Новите закони, наредби и правилници са прекрасно нещо, особено ако разрешават с години трупали се нормативни проблеми. А такива в здравеопазването с лопата да ги ринеш. Един от тях бе как точно можем да се отървем от старите и непотребни лекарства, които отдавна събират прах в някой шкаф и вече са негодни за употреба? Досега в българската нормативна уредба този въпрос не беше регламентиран. Съответно хапчета, антибиотици, сиропи и ампули приключваха съществуването си или в контейнера за битови отпадъци, или още по-лошо – в канализацията.
Експертите от Министерството на здравеопазването съвместно с колегите си от ведомството на околната среда и водите седнаха да умуват върху неособено сложния казус и сътвориха такава проектонаредба, която едновременно успя
да възмути пациенти, аптекари и дистрибутори
на медикаменти. В текста, приличащ повече на есе на третокласник по темата, има толкова много пропуски и неясноти, че е направо фрапиращо как той изобщо може да стане публично достояние.
В „кухия“ откъм смислено съдържание проектодокумент се казва, че ще трябва да връщаме занапред негодните лекарствата само в аптеката, откъдето сме ги купили. За целта ще представяме касова бележка, доказваща, че сме ги взели точно оттам. Аптекарите от своя страна ще ги придвижват по каналния ред до търговците, вносителите и производителите, които ще са длъжни да ги приемат без заплащане, ако са доставени от тях. Следва обявяването им за унищожаване в едномесечен срок от датата на получаването. По същата схема и болниците ще предават обратно опасните медикаменти. За всяко физическо лице, продължаващо да изхвърля старите лекарства в боклука, е предвидена глоба от 300 до 1000 лв., защото те се третират като токсични отпадъци.
В тези няколко изречения Националната аптечна камара откри седем невъзможни за изпълнение разпоредби, Националната пациентска организация допълни списъка, а дистрибуторите сигурно са се хванали за главите.
На първо място, изискването за предоставяне на касова бележка при връщането на лекарствата на практика нарушава Закона за ДДС. Според него клиентът трябва да я пази само до напускането на търговския обект. Сигурно няма човек на света,
съхраняващ четири години една хартийка
за покупката на Ацетизал , какъвто е срокът му на годност. Дори да приемем, че хипотетично това е възможно да се случи, в касовия бон най-вероятно няма да са посочени конкретните закупени лекарства, тъй като липсва такова задължение към търговците. А ако те по невероятно стечение на обстоятелствата все пак са описани, в бележката със сигурност ще липсват номерата на доставните партиди и всеки клиент преспокойно ще може да върне и същите лекарства, съхранявани от негов приятел или роднина. Да не говорим, че в документа не е обелена и дума, как ще се процедира с годните, но изтеглени от употреба медикаменти или с приемани от пациентите, но прекратени поради непоносимост или предсрочно оздравяване.
Разписалите наредбата изглежда прилагат най-съвременните архиварски методи за опазването на личните документи. По друг начин не може да се обясни пропускът им поне нагледно да си представят как ще изглежда една касова бележка, съхранявана няколко години и как изобщо ще може да се прочете нещо от нея. От аптечната камара основателно добавят, че затруднения при тази схема биха се появили и ако някой иска да предаде старите си ампули, част от блистер или друга опаковка, на които не личи срокът на годност. „В подобен случай, ако търговецът на дребно на лекарствени продукти откаже да приеме лекарството, няма как той да бъде третиран като недобросъвестен“, посочват аптекарите.
Ако един добросъвестен гражданин, живеещ в София, все пак премине тези непреодолими бариери, ще се сблъска с поредното недомислие. Да речем, че по време на лятната си почивка в Царево преди пет години си е купил витамини, които вече са негодни. За да не попадне под ударите на закона и да бъде одрусан до 1000 лв., той ще трябва да бие към 1200 км до морския курорт и обратно, за да се отърве от стоката. Ако обаче на същото място завари магазин за хранителни стоки, защото аптеката междувременно е фалирала? Или ако същите витамини са закупени от Лондон? Ще му се наложи да похарчи поне 300 евро за самолетни билети, само за да изпълни дълга си пред обществото и държавата. Иначе изходите са два – отходният канал или глоба за изхвърляне в контейнер. Което, естествено, поражда въпроса дали към всяка кофа за боклук ще бъде зачислен инспектор, който
да рови в торбите ни с отпадъци ?
След това „кривата топка“ се прехвърля в полето на аптекарите и аптеките. Те ще бъдат принудени да се превърнат в складове за вторични суровини и при влизането си в даден обект първото нещо, което един клиент ще вижда, е нелицеприятен огромен контейнер за отпадъчни лекарства. Всъщност за аптеките и сегашната процедура със старите медикаменти е достатъчно тромава, тъй като е свързана с детайлно описване на всяка една опаковка и връщането й на конкретен дистрибутор. Ако поемат и чуждите отпадъци, на практика те ще трябва да изоставят основната си дейност. Другият вариант е, да бъде нает допълнителен персонал, който да се занимава с тази дейност, но това предполага и повече разходи.
Според шефа на Националната аптечна камара Антон Вълев ефективно решение би било гражданите да връщат ненужните им лекарства единствено с лична карта в коя да е аптека, само че тогава възниква въпросът за защитата на лични данни и възможните злоупотреби с тях.
Неясно е и кой накрая ще плати сметката, след като държавата не е предвидила никакви средства за унищожаването на опасните лекарства. Ако все пак те стигнат до дистрибуторите и производителите, за тях е много по-изгодно да ги изсипят с един камион в първата срещната река, вместо да ги предадат на някоя от лицензираните от екоминистерството фирми.
Процедурата за „терминаторите“ също е достатъчно тромава – те първо чакат разрешение от районната екоинспекция, а след това проверка на Изпълнителна агенция по лекарствата установява дали заявеното за унищожаване количество съответства на реалното. Чак накрая се преминава към транспортирането на пратката, която се изгаря в инсинератор.
ТПС: За клиентите на фармацевтите ще бъде невъзможно да докажат произхода на връщаните лекарства.
