По-голям капацитет и ново оборудване са факторите, които са помогнали за ръста на приходите от продажби на мебелните фирми през тази година. Освен с конкурентна цена и качество производителите се отличават и с високата си адаптивност и гъвкавост към изискванията на клиентите. Износът обаче основно крепи компаниите у нас през последните години. Секторът отбелязва трайна тенденция към съживяване, макар и с бавни темпове. С 3% повече изделия са изработили българските фирми за свои клиенти в чужбина, похвали се заместник-министърът на икономиката Любен Петров.
По данни от Министерството на икономиката около 20% от фирмите имат активен експорт, докато по-голямата част от тях осъществяват периодичен износ в чужбина. За 2015 г. се отчита положителен търговски баланс в сектора от 111 млн. евро.
Фирмите, заети с производството на мебели през миналата година, са заработили около 900 млн. лв., а производителите на дървен материал – 450 млн. лева. Според председателя на браншовия съюз Галин Господинов положително върху всички дружества в сектора се е отразило съживяването на пазара на недвижими имоти през втората половина на 2015-а, което продължава и през тази година. Очаква се ефектът от това да оформи ръст от около 2-3% в производството на изделия за обзавеждане за дома, а браншовата организация прогнозира и 3-3.5% ръст на износа на мебели през 2016-а.
Спалните от дърво, матраци, кухненски и офис мебели са сред най-продаваните продукти на българския пазар, коментират от бранша. Най-висок дял в износа пък заемат мебелите за сядане, следвани от меката мебел, матраците, пружините за легла и поставките за матраци. Мебелите от метал и от дърво също са много търсени. Основни партньори в експорта ни са страните от ЕС и по-конкретно Германия, Италия, Франция, Великобритания, Чехия, Холандия, Гърция, Белгия и Австрия. Повишава се интересът към българската продукция и в страните от Близкия изток, в Африка и в Северна Америка.
Производството на мебели в България създава 2.5% от добавената стойност в индустрията. От началото на тази година браншът бележи ръст средно с около 10% спрямо 2015-а. А това се постига с близо 20 хил. души, което е 4% от общия брой на заетите в промишлеността.
С такова производство се занимават близо 2100 фирми у нас. Бройката им намалява през последните години, следвайки общата тенденция на намаление на броя на предприятията в промишлеността и в частност на преработващата индустрия в България.
Както в останалите европейски страни, и у нас в сектора "Производство на мебели" преобладават малките и средните предприятия – повече от 99% са малки и средни фирми, като над 70% са микропредприятия.
Успехите обаче не успяват да скрият и проблемите. И фирмите от този бранш говорят все по-често за липсата на кадри. Освен от вътрешната и външната миграция и от застаряването на населението тя се допълва и от нежеланието на младите да се обучават за тази професия. Така че в момента работните места се попълват от хора без квалификация, а те се нуждаят и от специфично обучение. Квалифициран работник, ако започне веднага да работи, би получавал около 700-750 лв. чиста стартова заплата от всяка една фирма. Тези разходи, заедно с по-високите цени на енергоносителите, суровините и материалите, поставят под натиск конкурентоспособността на изделията на мебелните фирми.
Не може да се пропусне и сивият сектор, гъмжащ от гаражни "производители" в страната, чийто дял достига до 40-45% от реалното производство, посочват от камарата. За да се извади той на светло, от браншовата организация предлагат в партньорство с Министерството на икономика да се създаде регистър по подобие на този на Камарата на строителите в България.
Според фирмите проблемът е в намирането на достатъчно количества от суровината. Интензивната сеч за мебелното производство е концентрирана в близки до селищата удобни места. В същото време липсата на пътища прави други части от горите недостъпни.
Проблем за бранша е и това, че няма яснота на каква суровина може да разчита бизнесът. Някои от производствата – на хартия, на плоскости и др., могат например да използват и технологична дървесина, отпадък от дървопреработката или санитарната сеч. В същото време мебелната индустрия има нужда от едра дървесина. И искането на бизнеса е именно при нейната експлоатация да има по-голям контрол, защото тя намалява.
Според заместник-министъра на земеделието и храните Георги Костов подготвяните промени в Наредбата за възлагане на дейности в горските територии, която ще бъде публикувана в началото на декември, ще решат проблема. След приемането им предимство при закупуването на дървесина ще имат преработвателите. По думите му през последните две години се работи за публичността на процесите в горския сектор. Вече може да се наблюдава как едно дърво пътува от гората, минава през преработвател и после се превръща в мебел, отбелязва заместник- министърът. А това са действия за изсветляване на бизнеса. Изчисленията пък показвали, че 1 лев закупена дървесина се връща като 7-8 лв. в икономиката, което е причината за ръста в този бранш.
Правила
В България се подготвя национален стандарт за отговорно управление на горите. Той е доброволен, но въвеждането му се налага от това, че много световни компании, като например IKEA, които работят с български мебелни фабрики, изискват такъв документ. Това пък е и условие за участие в обществени поръчки и търгове.
България е третата страна в Европа (след Португалия и Франция), която адаптира националното си законодателство, което да гарантира устойчивото ползване и управление на горските ресурси.
