Окръжният съд в Хасково върна обратно на Районната магистратура казуса с уволнението на бившата шефка на Старческия дом в Кенана Кина Койнарска. Haskovo.net припомня, че през август районните магистрати отмениха уволнението на Койнарска и уважиха иска й срещу общината за сумата от 9863.28 лв.
Решението е било обжалвано от общинската администрация пред Окръжния съд с аргументи за „липсата на пасивна легитимация в спора“. С думи прости това означава, че според тълкувателно решение на Върховния касационен съд исковете на уволнен работник трябва да са насочени към работодателя, а не срещу горестоящия на него орган.
Социалните домове, включително и Старческият дом в Кенана, са на държавна издръжка и са на реално подчинение на социалните служби. Кметът пък е упълномощен да контролира и управлява социалните дейности и да сключва трудови договори с работещите там. Но това, според тълкуването на магистратите, не обуславя неговите работодателски функции, които по буквата на закона са на директора на социалната институция. От нормативните документи се извежда икономическата независимост на тези домове от общината като финансирани от държавата дейности. И тук изниква въпросът дали един директор може да се уволни сам.Защото според тълкуванието на съда „процесуално легитимиран ответник“ по предявения иск на Кина Койнарска е … Старческия дом.
Затова Окръжният съд обезсилва решението на Районния и му го връща за ново разглеждане от друг състав, а исковата молба следва да бъде предявена срещу надлежния ответник.
РЕШЕНИЕ
№338/12.10.2016 г.
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО, ГО, въззивен състав в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА
при секретаря Ж.Г., като разгледа докладваното от мл. съдия Тодорова в. гр. д. № 572//2016 г. по описа на ХОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, вр. чл. 310 ГПК, вр. чл. 357, ал. 1 КТ.
С решение № 514 от 04.08.2016 г. на РС-Хасково по гр. д. 744/2016 г. са уважени предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 КТ, като уволнението, извършено със заповед № 2/15.02.2016 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, издадена от кмета на Община Хасково, е признато за незаконно и отменено, а ищецът К.А.К. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „***” на Дом за стари хора и Дом за възрастни хора със сетивни нарушения „****” към Община Хасково. РС-Хасково е уважил предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставянето без работа, поради незаконно уволнение, за периода от 18.02.-18.08.2016 г. в размер на сумата от 9863.28 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.04.2016 г., до окончателното изплащане.
Решението на РС-Хасково е обжалвано от Община Хасково като във въззивната жалба сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил възражението на ответника за липсата му на пасивна процесуална легитимация в спора. Неправилно е прието, че не е налице прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ и да е оборена презумцията по чл. 8, ал. 2 КТ. Моли се обезсилване на атакуваното решение, алтернативно неговата отмяна. В съдебно заседание пред въззивния съд поддържа жалбата. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Постъпил е отговор от въззиваемия-ищец, който оспорва доводите за недопустимост на постановеното решение, като посочва, че процесната длъжност е част от администрацията на Община Хасково и трудовият договор не е сключен при условията на чл. 61, ал. 2 КТ. В съдебно заседание поддържа съображенията си, сред които и неприложимост на ТР 1/2012 г. ОСГК на ВКС, доколкото домовете за стари хора не са юридически лица.
Съдът, като прецени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК посочените във въззивната жалба доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна:
Жалбата, подадена в срока по чл. 259 ГПК, е допустима и основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата доводи. Процесното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо, поради което подлежи на обезсилване.
Предявени за разглеждане са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ против Община Хасково.
В обстоятелствената част на исковата молба ищцата К. К. е посочила, че е работила по трудов договор като **** на Дом за стари хора (ДСХ) и Дом за възрастни хора със сетивни нарушения (ДВХСН) „***” гр. *****. Претендира по съдебен ред да се признае за незаконно уволнението й на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, извършено със заповед № 2/15.02.2016 г. на кмета на Община Хасково; възстановяване на заеманата преди уволнението й длъжност и заплащане на парично обезщетение за шест месеца, следващи уволнението, през които не е полагала труд по трудово правоотношение.
Въззивният съд констатира, че посоченият в исковата молбата ответник Община Хасково, не притежава процесуална правосубектност по предявените искове.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК ВКС, надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2 КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Кой притежава работодателска правоспособност се извежда от § 1 ДР КТ, където е дадена легална дефиниция.
Дейността на домовете за стари хора е уредена в Закона за социално подпомагане (ЗСП) и Правилника за приложението му (ППЗСП). Според чл. 18, ал. 2 ЗСП, работодател на персонала в социална услуга е нейният ръководител. Длъжността „***”, респ. „***” е предвидена в чл. 18а ЗСП, като според ал. 1 трудовият договор на ръководителят се сключва с кметът на съответната община, тъй като е овластен да управлява социалните услуги, които се предоставят чрез специализирана институция на територията на общината. Съгласно чл. 36, ал. 3, т. 3 ППЗСП, ДСХ и ДВХСН „***” гр. *** са вид специализирани институции.
Предвид твърдението на ищцата за заеманата длъжност, нормативната уредба касаеща специализираните институции и § 1 ДР КТ, съгласно който по трудовите спорове е предвидена специална правосубектност за работодателя, то следва да се приеме, че ДСХ и ДВХСН „***” се явява надлежна страна в спора. Предпоставките по § 1 ДР КТ за притежаване качеството работодател, който е пасивно легитимиран в трудово правния спор, са образуванието да има 1) организационна обособеност, 2) икономическа обособеност и 3) може самостоятелно да наема работници или служители по трудово правоотношение.
Преди всичко, законовата рамка регламентира, че специализираната институция, чрез ръководителя й, може самостоятелно да сключва и прекратява трудовите договори на работници и служители, в случая – полагащи труд в ДСХ и ДВХСН „***” гр. ***. Д*** също полага там своя труд, като представлява и управлява предоставяните социални дейности. Той обаче не може нито сам да се назначи, нито да прекрати със себе си трудовото правоотношение, поради което е предвидено това да е в правомощията на кмета (чл. 18а, ал. 1 ЗСП). Последният има работодателска власт по силата на закона, като последиците от сключването и прекратяването на трудовия договор с ръководителя настъпват в правната сфера на управляваната от него социална услуга. Налице е хипотезата на чл. 61, ал. 2 КТ за сключения трудов договор за длъжността „***” ДСХ и ДВХСН „***” гр. Х**. Касае се за ръководство на държавна институция, чиято дейност е за задоволяване на обществени потребности, предоставяйки социални услуги; длъжността „***”, респ. „***” е предвидена в закона (ЗСП), а тълкувайки разпоредбата на чл. 18а, ал. 1 и 2 ЗСП се извежда извода, че е налице йерархичност между кмета и ръководителят на специализираната институция. Това е така, тъй като изрично законът възлага на кмета, като орган на изпълнителната власт на местното самоуправление, да контролира социалните институции при осъществяване на държавната политика по социално подпомагане, но това не обуславя наличието на процесуална легитимация на Общината. Работодателската власт на кмета е предвидена, защото е необходимо сключването на трудов договор за длъжност, в трудовите функции, на която се включва и самото представляване на социалния дом, който е и работодател по трудовите правоотношения с него (в този смисъл ТР 1/2012 г. ОСГК на ВКС).
От представените правилник за вътрешния трудов и правилниците за устройството и дейността на ДСХ и ДВХСН „***” гр. *** се установява, че е налице организационна обособеност, а икономическа такава се извежда от независимостта на домовете от Общината, доколкото се финансират от държавния бюджет (арг. от чл. 1, ал. 2 и чл. 17 от правилниците за устройството и дейността на ДСХ и на ДВХСН „***” гр. ***, вр. чл. 16, ал. 8 ЗСП). В този смисъл специализираната институция оперира самостоятелно с предоставените й бюджетни средства.
Предвид горното, процесуално легитимиран ответник по предявените искове по чл. 344, ал. 1 КТ е ДСХ и ДВХСН „****” гр. Хасково.
В случая, след като е предявен и разгледан иск по чл. 344, ал. 1 КТ срещу ненадлежна страна, и предвид указанията дадени в ТР № 1/9.12.2013 г. ОСГТК на ВКС – т. 5, следва обжалваното решение да се обезсили и делото да бъде върнато на районният съд за ново разглеждане от друг състав. Исковата молба е необходимо да бъде оставена без движение на основание чл. 129, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК с указания към ищеца да съобрази разрешенията на ТР 1/30.03.2012 г. по тълк. д. № 1/2010 г. ОСГК на ВКС при насочването на предявения от него иск срещу надлежния ответник.
С оглед решението на спора пред окръжният съд, разноски по делото не се присъждат, като дължимостта им следва да бъде преценена в съответствие с изхода на делото при приключването му.
Така мотивиран, Окръжен съд Хасково
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 514 от 04.08.2016 г. по гр. д. 744/2016 г. на РС-Хасково.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Хасково.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от посочения ден за обявяването му – 12.10.2016 г.
