Земеделците тръгнаха с трактори и комбайни към столицата. Синдикатите заплашиха с обща стачка, БДЖ не работи втора седмица. Няма да коментираме кой стои зад тези протести, нито това, че организаторите им са назначени – едните за синдикалисти, другите за браншовици и дълги години ползват не само привилегии, но и правителствени благини. Без значение какъв е цветът на управляващите. Протестите обаче са напълно резонни заради нарушените процедури за обществен диалог и неспазени договори. И в трите случая става въпрос за неща, които са били уточнени предварително, а впоследствие са променени едностранно.
Най-драстичен е примерът със земеделците. След изборите Дянков започна да увърта. Че идело реч не за онези, които работят на полето, а най-вече за арендаторите, които си делкали лъвския пай от субсидиите за зърнопроизводство. Само един от арендаторите вземал по 30 млн. лв. на година субсидии, съобщи Дянков. Всичко това финансовият министър би следвало да го знае и 20 дни преди изборите. Тогава, когато сложи подписа си под финансовата рамка за сектор Земеделие. Пак тогава е трябвало да е напълно наясно и колко разклатена е еврозоната. От май в Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) обсъждат задаващата се рецесия в Европа, дълговата криза, траншовете за Гърция. А Дянков твърди, че присъства на този съвет.
Излиза, че вицепремиерът, който нямаше партийни ангажименти от ГЕРБ, е изпълнил едно предизборно мероприятие в полза на управляващата партия, участвайки в споразумението със зърнопроизводителите.
Затова и извинението му сега, че в последния месец са станали много лоши неща в Европа, които предопределяли и нашата фискална политика, звучи доста неправдоподобно. Ако до началото на ноември Дянков е вярвал, че вече сме излезли от кризата, което ни казва на всеки три месеца, сигурно би трябвало да се занимава с нещо друго – с позитивна терапия например. И да остави финансите на някой друг, който е реалист. И знае цената на министерската дума.
Несъстоятелно прозвучаха и обясненията му, че поисканият от Папандреу референдум обърнал нещата. И допълнението, че при положение, че и Германия, и Италия ще са в рецесия следващата година, ние не може да казваме, че при нас нещата ще вървят. Всичко това бързо трябваше да се преизчисли и да попадне в парламента в правилния формат.
След тези реплики, изречени в една телевизионна програма във вторник, последва нещо още по-главозамайващо. Финасовият министър хвърли бомбата, че в рамките на следващите шест месеца има голям шанс еврозоната вече да не съществува. Сети се, че прогнозата му може и да не бъде разбрана и на въпрос на водещия: а какво ще стане с депозитите в евро, многозначително добави, че ако това се случи, спестяванията на българските граждани няма да пострадат. Вместо утешително репликата прозвуча злокобно. Макар че за подобна мрачна прогноза дори липсваше конкретен повод. Пък и не върви някак си финансовият министър да се оневинява, че няма да изпълни поетите ангажименти към един бранш с потенциалната възможност еврото да изчезне. Най-малкото защото между двете неща няма никаква връзка. Чисто психологически обаче мрачната му прогноза е в състояние да изтласка от съзнанието на обществото поредния гаф. (Какво тук значи някакъв си подпис, пък бил той и министерски.) Добре е обаче финансовият министър и неговите съветници да отворят форумите, за да видят за какво се питат българите в тях (да обръщаме ли евровлоговете, да си теглим ли парите и т.н).
Впрочем Дянков следва един много елементарен принцип – където има свободни пари, те трябва да бъдат прибрани. И където е възможно, да бъдат задържани плащанията, да се задържат. По този начин той изкуствено поддържа необходимото ниво на дефицит в бюджета и осигурява онези показатели, които е заложил като план в самия бюджет. Коментарът е на доцента по икономика и депутат от ДПС Алиосман Имамов.
Финансовият министър отдавна няма с какво да ни изненада. Още в началото на мандата на правителството той реши, че като не се разплати с бизнеса, това ще му осигури покриването на критериите за влизане в еврозоната. Това, за зло или добро, не се състоя. Но и до ден днешен Дянков не е казал, че съжалява, че не се е разплатил с бизнеса, на когото дължеше около 1 млрд. лева. Цената бе платена с фалита на много фирми и задълбочаване на икономическата криза.
Сега Дянков има нова идея. Щял да вкара България в някакъв нов фискален съюз, за който още не е ясно дали изобщо ще го има. Финансовият министър смело обясни, че в последния месец се е зародила идеята за този съюз, съставен около Германия. Той ще включва шест държави от еврозоната – Германия, Франция, Финландия, Холандия, Люксембург и Австрия. Плюс България и Швеция. Всички тези държави спазват твърда финансова дисциплина и имат ниски дългове и бюджетен дефицит. Ако се създаде такъв съюз,България ще е сред осемте страни в него, уверен е Дянков.
Деликатният момент е, че никой не ни е поканил в този клуб на суперевропееца. Още по-деликатният е, че той може и да не се състои. И засега е по-скоро поредната фикс идея, породена покрай срещите между Меркел и Саркози, които неслучайно си спечелиха комичното наименование Меркози.
Пътьом Дянков обяви, че няма да е финансов министър в следващия кабинет на ГЕРБ. А дали вярва, че този ще изкара мандата, си не е ясно. Принос за това все пак ще имат тези, за които стана дума в началото?
