Конституционният съд се произнесе по ключови промени в Закона за съдебната власт(ЗСВ)и Наказателнопроцесуалния кодекс(НПК). С Решение №10 от 15.11.2011 г. се утвърждават едни и се отхвърлят други институти, предизвикали шумни спорове в последните две години. Най-висшият арбитър в държавата беше сезиран в началото на годината от 58 депутати от БСП и ДПС, че са недоволни от въвеждането на специализирани наказателни съдилища и прокуратури.
Според решението на КС създаването им не противоречи на основния закон и те не са извънредни, както твърдят вносителите на искането. Отхвърлени са обаче някои дразнещи текстове, които дават предимство на спецмагистратурата пред редовите наказателни юрисдикции. Един от тях се отнася до подсъдността и предвижда, че когато срещу едно и също лице е повдигнато обвинение за няколко престъпления, едно от които е подсъдно на специализирания наказателен съд, делото за всички престъпления е подсъдно на този съд. Сега вероятно ще се наложи създаване на нова норма, която да определи къде ще бъдат съдени такива престъпници.
Заради недоволството на адвокатурата пък е отхвърлено изискването свидетелите, адвокатите и вещите лица да се явяват задължително пред специализирания съд, ако по същото време са призовани и от друг съд. Въпреки трите особени мнения създава се и квота от 20% външни за системата юристи, които да бъдат назначавани в специализираните съдилища, прокуратури и следствени служби. Засега това правило може да бъде приложено за специализираните апелативен съд и следствие, защото местата в другите спецструктури вече са заети.
Конституционният съд отхвърли и разпоредбата, че съдебен инспектор може да бъде единствено действащ магистрат. Сегашният шеф на съдебния инспекторат Ана Караиванова не отговаря на условието, тъй като преди да заеме поста беше заместник-министър на правосъдието. Отхвърлено е и оправомощаването на Висшия съдебен съвет да изготви и да приеме наредба за избор и назначаване на съдебни заседатели. Сега тази дейност извършват общинските съвети по места.
За противоконституционно е обявено и изискването членовете на ВСС да имат задължително допуск до класифицирана информация. Аргументът е, че това представлява намеса на изпълнителната власт в делата на съдебната и нарушава принципа за разделение на властите.
Тежък разнобой сред конституционните съдии е предизвикала разпоредбата за отпадане на явния вот при избор на шефовете в съдебната система – особено мнение са изразили Емилия Друмева, Румен Ненков, Благовест Пунев и Стефка Стоева. Според несъгласните с тайния вот липсва логическа последователност при начините, по които ВСС гласува. Съдебният съвет веднъж гласува явно за избор на шефове в системата, после гласува тайно при освобождаването им. Таен вот има и за всички останали назначения в нея.
Според чл.131 от конституцията тайното гласуване е задължително само за кадруването на съдии, прокурори и следователи, но по отношение на техните административни ръководители Народното събрание има свободата да прецени самостоятелно. Несъгласните заявяват, че явният вот не нарушава конституционната рамка и е в унисон с принципите на откритост и прозрачност. Не споделяме довода в искането, че явното гласуване ще злепостави свободомислещите членове на ВСС и ще доведе до колегиалното неудобство, категорични са Ненков, Пунев, Друмева и Стоева.
Отхвърлянето на явния вот на практика предрешава казуса с избора на Владимира Янева за председател на Софийския градски съд. С решение на тричленен състав на Върховния административен съд той беше обявен за незаконосъобразен, тъй като тя беше избрана с таен вот в нарушение на закона. Сега обаче текстът, изискващ явен вот, отпада, и петчленният състав, пред който тя обжалва решението на тричленния, няма да може да се позове на отхвърлената законова норма.
