са собственост на чужденци, а бизнес моделът й е глобален.
