Прозрачност за несъстоятелността на Корпоративна търговска банка (КТБ) или просто битка за главите на синдиците? Въпросът отново стана актуален след поредната порция престрелки между институциите, след медийните публикации в стил "Пеевски срещу Прокопиев". Истината е известна, посочвали сме я многократно след погрома над банката през лятото на 2014 година. Тя е, че както квестурата в периода на особения надзор, така и дейността на синдиците в производството по несъстоятелност протичат някак на тъмно, в полза на задкулисието и в разрез със закона.
Да се спори КОЙ източи КТБ към днешна дата е наивно. Актуални са само липсата на правосъдие за виновните и продължаващият грабеж на активи от масата на несъстоятелността. Неслучайният избор на синдиците Ангел Донов и Кристи Малинова подпечата принципа за назначаване на хора, чиято единствена задача е безусловното обслужване на интересите на кукловодите. Хората, които така и не се показаха, за да обяснят публично какво вършат с вземания и с наличности за стотици милиони, се обадиха преди дни полуанонимно и отново не казаха нищо смислено.
Искрата този път беше съобщение в сайта на КТБ, от което ставаше ясно, че синдиците са подали сигнал до министър-председателя, до главния прокурор и до министъра на вътрешните работи. В него били описани "данни за факти и обстоятелства относно действия, свързани с някои дружества, които имат задължения (непогасени кредити) към КТБ в особено големи размери и насочени към умишлено осуетяване на възможностите на КТБ да интервенира върху притежаваните от тези дружества активи, закупени пряко или опосредено с кредити от банката".
Не е ясно какво са очаквали да направи премиерът в тази насока. Но има и уточняване на имената на лошите, които са все от отбора на Цветан Василев. Изложените в сигнала факти са свързани основно с фирмите "Сана Спейс Хотел Хисаря" АД, "Хелт енд Уелнес" АД и с дружествата от Групата "Петрол". Установени били "организирани умишлени действия от конкретни лица, които водят (или е възможно да доведат) до отклоняване на активи от масата на несъстоятелността на банката чрез създаване на фиктивни вземания (и фиктивни кредитори) и противопоставянето им на вземанията на банката в изпълнителните производства и производствата по несъстоятелност на дружествата длъжници".
В сигнала са описани схемите на действие на лицата, под чийто контрол – юридически или фактически, се намират горепосочените дружества – длъжници на КТБ. Синдиците подчертават, че подобни схеми се превръщали в практика и за други дружества. Затова и търсят помощ срещу опитите за "организирано изваждане на активи от патримониума на длъжниците на банката в полза на определени лица". От съобщението става ясно, че мажоритарният собственик на КТБ успешно брани нейни апетитни активи, вместо да ги остави на синдиците да се разпоредят в полза на всички кредитори.
Междувременно финансовият министър Владислав Горанов увери, че Делян Пеевски е върнал всичките си кредити от КТБ, за да не го упрекват, че е участвал във фалита чрез задължения на негови фирми. Подобен упрек, разбира се, не може да има, защото фалитът не беше причинен от забавени плащания от длъжниците по кредитите. В случая Горанов явно лъска имиджа на Пеевски, разграничавайки се напълно от него. Нито коментира безпроблемното им рефинансиране, нито има отношение към кредитирането на свързани с него фирми от Българската банка за развитие, нито е бил министър при проверката, направена на депутата от НАП. Видимо няма представа и кои са фирмите, свързани с Пеевски.
В следващо съобщение синдиците реагираха на "неверни твърдения и преднамерени инсинуации", чиято цел била умишлено да ги дискредитират. Отново са описани усилията им да попълват масата на несъстоятелността и мощната съпротива на Цветан Василев и на публично свързваните с него лица, "които и към момента продължават фактически да контролират едни от най-големите дружества длъжници на КТБ, разполагащи със значително имущество". Новото е, че сега като съюзник на банкера е посочен категорично Иво Прокопиев. А действията им са определени като "координирана атака, целяща да затрудни изпълнението на правомощията ни".
По същество синдиците не опровергават обаче данните за ролята на Пеевски в КТБ, която финансовият министър отрича. Информацията, че има преминали на работа в банката бивши служители на Софийския градски съд (СГС), е потвърдена. Целта била "единствено създаването в максимална степен на екип от професионалисти", който да работи за производството по несъстоятелност. За свое алиби синдиците посочват писмо, с което поискали изрично от председателя на СГС Калоян Топалов "оказване на съдействие за наемането в КТБ на бивши кадри от съдебната система с оглед на квалификацията и опита им".
Ръководството на съда реагира като ужилено, като излъчи съобщение, в което отрича да е оказвало каквото и да било съдействие в тази насока. "Подобни внушения са крайно неприемливи, нямат никаква връзка с фактите и очевидно целят да оправдаят нечии действия и назначения, които нямат общо със Софийския градски съд". Това се казва в съобщението на СГС. Изложени са и факти, които трябва да наведат на мисълта, че синдиците наистина прибягват към манипулация, ако, разбира се, не казват по-малко, отколкото знаят.
Споменатото писмо до Топалов, с което синдиците си търсят кадри, е от 19 април тази година. Искането им е аргументирано така: "По аналогия на предишните подобни производства по несъстоятелност (на ПЧБ, Балканбанк, ТСБ, Минералбанк), по които бяха наети хора от съдебната система (бивши и пенсионирани служители), бихме желали да работим с хора, които са доказали своя опит и квалификация."
)§Още тогава синдиците изказват предварително и благодарност: "в случай че окажете така необходимото ни от Ваша страна съдействие, да разпространите писмото сред служители, които биха били полезни със знания и умения".
Председателят на СГС слага резолюция „Запознат съм“. Но не изпраща писмен отговор на синдиците. Препоръчването на съдебни кадри по този начин е окачествено сега като недопустимо и е пояснено, че въпросният "екип от професионалисти" е освободен от съда заради недостатъчна квалификация и след сигнали за недобросъвестно изпълнение на служебните им задължения. А синдиците са посъветвани горещо "следващия път, когато си позволят да споменават най-големия окръжен съд в страната или неговото ръководство, стриктно да се придържат към фактите, без волно или неволно да правят внушения, които нямат връзка с истината".
В крайна сметка въпросът е не дали хора от СГС са преминали на работа в КТБ със или без препоръки, а чии са препоръките. А те може да са били дадени и устно – най-малкото за да не остават следи от подобно сътрудничество. Възможно е също Топалов и колегите му да са отказали съдействие, защото са възприели инициативата на синдиците като капан с потенциала на бъдещ компромат. Във всеки случай назначенията на петимата бивши кадри от Съдебната палата изискват синдиците да обяснят схващанията си за професионализъм и квалификация.
Да прегледаме известните факти. Катя Гърнева например е бивш главен специалист в служба "Съдебни заседатели, вещи лица и стажант-юристи". Посочена е в доклада на временната комисия на ВСС от 08.01.2015 г. като човек, в чийто кабинет фамозният адвокат Момчил Мондешки присъствал твърде често. Констатирано е още, че Гърнева разпределя съдебни заседатели на неслучаен принцип, като изпраща едни и същи хора в състава на Петя Крънчева. В изпълнение на препоръките в доклада Катя Гърнева е преназначена четири месеца по-късно като съдебен архивар, което тя явно не може да понесе и в края на септември 2015 г. напуска съда.
Колежката й Мариана Иванова, която е била служител в същата служба, издържа в банката до началото на февруари тази година. Веселина Влаева е била деловодител на Румяна Ченалова и е освободена още през декември 2014 година. Валери Данов напуснал година по-късно, след като след пенсиониране е изпълнявал длъжността "Служител по сигурността". Данов отговарял за администрирането на исканията за разрешение на специални разузнавателни средства при бившето ръководство на съда начело с Владимира Янева. Простил се с добрата служба в края на миналата година, след като гръмна скандалът "Червеи“. Ташко Ташев изхвърчал пет месеца по-рано от длъжността началник на отдел "Информационни технологии и обслужване". Той е бил отговорен за достъпа до системата за случайно разпределение на дела.
Колко струва издръжката на фалита?
Струва си да чуем отново гласа на изгорелите кредитори и вложители в КТБ, обобщен в позицията на сдружението "Ние, Гражданите". В него се говори за плътна информационна блокада над ставащото в КТБ от страна на квесторите, синдиците, от финансовото министерство и от гаранционния фонд. Никой не отговарял на многобройните запитвания за размера на наличните активи, на одобрените разходи, за назначените служители и консултанти.
По данни на организацията вълната от масови уволнения на служители на КТБ след поставянето й под специален надзор била последвана от назначаване на нови и верни хора с по-високи възнаграждения от тези на уволнените и със съмнителна квалификация за банкови служители. Хората от "Ние, Гражданите" изчисляват, че при заведени дела за несъстоятелност на длъжници на КТБ в размер на над 3 млрд. лв. и оспорване на прихващания по цесии за над 300 млн. лв. даже само минималните адвокатски хонорари са на стойност над 100 млн. лева. А само за процедурата по обявяване и провеждане на търг за продажбата на военноремонтния завод „Авионамс” с две заповеди синдиците са назначили 16 адвокати на КТБ. Отделно са платени над 1.3 млн. лв. на частния съдебен изпълнител.
Оказва се, че законността на всички тези плащания на синдиците за юридически консултации е под въпрос заради празнота в законодателството. Законът за банковата несъстоятелност посочва единствено синдиците като лица, които представляват пред съда банката в несъстоятелност, в която са назначени. В свое определение Върховният касационен съд се е произнесъл, че подобни разноски за юридическо възнаграждение не може да бъдат възлагани на ответника. Което означава, че ги изплаща КТБ за сметка на кредиторите.
От друга страна, е налице и разнородна съдебна практика по въпроса за дължимите държавни такси в производството по несъстоятелност. Различните състави от Търговското отделение на СГС определят различни по размер държавни такси за идентични случаи – от абсолютни в размер на 25 лв. до 4% пропорционална такса върху цената на иска за прекратяване на договор за цесия с обратно действие.
По възраженията срещу одобрения от синдиците списък на вземанията пренебрегнатите кредитори са били карани да плащат 4-процентната такса, за да не бъдат прекратени делата им. Поради липса на изрична разпоредба в Закона за банковата несъстоятелност съдиите по аналогия ползвали разпоредбите за несъстоятелността по Търговския закон. После настъпил внезапен обрат, с който плащането на същата такса е отсрочено за след края на делото.
И в двата случая обаче тежестта остава за кредиторите, загубили делата за парите си в КТБ. Резултатът е, че за капак те плащат и за издръжката на всевъзможни юридически консултанти. Нищо че са привлечени по незнайни критерии.
От "Ние, Гражданите" напомнят, че са писали по тези въпроси както до Калоян Топалов, така и до омбудсмана Мая Манолова и до министъра на правосъдието Екатерина Захариева. Но никой не е взел отношение по сигнала им с аргумента, че не може да се меси в делата по същество. В същото време Европейският съд по правата продължава да отсъжда, че България не е приложила основополагащи правозащитни принципи и решения в Закона за банковата несъстоятелност.
Бели якички и тоги с методи от 90-те години
Сдружението "Ние, Гражданите" смята, че водещият принцип при фалита на КТБ е "спазарен" още през декември 2014 година. Това станало на инфарктна среща, приключила с категоричен призив на политическата власт съдилищата да спасяват бюджета, като отхвърлят масово претенциите на акционери и вложители. Дали такава среща се е състояла – не можем да сме сигурни. Можем обаче да си спомним случай отпреди една година, който илюстрира същия принцип на контролирана несъстоятелност.
В разгара на скандала "Гнили ябълки" тогавашният правосъден министър Христо Иванов изключи Даниела Куцева от списъка на синдиците по Търговския закон. Куцева беше отстранена по сигнал срещу нея на член на управата на "Технологичен център – Институт по микроелектроника" АД (ТЦ-ИМЕ АД). Проверката на министерския инспекторат констатира, че като временен синдик на дружеството Куцева го е източвала със сключен от нея договор за охрана с охранителната фирма "Делта гард" ООД.
В края на февруари тази година в медиите беше цитирано писмо на Даниела Куцева до Европейската комисия, в което тя признава за извършени от нея действия, които е извършила под натиск от страна на "фигури от българския политически елит с цел обслужване интересите на една определена партия в съдебния процес". По случая с ТЦ-ИМЕ Куцева твърди, че била извикана от Владимира Янева, която й заявила, че дружеството е особено важно за депутата Делян Пеевски. Нареждането било всички действия на синдичката да се предприемат само след изричните заповеди и инструкции, дадени лично от Пеевски.
Това става през юни 2014 г., дни преди масираната атака срещу КТБ. Според писмото на Куцева тогава тя разбрала, че може да избухне публична война между Пеевски и Василев, а със започването на процедурата несъстоятелност депутатът цели да поеме управлението върху ТЦ-ИМЕ, "както и да причини значителни щети на Цветан Василев и КТБ". Според Даниела Куцева съдия Янева демонстрирала "сила и агресивност на действащата държавна машина, която наказва непокорните".
В същото писмо Куцева твърди, че присъствала лично на среща с трима от най-верните хора на депутата от ДПС във войната срещу Цветан Василев – Теодора Танева, Бисер Лазов и "адвоката на Пеевски" Александър Ангелов. Целта на срещата била да се обсъдят различните варианти за източване на активите на дружеството и придобиване на други фирми, контролирани от банкера.
"На тази среща бяха обсъдени и възможните действия, свързани с промените в борда на директорите на БТК и на надзорния съвет, като тези методи мога да ги сравня единствено с методите, използвани през 90-те години. В тези срещи участниците многократно обсъждаха развитието на производството по несъстоятелността на КТБ и начина на разпределение, както и съдбата на активите в банката. Всичко това се извършва от политическия и икономическия кръг, близък до партията ДПС, които използват влиянието си в ключови области и най-вече съдебната система, прокуратурата и ДАНС", пише тогава Даниела Куцева.
КОЙ се срива пред очите ни?
Френският посланик в САЩ посрещна победата на Доналд Тръмп в президентската надпревара с фразата "Светът се срива пред очите ни". Подобно развитие става все по-вероятно и у нас. В поредната свирепа разправия по записите "Яневагейт" във (ВСС) се чуха и упреци от мнозинството в него за тормоз на опозицията във връзка с президентския балотаж у нас. Миналия месец пък темата за КТБ се оказа в центъра на дебата заради отказа на прокуратурата да образува проверка по изявленията на Цветан Василев. Предупреждението на председателя на ВКС Лозан Панов: "Заради нашето безсрамие хората ще ни изгонят с камъни!" беше посрещнато от главния прокурор Сотир Цацаров с гняв и с обещание разследването "КТБ" да приключи до "февруари-март 2017 година".
Междувременно интервюто на Мондешки, в което той лансира версията, че записите с Янева и Ченалова са нагласени, нажежи страстите до червено. Прокуратурата отстъпи привидно крачка назад с решение да възобнови проверката. Но с оглед на предизвестения й резултат малцинството в съвета атакува с искане той да направи същото. Когато се стигна до разглеждане на предложението за образуване на нова проверка и възобновяване на прекратената във връзка със записите, мнозинството напусна заседанието и то беше отложено. След половин час продължи в "бойна" обстановка и след още 3 часа караници предложението беше отхвърлено. Ключов аргумент за това се оказа правният вакуум с новите правомощия на съдебния инспекторат, които влизат в сила от началото на следващата година.
От своя страна Ченалова обяви, че Пеевски и адв. Ангелов като работодатели на Мондешки са му наредили "да оправи кашата, която е забъркал в записите". "С абсурдното си самопризнание в интервю за вестник на Пеевски той "отправя" послание за лоялност на Борисов, Цацаров и Пеевски". Ченалова отсече, че версията на Мондешки е "лъжа открай докрай", а Борисов се страхува, "защото знае, че всичко е истина". Събеседничката на Мондешки от записите призова той да се появи публично, до него да застанат синдиците на КТБ "и да каже Кристи Маринова получавала ли е като пълномощник на Мондешки връчен му през 2015 г. ревизионен акт“. Кой ще се покаже пръв от задкулисието? Зависи от кукловодите.
