Светът не изоставя надеждата за решение на иранския въпрос чрез санкции и дипломация. Ако Съветът за сигурност на ООН успее да приеме такива, това ще означава сериозни щети за икономиката на Иран и ще застраши самия управляващ режим. Русия и Китай отново, изглежда, са против и обвиняват Вашингтон, че усилено търси смяна на властта в Техеран. В близките седмици американският президент ще предприеме серия от консултации с руски и китайски представители, за да постигне консенсус по налагането на сурови антиирански санкции. По време на срещата на АТИС в Хонолулу Барак Обама се опита да обсъди въпроса с китайския и с руския лидер, но без резултат.
Интересите на Москва и на Пекин отдавна са надхвърлили икономическото сътрудничество с Иран. Отделно Русия и Китай имат самочувствието на свръхсили, поне равни на САЩ, и не желаят да решават задачи, поставени от Вашингтон. Съпротивата срещу антииранските санкции за тях е и начин да подкопаят международния авторитет на Вашингон, като засилват собствените си позиции. Но тези съображения вероятно ще отстъпят на заден план, ако Китай и Русия съзрат реална заплаха в атомен Иран. В Пекин и Москва обаче са убедени, че ядреното оръжие на Техеран няма да представлява опасност за тях и имат основание за това. Москва дори използва иранския фактор като коз в политическите игри със Запада. Той беше разигран максимално активно в преговорите за разполагане на американска ПРО в Европа и при разработката на новото споразумение за стратегическите нападателни оръжия.
Много по-плашеща изглежда перспективата ситуацията около Ислямската република да се реши чрез сила. Според Израел и някои ястреби във Вашингтон и Лондон досегашните ограничени санкции спрямо Техеран не са постигнали необходимия резултат. Въвеждането на пълноценно ембарго върху износа на петрол от Иран обаче изглежда невъзможно заради позицията на Китай, получаващ от Ислямската република почти една трета от вносния петрол. По тази причина те са склонни да смятат, че възможностите да се избегне военният сценарий за решаване на проблема практически са изчерпани.
Израел вече може да се похвали с успешен опит в унищожаването на ядрени обекти на вероятния противник. Да припомним случаите с иракския реактор Осирак, ликвидиран през 1981 г., и със секретния обект на сирийска територия в района на Дейр аз Зур, сполетян от същата участ. В случая с Иран обаче ситуацията е съвсем различна. Първо, този път би се наложило израелските военни да поразят не един, а няколко обекта. Второ, предишните операции срещу ядрени центрове бяха улеснени от факта, че целите се намираха сравнително близо.
Иранските ядрени обекти са разположени на по-далечно разстояние, а много от тях – дълбоко под земята. При това имат защита, която вдъхва надежди, че биха издържали евентуална бомбардировка. Това дава основания на иранското ръководство да вярва, че вероятният противник няма да успее да ги унищожи.
Голямото питане в момента е дали Израел е способен самостоятелно да прекъсне иранската ядрена програма под опасността да го връхлетят стотици ракети – както от територията на Ливан, контролирана от Хизбула, така и от самия Техеран? При всички положения еврейската държава разполага с техническите възможности, за да ликвидира почти самостоятелно иранската ядрена програма. На практика обаче е изключено Израел самостоятелно да нанесе ядрен удар. Не е тайна, че съществува план Самсон, според който Тел Авив при известни условия е готов да се реши на подобна стъпка. Източници от израелския военнополитически елит обаче признават, че това може да стане само в случай на смъртна опасност за Йерусалим. Впрочем Израел вече не за първи път заплашва Иран с удар, а нещата изобщо не помръдват. Налага се впечатлението, че последните изявления целят на първо място да накарат Вашингтон да побърза с предвидените наказания за Иран.
Еврейската държава може да планира, но не и да се надява без помощта на САЩ да ликвидира иранските ядрени обекти с обикновени оръжия. За целта ще са необходими специални, твърде мощни авиобомби, които се хвърлят от стратегически бомбардировачи, а Израел няма такива. С изявленията, че са готови сами да нанесат удар срещу Иран, израелците фактически напомнят на своя американски съюзник, че проблемът може и да презрее и трябва да бъде решен още сега. Колкото до изявленията на Техеран, че страната е готова да отрази евентуална агресия отвън – истината е, че силите са прекалено неравни и в количествено, и в техническо отношение. Иран със сигурност ще изгуби войната, ако предприеме ответни действия в класическа форма, защото наличният му военен потенциал може да го защити само от удари на близкоизточните държави.
Ще се решат ли САЩ и Израел на подобна стъпка в най-близко време? Не бива да се изключва тази възможност, но надеждите са това да не се случи никога. Не трябва да се подценява фактът, че рейтингът на Обама бележи сериозен спад и настоящата ситуация на практика не му оставя големи надежди за победа в предстоящите президентски избори. Светът обаче се надява на неговата способност да оправя нещата не със силата на оръжието.
Анатоли Стайков
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
