Въпросът за цената, която ще платим, за да оглавим ЕС през първите шест месеца на 2018-а, става все по-горещ и неудобен за управниците. От една страна, не бива да се излагаме пред европейските си партньори, а от друга – в бедна държава като нашата е трудно да се обясни на хората какво точно налага харченето на десетки милиони евро. Вероятно, за да намери баланс между тези две неща, екипът, който подготвя българското председателство, публикува през седмицата данни коя държава колко е похарчила за същата цел. И ако се вярва на статистиката (виж таблицата), цената на шестмесечното председателство се движи между 35 млн. и 171 млн. евро. Най-много пари е пръснала Франция, докато най-скромно е минало представянето на Дания.
Според плахите обяснения, които заместник министър-председателят по координация на европейските политики и институционалните въпроси и министър на образованието и науката Меглена Кунева е правила досега, българското председателство ще струва някъде около 150 млн. лв., или близо 76.7 млн. евро. Поне толкова са средствата, заложени в актуализираната бюджетна прогноза за 2016-2018 година. Което съвсем не означава, че ще бъде изразходвана цялата сума, както и не означава, че няма да са необходими още пари.
За сравнение – Словакия, която сега председателства ЕС, възнамерява да похарчи до 70 млн. евро, като в тази сума са включени и всички харчове през четирите години и половина подготовка. Това е разходно най-ефективното председателство в групата на Вишеградската четворка (Полша, Словакия, Унгария и Чехия – б.р.). Не са били предвидени само средствата за извънредната неформална среща на върха на ЕС в Братислава на 16 септември 2016-а по повод Брексита. Средствата за нея са били отпуснати допълнително от държавния бюджет.
Най-голямата част от разходите на словаците са отишли за обучението и осигуряването на експерти, дипломати и състав, отговарящ за подготвителната работа и самото провеждане на председателството. Днес се плаща на 353 служители, като повече от 60 са в секретариата, създаден в словашкото Министерство на външните и европейските работи. "Инвестицията в човешки капитал е решаваща, тъй като дипломатите и експертите изпълняват всекидневните задачи – например постоянното представителство в Брюксел беше усилено от приблизително 80 души до над 200, включително и 30 стажанти. Това са хората, които за половин година ръководят около 1350 работни заседания на експерти и на министри само в белгийската столица и 150 работни групи и комисии", разясни говорителката на словашкото председателство Рената Голдирова.
Тези сметки несъмнено са ориентировъчни, само че Словакия има население от 5.4 млн. души и брутен вътрешен продукт от 78.7 млрд. евро (за 2015-а). Това прави по 14 500 евро на глава от населението. В същото време България официално има около седем милиона жители, но средният БВП на глава от населението е 6300 евро. Така че намерението на българските власти да похарчат над 76 млн. евро не изглежда никак скромно. А и най-голямата част от разходите у нас ще са свързани с ремонта на сградите, където ще се провеждат различните работни заседания. За обновяването на Народното събрание ще отидат 25 млн. лв., за резиденция "Бояна" – 9 млн. лв., а за ремонта на НДК са предвидени още 20 милиона. Впрочем тъкмо преди дни стана известен и победителят в конкурса за реконструкцията на Националния дворец на културата – "Галчев Инженеринг" ЕООД. Офертата на фирмата е 19 859 996 лв. – с около 3.5 млн. лв. повече от предложението на обединението "Кид плюс синтез" и консорциума "Евро НДК", които обаче имат по-лоши технически показатели.
Сериозни суми са предвидени и за преустройство на сградата на постоянното ни представителство в Брюксел, както и за ВИП залата на столичното летище.
Проблемът е, че не може да се мине само с ремонтирането на сгради и наемането на хотели. Има десет министерски формата, които провеждат между 30 и 50 заседания за полугодието. Обичайно всеки един е съпътстван и от неформална среща на министрите в държавата председател. Комитетите на постоянните представители пък се събират всяка седмица и подготвят заседанията на Европейския съвет. Колкото до работата на експертно ниво, тя се осъществява в около 200 подготвителни органа, като за шест месеца се провеждат приблизително 1600-2000 официални срещи. В допълнение възникват и различни неформални заседания, както и двустранни и многостранни преговори. Наистина, България няма да е домакин на всички тези заседания (някои от тях ще са в Брюксел или Страсбург), но все пак ще се наложи в София да бъдат планирани и подсигурени по две и повече събития дневно. А това изисква и сериозни мерки за сигурност, поради което неотдавна кабинетът одобри допълнителни разходи за периода 2016-2019-а на стойност 52 млн. лева. В тази сума са включени средствата за охрана и сигурността, за специализиран транспорт и лични предпазни средства, както и за оборудване и техника на НСО. Ако ги прибавим към останалите 150 милиона, то сметката набъбва до над 200 млн. лв., или 102 млн. евро. С този резултат ще се наредим на трето място по скъпотия за последните 15 председателства.
