„Не ми остава много време да пазарувам, откакто съм министър. А и е ужасно усещането, че всички те гледат в ръцете дори когато си купуваш елементарни продукти“, заяви преди дни Трайчо Трайков. Сигурно наистина е ужасно, но е логично, когато си министър на икономиката и енергетиката, да те гледат в ръцете, докато харчиш и собствените си пари и тези на повереното ти ведомство. Още повече, когато разходите, както се вижда от доклада към бюджета му за догодина, съвсем не са за пренебрегване – 430.4 млн. лв. или почти двойно повече от средствата за 2011-а.
Най-голяма част от тях – 226.4 млн. лв., ще бъде отделена за насърчаване на предприемачеството и иновациите. Макар и да изглежда солидна, тази сума красноречиво илюстрира колко назад сме от останалите европейски държави в помощта за развитието на малкия бизнес. За (не)усвояването на парите отпускани по програмата „Конкурентоспособност“ в.“БАНКЕРЪ“ досега е писал нееднократно и дори организирахме специална конференция, посветена на тази проблематика. Така че дано необходимите изводи да са направени, защото догодина за бизнеса по тази линия са предвидени 225.95 млн. лева.
Остатъкът от парите ще е за иновациите, при все, че той е съвсем минимален и не кореспондира с ангажиментите, които е поела страната. Според стратегия „Европа 2020“ България е определила за една от националните си цели увеличаване на инвестициите в научноизследователската и развойна дейност, като до 2014-а те трябва да достигнат 1.06% от БВП, а до 2020-а – 1.5% от БВП. Но засега началните стъпки очевидно ще са скромни. През идната година започва изпълнението на първите проекти по европейската инициатива „Еврика“. Тя представлява система от механизми, позволяващи намирането на партньор, разпространението на информация и друго обслужване на промишлените предприятия, научните изследователски организации и университети за сътрудничество в областта на приложнотехнологичните изследвания.
Пак през 2012-а реално ще тръгне съвместната програма „Евростарс“, която ще стимулира съвместни международни изследователски и иновационни проекти чрез облекчаване на достъпа на предприятията до финансиране при разработването на нови продукти, технологии и услуги. Нейният бюджет е 400 млн. евро, като 100 млн. евро от тях отпуска Европейската комисия, а останалите се осигуряват от националните бюджети на страните, участващи в нея за период от шест години. България е заявила пред Еврокомисията, че всяка година ще заделя минимум 0.5 млн. евро за „Евростарс“, в която членува едва от септември 2011-а.
Иначе за привличане на инвестициите през следващата година са разчетени 15.5 млн. лева. „България има нужда от нов модел за икономически растеж в съответствие със стратегията „Европа 2020″ за насърчаване взаимодействието между заетостта, иновациите, научноизследователската и развойна дейност и индустриалните политики, така че да се даде тласък на ръста на заетостта“, пише в доклада към бюджета на икономическото ведомство. Оттам обаче признават, че кръст на всички тези намерения може да сложи намаляващият заради глобалната криза инвеститорски интерес. Проблем е и острата конкуренция, която държавата среща при привличането на чуждестранни компании, тъй като останалите страни в региона предлагат редица облекчения. Като трудност се отчитат още недостатъчните средства в бюджета за прилагане на мерките по Закона за насърчаване на инвестициите, неизпълнението на поети ангажименти по сключени офсетни споразумения, както и слабото сътрудничество между централните и местните власти, бизнес средите и академичната общност.
В сферата на енергетиката най-много пари са предвидени за насърчаване на производството и потреблението на енергия от възобновяеми и алтернативни енергийни източници, както и биогорива. Става дума за 60.18 млн. лв., като почти всичките са европейско финансиране. Само че е много вероятно повечето така и да не стигнат до фирмите, тъй като криза влияе негативно върху заинтересоваността на предприятията да внедряват енергоспестяващи технологии. Ако към това прибавим и липсата на ефективно сътрудничество и координация между ключови институции като Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, редица министерства и банките за реализирането на подобни проекти, ситуацията наистина не изглежда особено оптимистично.
Интересно е, че за „Ефективно функциониране на енергийните предприятия, инфраструктура и пазари“ са предвидени едва 723 хил. лева. А именно по тази програма трябва да се изпълняват ключовите задачи в енергетиката. На първо място, разбира се, е ускорената реализация на приоритетните енергийни инфраструктурни проекти като АЕЦ „Белене“, газопроводите „Набуко“ и „Южен поток“, изграждането на хидроенергийни комплекси на река Дунав, модернизацията и разширяването на съществуващото подземно газохранилище в Чирен до 850 млн. куб. м, строителството на втора междусистемна електропреносна връзка България-Гърция и т.н. На всичко отгоре с тези пари ще е необходимо да се координира и следи развитието на напълно конкурентен вътрешен пазар на електрическа енергия и природен газ, както и преструктурирането на енергийните ни предприятия, съгласно изискванията на Третия либерализационен пакет на Брюксел.
Стефан Савов
ТПС – Въвеждането на екологосъобразни технологии е залегнало като цел в бюджета на Министерството на икономиката.
