По-развитата част на Европа ясно показа, че не иска български и румънски чистачи, строители, детегледачки и камериерки. На 31 декември 2011-а изтече вторият период от забраната за работници от двете държави, която досега важеше за трудовите пазари на Австрия, Белгия, Германия, Италия, Люксембург, Малта, Холандия, Франция и Великобритания. Почти всички удължиха ветото до края на 2013-а, въпреки че през последните няколко месеца правителството активизира позицията си в опит да премахне ограниченията. Председателят на Народното събрание Цецка Цачева изпрати писма до всички от горепосочените държави, социалният министър Тотю Младенов също бе застъпник за свободното движение на трудовата ръка, футболният посланик Христо Стоичков дори изнесе реч в Европейския парламент по темата.
Проблемът е, че като цяло не бяха договорени конкретни мерки, за да бъдат убедени мнителните западноевропейци, че на борсите им няма да настане катаклизъм, ако приемат работници от последните две членки на Европейския съюз. И така, с изключение на пропуска, даден ни от италианците, за другите пак си останахме втора ръка хора, за които европейските ценности не важат. Фактът, че сме една от най-стабилните финансово държави на Стария континент, не впечатли никого. По традиция попаднахме под удара на двойния евроаршин и ще чакаме новата 2014-а, ако междувременно не ни скалъпят някой допълнителен механизъм за дискриминация.
Пример за открита и честна европейска позиция най-изненадващо даде Италия. Независимо че е раздирана от жестока икономическа криза, държавата от Ботуша отвори напълно вратите си за българи и румънци. Причината за този дружески акт може би е по-скоро политическа и се корени главно в отличните отношения между българския министър-председател Бойко Борисов и бившия му италиански колега Силвио Берлускони. Не е за пренебрегване и фактът, че сегашният премиер на страната – Марио Монти, бе съветник на председателя на европарламента Жозе Барозу по въпросите на единния вътрешен пазар и като такъв
доказа вярата си в свободното движение
на хора. Италианският трудов пазар винаги е бил сред най-привлекателните за сънародниците ни, като досега бе отворен частично за висококвалифицирани специалисти от индустрията. Данните от официалната статистика в Италия показват, че там живеят около 50 хил. българи, но поне четири пъти повече работят нелегално в хотелиерския бизнес, търговията, промишлеността и селското стопанство. Според евродепутата от ГЕРБ Илиана Иванова хиляди български граждани ще се възползват от отварянето на трудовия пазар в тази държава, станала седемнайстия член на ЕС, прекратило ограничителните мерки.
Малка, но важна стъпка към повторната ни евроинтеграция направиха Германия и Люксембург. Правителството на канцлера Ангела Меркел въведе някои облекчения, с които от 1 януари разрешителни няма да вадят висшистите, извършващи квалифицирана дейност по специалността си, желаещите да продължат професионалното си обучение, както и сезонните работници в селското стопанство. Берлин мотивира цялостния отказ за достъп до трудовия си пазар с тежката икономическа ситуация в Източна Германия, където имало два пъти повече безработни, отколкото в западните части. Остава в сила и пълната забрана за наемане на българи и румънци в строителството, почистването на сгради и вътрешната декорация.
Люксембург също се оправда с високата безработица в херцогството, но все пак ще допусне изключения. Студентите ни ще имат право да работят без разрешителни, както и сънародниците ни, които са членове на семейство на друг гражданин от Евросъюза. Облекчени ще бъдат процедурите за наетите в селското стопанство, лозарството, хотелиерството и ресторантьорството, както и за висококвалифицирани служители, учени и финансисти.
След смъртта на „келтския тигър“ бе логично Ирландия да бъде първата държава, продължила забраната. До края на 2007-а стотици българи всекидневно се насочваха към държавата, в която високотехнологичните и фармацевтичните компании, а впоследствие и строителните фирми и банките осигуряваха зашеметяващия ръст на БВП с около 7% на година. Но сега Ирландия, известна до неотдавна с европеизма си, все повече се приближава към консервативна Англия дори по въпросите с финансовия пакт за еврото и членството в Евросъюза. Все пак страната започна да се връща към земеделието и производството на храни като основен път за бъдещ икономически растеж и не е изключено в скоро време да търси наемна ръка от Балканите.
По отношение на Англия положението изглежда безнадеждно, след като тя бе „наводнена“ от милиони поляци при последното отваряне на пазара й. При все че подобна заплаха вече не съществува, може спокойно да се заложи, че правителството на Дейвид Камерън последно ще се откаже от регулатора.
Очаквано Франция не вдигна ограниченията на трудовия си пазар за българи и румънци. Президентът Никола
Саркози отдавна е яхнал антиемигрантската вълна
в опит поне малко да вдигне падащия си рейтинг. Още през 2010-а френските власти предприеха акция за разрушаването на ромски гета край Париж. Три четвърти от незаконните жилища бяха сринати, а обитателите им бяха изпратени обратно към държавите си. От тях 227 души бяха българи, а 1476 – румънци. Допълнително 5086 румънци и 683 българи приеха финансова помощ отпо 300 евро на възрастен и 100 евро на дете, за да се завърнат у дома си. Може би това е основната причина французите да не ни смятат за скъп гост на трудовия си пазар, въпреки че дори и те не са толкова наивни, за да смятат екстрадираните за представителна извадка на обществото ни.
Новоизбраното правителство на Елио ди Рупо в Белгия пък изтъкна, че много българи и румънци, които вече работят там, използват различни начини, за да се възползват от системата за социално осигуряване. Като примери се дават търсeнето на защита от фалит за нова компания или назначаване и след това незабавното уволняване на съпрузи от фирма, наскоро основана в Белгия.
Колкото до Холандия, през миналата година тя дори утежни процедурата и принуди хиляди българи да преминат на работа в сивия сектор, отказвайки да издава каквито и да е разрешения за работа. Дясноцентристкото правителство на министър-председателя Марк Рюте е подкрепяно от крайнодясната ксенофобска формация на националиста Хеерт Уилдерс. Същият тип дори призоваваше ЕС да изхвърлиБългария и Румъния, затова от тази държава чудеса не бива да се очакват.
Въпреки че Австрия е страната с най-ниска безработица в Евросъюза, наследниците на Моцарт (за други известни австрийци няма да споменаваме) също не ни харесват.
каре
Емигрантите ни вкарват 66 млн. евро месечно
Според данни на Българска народна банка за първите девет месеца на 2011-а българите от чужбина са направили трансфери към страната ни на стойност 596.8 млн. евро. За сравнение, за същия период преките чуждестранни инвестиции в у нас са в размер на около 535 млн. евро. Паричните потоци, изпратени от емигранти, се запазват на постоянно ниво, като за 2010-а те са 760 млн. евро. Изследване на „Отворено общество“ показва, че мнозинството от сънародниците ни в странство изкарва парите си предимно от временната и сезонна заетост. Основните отрасли, които ги привличат, са хотелиерство, почистване, строителство, търговия и земеделие.
Най-предпочитани държави за емигриране са Испания, Германия, Италия, Гърция и Великобритания. Испанският трудов пазар е отворен за българи още от 2007-а, но статистиката не показва различия в динамиката на българската миграция към страната след присъединяването на ни към Евросъюза. В периода 2006-2010-а българите в Испания са се увеличили с 64.6%, а за същото време в Германия те са станали с 69.2% повече въпреки затворения пазар. След като Дания, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция, Унгария, Гърция, Португалия и Чехия дадоха „зелена светлина“ за българите, емигрантският поток не се увеличи. „Колкото по-лесно се придвижва човешкият капитал, толкова по-добре е за всички страни – и затези, които изпращат, и за приемащите работниците“, коментира икономистът Красен Станчев. Според Станчев българите заемат сегменти от чуждите трудови пазари, които са свободни и много трудно се запълват от местен ресурс.
Сънародниците ни все по-често емигрират заради трайни проблеми в системата за социална подкрепа и обществени услуги. Такива са страхът от бедност и безработица, заплахата за физическо оцеляване, несигурност, липсата на ред и задлъжнялостта. Решението за заминаване в чужбина се мотивира и от вътрешни показатели като безработица, икономически растеж и производителност на труда. За повечето ни емигранти налагането на ограничения за достъп до пазара на труда в приемащите държави означава само че те ще работят по-дълго време незаконно. С разрастването на кризата и увеличаването на безработицата в останалите страни от ЕС привлекателността им за българите намалява.
ТПС: Стотици български емигранти всеки ден хващат самолета към Испания, Германия, Италия, Гърция или Англия.
