След скандала с оставката на президента на водещия японски производител на оптика и цифрови фотоапарати Olympus, Майкъл Уудфорд, последва още един. Стана ясно, че в продължение на две десетилетия компанията е укривала финансовите си загуби. Акциите на Olympus се сринаха, а правоохранителните органи започнаха разследване за машинациите в компанията. Инвеститорите обвиняват както мениджърите на компанията, така и корпоративната култура на Япония, която рязко се отличава от западната.
Тъмно минало
nbsp;
Преди броени дни сегашният президент на корпорацията Шуичи Такаяма заяви, че Olympus е укривала неефективни финансови операции в продължение на 20 години. По думите му това се правело, за да се поддържат високи цените на акциите на компанията. Той обяви и началото на независимо разследване, чиято цел е издирването на виновните и установяването на всички обстоятелства около машинациите в Olympus.
Не е ясно какво е накарало Шуичи Такаяма да направи подобно изявление, което нанесе сериозен удар на компанията. Предишните японски мениджъри не допускаха такива изказвания, затова пък, както по всичко личи, са полагали значителни усилия да укриват случващото се в компанията. Бившият президент на Olympus от британски произход Майкъл Уудфорд пръв заговори, че на някои сделки на корпорацията трябва да се обърне специално внимание.
Той разказа за подозренията си в медиите веднага след като подаде оставката си на 14 октомври тази година. Любопитно е, че Уудфорд се задържа начело на компанията по-малко от година (той беше назначен на 10 февруари). За инвеститорите бе неочаквано както самото оттегляне Уудфорд, така и формулировката, с която той бе изпратен в оставка – за нарушаване на корпоративната култура. В същото време бяха премълчани както претенциите кд съвета на директорите към производствените резултати от работата на британеца. По думите на председателя на директорския борд, Цуоши Кикукава, Уудфорд не зачитал установените принципи в корпорацията и отишъл твърде далеч.
Твърдението, че Уудфорд за 20-годишната си кариера в Olympus не е успял да усвои основните правила на корпоративната култура, звучи неубедително. Самият британец даде съвсем логично обяснение за оставката си. По думите му той искал да хвърли светлина върху покупката на британския производител на медицинско оборудване Gyrus в 2008-а. Уудфорд заяви, че Olympus не само е придобила компанията на завишена цена, но е изплатила огромни комисиони на консултантите. Външните съветници на японската корпорация получили хонорар в размер на 638 млн. долара, което е една трета от сумата на сделката. Обикновено заплащането на подобни услуги е един процент от стойността на покупката.
Неясно бъдеще
nbsp;
Бъдещето на японската корпорация е неясно. Най-вероятно Olympus ще бъде разделена. Някои дейности ще оцелеят, други – не, твърди японски анализатор. НА 11 ноември Токийската фондова борса обяви, че разглежда възможността да оттегли акциите на Olympusот търговете. Причината е безпрецедентният срив на ценните книжа. За по-малко от месец от момента на оттеглянето на Уудфорд акциите на корпорацията поевтиняха с 80 процента.
Колкото и да е странно, чуждестранните инвеститори на Olympus се изказват за връщането на Майкъл Уудфорд, с чиито изявления започна скандалът. Това, което сега е необходимо на корпорацията, е съвършено прозрачна дейност. Считаме, че Уудфорд е най-подходящ за това, заявиха представители на инвестиционната компания Baillie Gifford, на която принадлежат 4% от акциите на Olympus. Кандидатурата му бе подкрепена и от фирмата Harris Associates, собственик на същия пакет ценни книжа. Най-големият задграничен акционер на японския производител – Southeastern Asset Management , заяви, че Уудфорд може да не се връща на поста си, но задължително трябва да участва в управлението на корпорацията.
В същото време опитът на президентското място да бъде назначен Цуеши Кикукава, опитен японски мениджър и дългогодишен председател на съвета на директорите, се провали. Той не успя нито да спре падането на цените на акциите, нито да потуши разгарящия се скандал. Кикукава бе принуден да подаде оставка на 26 октомври и президентският пост бе зает от Шуичи Такаяма, който направи разобличителните изявления. Доверието към японските мениджъри бе подронено и от факта, че Такаяма обвини тъкмо тях във финансови машинации. По думите на сега действащият президент в укриването на загубите са били замесени Цуеши Кикукава, вицепрезидентът Хисаши Мори и вътрешният одитор Дидео Ямада. По думите на Такаяма самият той не знаел нищо за машинациите в компанията. Интересно е, че той е работил на ръководни постове в Olympus над 15 години.
Непрозрачно настояще
nbsp;
Ако твърденията на Шуичи Такаяма за 20-годишното укриване на загубите в Olympus е вярно, машинацията, разкрита от Уудфорд , със сигурност не е единствената. Сега сделките на корпорацията се разследват от японската полиция, ФБР и японската Комисия по ценните книжа и борсите (Securities and Exchange Surveillance Commission). Правоохранителните органи и регулаторът подозират, че в прикриването на загубите на Olympus са замесени и други компании. А западните медии предполагат, че подобни машинации биха могли да съществуват и в много други японски корпорации.
През 90-те години на ХХ в. в японската бизнес терминология навлезе думата tobashi. Буквалният й превод е крия се, излизам. Така обозначавали схемата, когато фирмите укриват финансовите си загуби чрез придобиване на компании или плащания на консултанти, така че инвеститорите да не могат да проследят потоците на паричните средства. По време на финансовата криза в Азия през 1977-а тази практика получи масово разпространение.
Сега японската корпоративна култура не е прозрачна среда за западните инвеститори. Японското общество цени хармонията и се старае да избягва трудните въпроси, казва Джеймс Лаудън, експерт в сферата на азиатско-европейските бизнес отношения. За Olympus първият мениджър, който започна да задава трудни въпроси, се оказа британецът Майкъл Уудфорд. И сегашният скандал вероятно ще донесе големи загуби за западните инвеститори на корпорацията. Какъвто и изход да бъде намерен за Olympus, след този случай западните предприемачи все по-често ще задават трудни въпроси на японските си партньори.
nbsp;
Японската корпоративна култура
Основната особеност на японската корпоративна култура е на практика пожизненото наемане на служителя. Колкото по-дълго работи човек в определена компания, толкова по-голяма е заплатата му. Ръководни длъжности могат да заемат само служители, които са работили във фирмата не по-малко от десет години. Затова случаите, когато в Япония привличат мениджъри от други корпорации, се броят на пръсти. Когато един служител се премести в друга компания, трудовият му стаж започва от нулата. Затова от работниците в японските корпорации се изисква много повече преданост, отколкото в държавите от Европа или в Америка.
