Морските летища – с нови терминали от 2013-а

Ръководството на “Фрапорт” подписа договор за 150 млн. лв. с българо-турския консорциум “ТИЕ-ИЧТАШ” за изграждането на съоръженията в Бургас и Варна.

Изграждането на обещаните още през 2006-а нови международни пътнически терминали на летищата в Бургас и Варна може да започне. Концесионерът на двете аерогари – Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт, подписа през седмицата договора за строителството и реализацията на съоръженията и прилежащите им площи до ключ с консорциума ТИЕ-ИЧТАШ, в който влизат българската компания Техноимпортекспорт и турският холдинг Ичташ. Стойността на проекта е 150 млн. лв., а крайният срок за завършването му е пролетта на 2013-а.

Главният изпълнителен директор на Фрапорт Дирк Шусдзиара обясни, че строителните работи ще започнат още през декември тази година, като очакванията са да бъдат наети над 500 работници. По думите му турската фирма е с богат опит. Тя е изградила летищата в Анталия, Измир, Баку, Санкт Петербург, Орду – Гиресун (в морето), Казан и други. Доколко това е от значение говори една любопитна подробност. Мажоритарен собственик на бившата държавна компания е Бласък ЕООД, регистрирано на софийската улица Стефан Караджа ‘b92, където се помещава и централата на Химимпорт – партньор на Фрапорт, в концесията на летищата.

Още през март 2007-а Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт обяви процедура за избор на дружество, което да подготви техническите проекти за новите терминали в Бургас и Варна, но два месеца по-късно тя бе прекратена. Мотивът на възложителя бе, че техническото задание не включва всички необходими проектни части и не е съобразено с изискванията на Наредбата за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Тогава се оказва също, че няма и действащи подробни устройствени планове. Така на 15 май 2008-а разработването им бе възложено на Атика – Р5 (срещу сумата от 90 хил. лв.), а самите документи – одобрени два месеца по-късно. Последва нов опит за изработка на инвестиционни проекти за терминалите, но отново не се стига до подписване на договор, след като класираният на първо място участник се отказа.

В средата на 2009-а Фрапорт обяви поръчката за трети път и на 27 ноември същата година най-сетне се стига до споразумение. За изпълнител бе избрано британското архитектурно бюро Халкроу груп лимитед. За труда си специалистите първоначално са получили 2.6 млн. евро, но явно задачата се е оказала по-сложна от очакваното и впоследствие са поискали допълнителни средства. На 25 май 2010-а британците са се споразумели за още 68 940 евро, а на 20 август са подписали нов договор за допълнителни проектантски услуги на стойност 359 хил. евро. В крайна сметка проектът за новите терминали излиза около 3 млн. евро. Отделно са дадени още 1.77 млн. евро на германската Шуслер – План за консултантски услуги по неговото управление, контрол и администриране.

На 11 ноември 2010-а е обявена и самата поръчка за инженеринг, реализация и строителство. Според документацията, отварянето на техническите оферти се е състояло на 14 януари 2011-а, но оттогава до 15 ноември нямаше никаква информация около този търг.

Иначе цената на новата сграда на терминала във Варна ще надхвърли 60 млн. лева. Тя ще предложи далеч повече удобства и комфорт за пътуващите – обширни зони за пристигащи и заминаващи, модерни системи за обслужване на багаж, търговски площи, ресторанти и кафенета, както и зона за развлечения. Според проектантите от Халкроу груп лимитед интериорният дизайн ще запазва ваканционното настроение на пътниците по време на престоя им и ще съчетава елементи от българската архитектура и природа.

Предвижда се съоръжението да има капацитет от 1.8 млн. пътници годишно и да включва два надземни и един подземен етаж. Застроената площ ще е около 18 хил. кв. метра.

Далеч по-голям ще е терминалът в Бургас и съвсем логично за него ще отидат повече пари – 90 млн. лева. Той ще е с капацитет за 2.7 млн. пътници годишно, а разгънатата му застроена площ ще е около 20 хил. кв. м, също с два надземни и един подземен етаж.

Сградите са проектирани така, че да могат да се използват в зависимост от потока от пътници. При необходимост капацитетът им може да се увеличи допълнително.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Одобрявате ли въвеждането на нов стандартизиран скрининг за проследяване на развитието на децата от ранна възраст?

Подкаст