След свалянето на Муамар Кадафи единственият легитимен лидер на Либия е правоверният мюсюлманин Мустафа Абдел Джалил. Длъжността, която заема, е председател на Преходния национален съвет на Либия. Преди време Кадафи обеща почти половин милион долара за главата му. Тъкмо с този човек тепърва ще си имат работа Западът и ислямският свят. Кой всъщност е той? Далновиден прагматик, който се опитва да уравновеси традиционните нрави и демократичните ценности? Колаборационист или таен ислямист, в сравнение с когото Кадафи би изглеждал като кротко агънце?
Въстанието на сенусите
nbsp;
За детството на Мустафа Абдел Джалил, чиято фамилия от арабски означава раб Божий, се знае малко. Роден е през 1952-а в Ал Бейда, голям град в източната част на Либия, в силно религиозно семейство. Страната тъкмо е получила независимост от Франция и Великобритания и се е обявила за кралство. До военния преврат, в резултат на който Муамар Кадафи идва на власт, остават още цели 17 години…
Първата либийска революция заварва Мустафа в горните класове на гимназията. Тогава държавата се управлява от Идрис Първи, внук на Великия Саид Мохамед ибн Али ас Сенуси, основател на т. нар. Орден на сенусите. Тази религиозно-политическа секта си поставя за цел да върне Северна Африка към истинския ислям. Нещо като аналог на движението Талибан в Афганистан. Впрочем членовете на ордена се превръщат в ядро на съпротивата на италианската окупация в Либия, чийто лидер е Омар Мухтар. Либийските въстаници използват неговото изображение и монархическия флаг за свои символи. Град Ал Бейда, разположен в източната част на либийската провинция Киренайка, е не само религиозен и политически център на свалената от Кадафи монархия, но и родова територия на племето абайдат, към което принадлежи Мустафа Джалил.
Каре
Племената в либийския политически живот са фундамент на държавността. Броят им в страната е около сто и тридесет. Повечето живеят на изток, контролирайки териториите на основните нефтени находища и нефтопреработвателни заводи. Западната и южната част на Либия около столицата Триполи се населяват само от три племена – каддафа, към което принадлежи бившият управник на държавата, уарфалла и маргаха. В края на 60-те години те се почувстваха ощетени при разделянето на източния нефт и след като завзеха властта, съсредоточиха паричните потоци в свои ръце. Днес тъкмо представителите на тези племена е прието да се наричат привърженици на Кадафи.
Главният арбитър
nbsp;
След като завършва училище, през 1970-а Мустафа Джалил постъпва във факултета за арабски език и ислямски изследвания на либийския университет в Бенгази. Колегите му го помнят като прилежен студент, който дълбоко се потапял в избраните предмети. Съществува версия, че характерният белег на челото на Мустафа се дължи на постоянните молитви, при които той многократно удрял челото си в пода. Колкото до излишните предмети, бъдещият революционер така и не научил английски и сега контактува с чуждестранните емисари с преводач.
След университета кариерата му тръгва като по утъпкана пътека – без резки възходи и падения. През 1975-а получава скромната длъжност помощник секретар на прокурора в родния му град Ал Бейда. Само след три години обаче началниците забелязват младия специалист и Мустафа става съдия. Той работи на тази длъжност цели 24 години, до 2002-а, когато получава поста президент на апелативния съд, а малко след това оглавява градския съд в Ал Бейда. Любопитно е, че през тези години той няколко пъти влиза в ролята на умерен правозащитник.
Името на Мустафа Абдел Джалил за пръв път става известно в цялата страна още през 1990-а, когато принуждава властите да изплатят голяма парична компенсация на бившия затворник Фарадж ас Салех за това, че е прекарал незаслужено 15 години зад решетките. Известно е, че Муамар Кадафи имаше навика да хвърля в затвора политическите си противници с фалшиви обвинения. По-късно, през 1996-а, Джалил се застъпва за бунтовниците, които организират метеж в затвора Абу Салим в Триполи, известен в цяла Либия с жестоките си порядки. Въпреки това Мустафа Джалил не може да бъде наречен опозиционер. Той просто прагматично застава на страната на реформаторското крило на управляващия елит.
Колкото повече остарява Муамар Кадафи, толкова по-активно говори за реформи най-големият му син Сейф ал Ислам, западен възпитаник с репутацията на либерал. Сейф убеждава баща си, че е време имиджът на Либия в чужбина да се подобри и се застъпва за политически затворници. За целта Кадафи-младши се нуждае от свой човек в министерството на правосъдието. И най-подходящ за тази роля се оказва главният съдия на Ал Бейда.
Съдейки по дипломатическите депеши на първия и единствен посланик на САЩ в джамахирията Джийн Кретц, тиражирани от WikiLeaks, след като става министър на правосъдието, Мустафа Джалил попада под крилото на Сейф ал Ислам. Главната задача на бъдещия лидер е да изгради човешко лице на режима на Кадафи. Преди да приеме назначението, Джалил се съветва със старейшините на своя клан и отказва полагащите му се вили и служебен автомобил, движейки се из цяла Либия със собствената си кола. По разкази на негови приятели домът му в Ал Бейда винаги бил отворен за хора, нуждаещи се от юридическа помощ.
Популистките действия на Джалил му помагат да се изяви и на международната арена. Например по време на делото срещу българските медици, които от 1998-а бяха хвърлени в затвора, защото уж заразили местни деца със СПИН. Върховният съд на Либия няколко пъти ги осъди на смърт, но в края на краищата ведомството на Джалил я промени на доживотен затвор. В същото време, когато адвокатите на медиците се опитваха да обжалват смъртната присъда, това им бе отказано два пъти тъкмо от Мустафа Джалил.
Възниква въпросът на чия страна е играл през всичките тези години човекът, който надигра самия полковник Кадафи? Чии поръчения е изпълнявал – на старейшините на своя клан, на сина на Кадафи или на самия вожд? Най-вероятно той е бил само изпълнител. Джалил едва ли би посмял да се противопоставя открито на Кадафи, преди Сейф ал Ислам да го вземе под крилото си. Счита се, че двата му опита да излезе в оставка (през 2007-а и 2010-а) също са част от задкулисните политически игри във висшите ешелони на властта в Либия.
Априлските тезиси
nbsp;
През февруари 2011-а Муамар Кадафи изпрати министъра на правосъдието Мустафа Джалил в Бенгази, за да преговаря с бунтовниците. Неочаквано той премина на страната на революцията. Ако Мустафа Джалил не разполагаше с точни сведения, че НАТО ще се намеси във вътрешнолибийския конфликт, със сигурност нямаше да се изправи срещу Кадафи, зад когото бе армията, съставена от представители на лоялни на полковника племена. Под прикритието на западния военновъздушен щит бившият министър на правосъдието започна да гради коалиция, прокарвайки мостове между идейните либерали и упоритите ислямисти. Помогна му репутацията на сдържан и коректен човек, който първо мисли, после говори. Той непрекъснато подчертава привързаността си към исляма, а в речта му липсва революционна фразеология.
Предпазливостта на Мустафа Джалил не е случайна. Либийското ислямско движение (ЛИД) става все по-популярно в страната. Това е новото име на Либийската ислямска бойна група, която фигурира в списъка на терористичните групировки, свързани с Ал Кайда, на ООН. Ръководителят на ЛИД, Абд ал Хаким бил Хадж, вече поиска за организацията си половината места в бъдещото правителство, което не може да не безпокои председателя на Преходния национален съвет Мустафа Абдел Джалил. Под натиска на ислямистите, които публично го обвиняват в прекалена умереност и прозападна ориентация, той мълчаливо се съгласява със законите на шериата, които действат в държавата.
Засега е трудно да се каже колко дълго ще продължи това раздвоение. От една страна, Либия, която за разлика от Египет и Тунис преживя гражданска война, има всички шансове да се подхлъзне към ислямска революция от ирански тип. От друга – НАТО, която похарчи милиарди евро за военната операция, няма да пропусне да участва в организирането на властта в Либия. И накрая, умереният ислямизъм, който представлява Мустафа Абдел Джалил, е обща тенденция в постреволюционните държави Тунис и Египет, откъдето тръгна арабската пролет. Може би Мустафа Джалил ще успее за превърне Либия в някакъв аналог на Турция – светска държава, в която напоследък успешно управлява ислямистка партия. В такъв случай той може да разчита на помощта на западната коалиция и на големите количества нефт. Не по-малка обаче е опасността от превръщането на Джамахирията във втори Афганистан. Поне всички фактори за това са налице – и Ал Кайда, и гордите бедуински кланове, и разрушената икономика. Накъде ще наклони глава правоверният мюсюлманин Мустафа Абдел Джалил зависи от посоката на политическото махало. Защото такова е неговото кредо – да подкрепя по-силния.
