Акцията Норвегия след терора, която започна през тази седмица, включва серия дискусии с участието на десетки норвежки учени и политици. Те се опитват да осмислят какво се случва в страната след двойния терористичен акт от 22 юли, извършен от десния радикал Андерс Беринг Брейвик. Тогава той организира взривяването на микроавтобус в правителствения квартал в Осло и убийствата в младежкия лагер на остров Утоя, който се намира на 60 км от норвежката столица. Изводите на участниците във форума далеч не са утешителни – оказва се, че при сега съществуващите условия в страната един фанатик може да бъде не по-малко ефективен от мощна терористична организация. На всичко отгоре стана ясно, че желаещите да повторят примера на Брейвик в Норвегия не са никак малко.
Серията от дискусии бе предизвикана от публикуването на протоколите от полицейските разпити на терориста. От тях излиза, че само поредица от случайности е попречила на Брейвик да направи акциите си още по-разрушителни. Оказа се, че той планирал да взриви многоетажната сграда, в която се намира канцеларията на премиер-министъра на страната, но двата автомобила, паркирани на пътя му, попречили да приближи натъпкания с взрив микробус до носещите конструкции на зданието. В резултат силата на взривната вълна била поета от улицата, крепостта на властта оцеляла и само няколко минувачи пострадали от летящи стъкла на счупените прозорци. Нещата не потръгнали по план и в Утоя. Брейвик се надявал там да присъстват майката на нацията, както наричат бившата ръководителка на Работническата партия Гру Харлем Брунтланд, министърът на външните работи Йонас Гар Стьоре и лидерът на младежката организация на Работническата партия Ескил Педерсен, които той квалифицира като предатели на нацията категория А, но се разминал с тях за един ден. Тези политици фигурирали в списъка на участниците в конференцията, провеждаща се на Утоя, и Брейвик ги осъдил на смърт. По думите му тяхното ликвидиране било важен елемент в психологическата война срещу обществото.
Терористът планирал да избяга от остров Утоя с надеждата да продължи кървавия си кръстоносен поход из цяла Норвегия. Сред целите му били една от нефтените платформи в Северно море, атомен реактор, щаб квартирата на Работническата партия, кралският дворец и редакциите на няколко либерални вестници. За да изпълни смъртоносния си замисъл, Брейвик възнамерявал да използва автомобили, снабдени с фалшиви номера на норвежката полиция за сигурност (PST). Подправените знаци бяха открити при обиска във фермата му.
Един от водещите световни експерти по тероризъм, сътрудникът на Висшата школа за отбрана на Швеция Магнус Рансторп, коментира плановете на Брейвик в една от дискусиите. Според него целите на терористичните удари са избрани грамотно, така че да предизвикат хаос в страната и да подкопаят доверието на гражданите към властите. Наред с това Рансторп смята, че разказвайки за мащабните си намерения, Брейвик просто изпълнява своя план за действие, в случай че бъде арестуван. Той продължава да манипулира обществото от килията си, като ужасява и плаши гражданите. В реалността терористът не би могъл да осъществи повечето от идеите си и е наясно с това. Специалните служби на скандинавските държави обаче признават, че ефектът на Брейвик ще ги принуди да преразгледат цялата си стратегия от действия за защита на обществото от екстремисти. Досега основното им внимание бе насочено към разкриването на терористични организации, но вече ще трябва да отсяват и единаците, които могат да бъдат не по-малко опасни.
Професорът от Висшата полицейска школа в Осло Туре Бьорго смята, че екстремизмът в интернет нараства и ако се съди по изказванията на участниците в ултрадесни дискусионни групи, мнозина са готови да повторят подвига на Брейвик. Точни изводи въз основа на анализа на дейността на радикалите в интернет не могат да се правят. Защото думите са едно, а готовността за реални действия е друго нещо. По-рано водехме задълбочени разговори с такива хора. Но сега те се прехвърлиха от физическата във виртуалната среда, където все още липсват съответните методи за изследване – признава професорът. Журналистът Ойвинд Стрьомен, който от години изучава дяснорадикалните среди, е много по-категоричен. Според него сега в Норвегия има поне стотина човека, които са готови да последват примера на Брейвик.
