Парадоксално, но в проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2017-а "повече" всъщност означава "по-малко". Надзорният съвет на осигурителния фонд гласува догодина за здраве да бъдат похарчени над 3.45 млрд. лв., като средствата за здравноосигурителни плащания са малко над 3 млрд. лева. За сравнение, парите, отделени по това перо за 2016-а, бяха 2.8 млрд. лева. Но това съвсем не значи, че касата ще се раздели веднъж завинаги с хроничните дефицити, които я преследват повече от петилетка. Напротив, вече се говори за прехвърляне на текущи дългове към следващия бюджет, а чуждестранни клиники си чакат едни близо 200 млн. лв., тъй като по стечение на обстоятелствата са имали (мал)шанса да лекуват българи.
Още отсега резервът на здравната институция за 2017-а изглежда "опоскан". Към 54 млн. лв. няма да стигнат за разплащане с болници и аптеки до края на декември дори след като се приспадне очакваното преизпълнение на приходите и пренасочването на икономисани собствени средства. Тези пари ще излязат от следващия резерв, който засега е фиксиран на 341 млн. лева. За болниците през 2017-а са предвидени 1.4 млрд. лв., при положение че разходите им през 2016-а ще са към 1.62 млрд. лева. Даже и да се икономиса нещо с централизираните търгове за медикаменти, пак ще липсват към 150 млн. лв., които ще се вадят от запасите.
"Бомба" е заложена и при лекарствата при планирани разходи от 834 млн. лв. и очаквани към един милиард за 2016-а. Средствата за лекарства за домашно лечение са 593 млн. лв., при 541 млн. лв. година по-рано и отпуснати допълнителни над 20 млн. лв. от резерва. За онкомедикаментите в болниците са заложени около 241.6 млн. лв. при сега фиксирани 210 млн. лв. и похарчени още 25 млн. лв. от касата.
За болнична помощ проектобюджетът на НЗОК предвижда близо 1.48 млрд. лв., а сумата, отделена за тази година, бе 1.343 млрд. лв., като се наложи да бъдат добавени 200 млн. лева. Така резервът вече "го няма в цялата схема“. А още един бюджетен "кратер" се задава от заложените едва 62.5 млн. лв. за разплащане с други здравни каси от Европейския съюз при натрупаните досега задължения от над 190 млн. лева.
При извънболничната помощ и медицинските изделия едва ли ще има големи дефицити. Общо приходите за 2017-а са 3.4 млрд. лв., а разходите за здравни дейности – 3.02 млрд. лв., или с 220 млн. повече в сравнение с 2016-а. Огромната част от тях се пренасочват за болниците и лекарствата.
Здравната каса ще бори липсите…със санкции. Разпределението на средствата по региони пък трябва да доведе до финансово лимитиране на дейността на болниците. От фонда искат да прекратяват договори с клиники, ако са установени нарушения в медицинската дейност, дори актовете да се обжалват в съда. Обсъждат се и доста по-широки правомощия за контрольорите.
Съвсем естествено този проектобюджет се прие доста негативно от участниците в здравната система. От Българския лекарски съюз категорично поискаха промяна в параметрите му, тъй като според председателя на организацията д-р Венцислав Грозев предлаганите разчети ще доведат до остър дефицит, до омаловажаване на извънболничната помощ и медико-диагностичните дейности. Констатацията идва, след като средствата за първична, специализирана и дентална помощ, както и за медицински изделия, остават непроменени.
Сред най-ощетените са джипитата, които пак не получават исканото увеличение на парите за тях до 225 млн. лв., или 8% от средствата за здравноосигурителни плащания, както е според Закона за бюджета на НЗОК. Това предложение на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари е обосновано и с препоръки на Световната банка за увеличение на средствата за първична помощ до 2020 година. Но в България на практика се случва точно обратното. Личните лекари недоволстват и че от тази година са пораснали обемите на дейностите, които извършват, увеличили са се и административните им ангажименти, а нищо от това няма финансово покритие.
Представителят на работодателите в надзора на фонда – Боян Бойчев от Асоциацията на индустриалния капитал, заяви, че е гласувал против този проектобюджет заради съмнителната методология на изчисляването му и липсата на контрол върху разходите. Според него за по-ефективно разходване на средствата финансирането трябва да е обвързано със сложността и типа дейност, плюс отчитането на обратната връзка от страна на пациентите.
"Както всяка година Министерството на финансите ни спуска някакъв бюджет и рамка, която ние трябва да поемаме. Практиката да залагаме, още преди да е започнала годината, е порочна. Веднъж завинаги трябва да се разчистят задълженията на определени субекти", посочи друг надзорник – Пламен Таушанов от Българската асоциация за закрила на пациентите.
Поантата на коментарите бе от бившия директор на здравния фонд д-р Румяна Тодорова. Тя обяви, че извънболничната помощ и изобщо системата на здравеопазването е неработеща. "Срамно е за тази система, която харчи 3.5 млрд. лв., да иска от частните застрахователи, които въртят 50-60 милиона, да й изправят кусурите. Затова хората искат допълнително осигуряване, защото те вече прескачат джипито, прескачат и направленията“, отбеляза Тодорова.
