Емоционално се живее на Стария континент през последните месеци. А през последните дни напрежението достигна точката на кипене в очакване лидерите на Гърция и Италия да сдадат властта. В четвъртък еврото просто се срина под 1.36 щ. долара. А инвеститорите поискаха над 7% доходност, за да купуват десетгодишни италиански облигации. Така бе достигнат таванът, над който се смята, че цената за обслужването на дълга става неприемливо висока. Когато преди време това се случи с Гърция, Ирландия и Португалия, те поискаха и получиха финансова помощ от Европейския съюз и МВФ.
В известна степен изглежда удобно, че кризата в момента се е съсредоточила върху двата големи извора на европейската цивилизация – Атина и Рим. Ако Холивуд снимаше филм за нея, той би могъл да се нарече
Залез и упадък на Римската империя II
с подзаглавие Този път те вземат и остатъка от Европа с тях, така описа ситуацията на Стария континент коментаторът на Файненшъл таймс Гидиън Рачман.
Рачман споделя, че е бил поразен от посещението си в Гърция преди няколко месеца, когато разбрал, че членовете на гръцкия парламент все още имат персонални коли и лични шофьори. По информация на Ню Йорк таймс базовите им заплати са по-високи, отколкото на английските парламентаристи и освен това те вземат щедри допълнителни възнаграждения за участието си в различните комисии, както и най-различни други добавки.
Гръцките законодатели обаче били направо на диета в сравнение с италианските им колеги, които са най-високо платени в Европа. В скандал за разходите, избухнал преди няколко месеца в Италия, пък се твърдяло, че дори парламентарните фризьорки (те били девет на брой) получавали над 10 хил. евро месечно.
Под натиска на събитията и дори на собствените си съпартийци и коалиционни партньори
Силвио Берлускони обеща да подаде оставка
след като парламентът одобри мерките за строга бюджетна дисциплина, обещани в навечерието на срещата на върха на европейските лидери на 26 октомври. Формален повод за оттеглянето му стана проведеното на 8 ноември рутинно парламентарно гласуване на отчета за изпълнението на миналогодишния бюджет, който бе приет само с 308 гласа за от 360-членния законодателен орган – доказателство, че премиерът наистина е загубил абсолютното си мнозинство.
В изявление по държавната телевизия РАИ след срещата с президента на страната Джорджо Наполитано в късните вечерни часове на 8 ноември Берлускони обеща да не издига отново кандидатурата си за премиер. А в замяна на оставката си очаква Наполитано да насрочи предсрочни избори, след като проведе консултации с партийните лидери. Организирането им обаче ще отнеме време и заплашва да забави допълнително прилагането на спешната програма за реформи.
В опит да увеличи доверието в Италия Берлускони изпрати график за изпълнение на най-неотложните мерки от нея на лидерите от Г-20 на срещата им в Кан на 3 и 4 ноември. В момента правителството подготвя трансформирането на този план в закон, който да бъде одобрен от парламента като поправка към бюджета.
Парламентарно представените политически сили са готови да гласуват въпросните промени в Горната камара още до края на тази седмица, а следващия понеделник съгласие ще даде и Долната камара. Стига кабинетът да подготви и внесе проекта.
Битката на Наполитано
Осемдесет и шест годишният президент на Италия никога не се е изправял толкова категорично срещу Берлускони. Той се опитва да установи дали ще има подкрепа от законодателите за сформиране на ново правителство с достатъчно мнозинство, за да управлява страната. Наполитано ще пробва също да получи съгласие за технически кабинет, в който известни фигури да бъдат натоварени да проведат икономическите реформи и евентуално да подготвят страната за нови избори. При тези два сценария е възможно да не се отиде на предсрочен вот. Политическите сондажи сочат, че най-много гласове от управляващата партия и от опозицията за лидер на такова правителство би събрал Марио Монти – бивш европейски комисар за конкуренцията. Намеква се, че и Берлускони бил склонен да подкрепи кандидатурата на Монти.
Ако Наполитано не може да събере подкрепа за ново правителство, той трябва да свика предсрочни избори. По закон те могат да бъдат проведени от 45 до 75 дни, след като президентът разпусне парламента и публикува този акт в правителствен вестник. Всъщност Берлускони предпочита точно този вариант, за да може да издигне кандидатурата на близкия си приятел и лидер на своята партия Народ на свободата Анджелино Алфано за премиер.
Въпреки политическото напрежение на 9 ноември
Европейската комисия изпрати инспектори в Рим
за да изпълнят надзорната си мисия в Италия, за която Берлускони даде съгласие на 4 ноември. Преди обаче тя да пристигне в страната, еврокомисар Оли Рен изпратил на правителството въпросник от 39 точки за конкретни подробности, свързани с намеренията на министрите. Въпросите варирали от представянето на списък на активите, които ще продава Рим, до поясняване дали жените и мъжете ще бъдат третирани еднакво, когато пенсионната възраст се увеличи на 67 години.
В този въпросник (до който са се добрали журналисти от Файненшъл таймс) най-интересен бил вторият въпрос, отнасящ се до готовността на Берлускони да предприеме още по-строги мерки, ако икономическите условия се влошат дотолкова, че доведат до задълбочаване на дефицита. Екипът на Рен е преценил, че предвид сегашните турбуленции Рим няма да постигне обещания балансиран бюджет до 2013-а и искал да знае дали вече са подготвени обещаните допълнителни мерки и какви точно ще са те.
На фона на политическата нестабилност
ЕЦБ направи всичко необходимо да укроти пазарите
По информация на Ройтерс европейските централни банкери са купували агресивно италиански дългови книжа на 9 ноември, при това не само десетгодишни, но и двегодишни.
От Европейската централна банка обявиха официално, че през миналата седмица – първата, в която начело на институцията е италианецът Марио Драги, са похарчили 9.25 млрд. евро за облигации на страни от еврозоната. Това е най-високата сума от средата на септември досега.
Междувременно отново плъзна мълва, че Италия може да поиска пакет от спешни заеми от МВФ, чийто размер някои анализатори оценяват на 55 млрд. евро. Подобни слухове бяха отхвърлени категорично от управляващия директор на Фонда Кристин Лагард миналата седмица.
Трусовете в Италия заплашват и Франция
Способността на италианците да се рефинансират от пазара е критична за френските финансови институции. Те, според последните данни на Банката за международни разплащания, са притежавали към края на юни италиански правителствени облигации за 106.8 млрд. щ. долара и частен дълг за 309.6 млрд. долара. Инвестициите на френските банки в Италия могат да прехвърлят риска към Франция и да застрашат максималния инвестиционен рейтинг ААА на страната.
Двете най-големи френски кредитни институции – БНП Париба и Креди агрикол – държат италиански правителствен дълг за около 20 млрд. евро. БНП Париба, която погълна италианската Банка национале дел лаворо през 2006-а за 9 млрд. евро, има около 950 офиса на територията на Ботуша и 19 100 служители. Креди агрикол пък притежава около 960 клона в Италия и за нея работят 12 хил. италианци. Тези поделения за дребни банкови услуги отпускат заеми и привличат депозити от местните граждани и фирми.
Заради заложените от италианския кабинет мерки за сурови ограничения, от които трябва да се спестят 100 млрд. евро, условията за бизнес в Италия се очаква да се влошат. Правителството вече намали прогнозата си за ръста на БВП от 1.1 на 0.7% за тази година и от 1.3 на 0.6% за следващата.
Френският премиер Франсоа Фийон
обяви на 7 ноември неочаквано голям пакет от бюджетни съкращения в опит да защити авансово върховият рейтинг ААА на страната. Те са в размер на 65 млрд. евро и ще бъдат осигурени чрез орязване на разходите и увеличение на данъците за период от пет години.
За 2012-а са заложени допълнителни спестявания за 7 млрд. евро, а за 2013-а – за 11.6 млрд. евро. За целта компаниите с оборот над 250 млн. евро ще плащат допълнително 5% данък през горните две години, а редуцираните нива на ДДС за ресторанти и обновяване на сгради ще се повишат от 5.5 на 7 процента. Минималната възраст за пенсиониране ще бъде увеличена от 60 на 62 години през 2017-а.
Пакетът от мерки трябва да гарантира, че правителството ще успее да изпълни поетия ангажимент за понижаване на бюджетния дефицит от 5.7% през тази година на 3% през 2013-а при прогнози за едва 1% ръст на БВП през 2012-а. Тази програма ще даде възможност на Париж да балансира бюджета си през 2016-а и да намали публичния дълг, който се очаква да достигне върховите 87% от БВП през следващата година, уверява Фийон.
