Възлагане на обществени поръчки без конкурс, пряка намеса в работата на оценителните комисии, промяна на условията в хода на процедурата… Това са само част от ефектите, до които могат да доведат новите правила за провеждане на обществени поръчки, одобрени на второ четене от Народното събрание през седмицата. Критиките на Брюксел и предложенията на всички браншови организации и сдружения на бизнеса обаче не намериха място в променената нормативна база.
На практика с промените общините вече могат да възлагат поръчки без конкурс на собствени фирми за комунални услуги (почистване, ВиК, извозване на боклук и др.). За да се прилагат тези т.нар. ин хаус поръчки, дружеството изпълнител трябва да е изцяло общинска собственост и да реализира поне 90% от оборота си от дейности, подобни на възлаганите с поръчка, а не трябва същевременно да изпълнява услуги на други възложители.
Това не е нечие спонтанно хрумване, нито се прави с цел да се изкривят пазарът и конкуренцията. Много от общините имат намерение и желание да участват в тази дейност със свое търговско дружество, а според досегашното законодателство това бе много трудноосъществимо , обясни министърът по еврофондовете Томислав Дончев. По думите му процедурите трябва да организират състезание на качество и цена, а не на бюрократична изрядност. Но каква е гаранцията, че по тази схема голяма част от европейските пари няма отидат директно в джобовете на местните и държавните управници, всеки сам може да си отговори.
Друга скандална поправка определя нарушителите при изпълнение на обществените поръчки вече да не бъдат обявявани публично. Мотивът за тази либерализация е, че много от тях са завели дела срещу съответните ведомства за накърняване на имиджа им. Важно е да се отбележи, че това става въпреки настояването на Европейската комисия у нас да бъде създаден регистър на неизрядните фирми. От една страна, ние имаме ангажименти да поддържаме такъв списък, но от друга, присъствието на дадени фирми в него се оказва много сериозно предизвикателство. Имам предвид, че подобно действие може да бъде обект на силна съдебна кампания и обжалвания. Неслучайно само една малка част от държавите в ЕС ползват черен списък на изпълнителите, обясни Томислав Дончев.
Не по-малко впечатляващо е и предложението възложителите на обществени поръчки да имат право да контролират работата на конкурсните комисии – по своя инициатива или по сигнал на заинтересовано лице. С други думи, кметовете, министрите и шефовете на държавни агенции ще могат да се намесват и да коригират решенията на оценителите в правилната посока. В крайна сметка оценителната комисия е един помощен орган на възложителя. Тя е назначена от него, за да извърши една определена работа, следвайки нормите на закона. Финалната отговорност винаги е на възложителя, аргументира се министър Дончев.
Занапред възложителите на малки обществени поръчки ще трябва да публикуват и покана към потенциалните изпълнители на портала за обществени поръчки и на своята интернет страница. Всички заинтересовани лица пък трябва да имат достъп до поканата за не по-малко от седем дни. Промените предвиждат да отпадне задължителното публикуване на обявата за дадена поръчка в Държавен вестник. Възложителят обаче ще трябва да оповести информацията в регистъра на Агенцията за обществени поръчки, а когато е възможно – и в Официалния вестник на Европейския съюз. Самата агенция ще поеме контрола на поръчките с европейско финансиране и методиката за оценка на офертите. Очаква се с тази промяна да се повиши усвояването на средства от европейските фондове.
