Лявоцентристката опозиция спечели парламентарните избори в Хърватска, преди страната да подпише договора за присъединяване към ЕС, съобщават световните агенции.
Коалицията Кукурику, ръководена от 45-годишния бивш дипломат и социалдемократ Зоран Миланович, спечели 83 от общо 151 места в парламента.
Управляващата консервативна Хърватската демократическа партия (HDZ) получи 40 места. Тя бе обвинява в корупционни скандали и бе наказана от гласоподавателите за лошото икономическо състояние на страната.
Обещавам, че няма да ви предадем, заяви опозиционният лидер Зоран Миланович, след като разбра за победата си.
Следващото правителство се очаква да управлява Хърватия при строги бюджетни икономии, за да избегне понижаването на кредитния рейтинг на страната, да се справи с безработицата и да се пребори с корупцията в страната.
Очаква се страната да влезе в Европейския съюз през 2013 година.
Хърватия (също и Хърватска, рядко Хърватско, на хърватски: Hrvatska) е държава в Югоизточна Европа. Граничи със Словения и Унгария на север, Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора на изток. На запад има излаз на Адриатическо море. Площта й е 56 613 кв. км, от които 56 500 кв. км суша и 113 кв. км водна площ.
Хърватия е член на Обединените нации, Съветът на Европа, НАТО, Световната търговска организация и ЦЕФТА. Хърватската икономика е класифицирана като развиваща се от Международния валутен фонд.
Икономиката е основана предимно на леката промишленост и на сектора на услугите. Туризмът е значителен източник на приходи.
Състоянието на хърватската икономика е типично за страните в преход от комунизъм към пазарна икономика. Въпреки че е извършена приватизация и реконструкция във всички области, основните проблеми са: голяма безработица и недостатъчни икономически реформи, което води до изоставане в преговорите за присъединяване към Евросъюза. Ситуацията е утежнена и от лошата съдебна и административна система.
Хърватия е парламентарна демокрация. Държавен глава е президентът, който се избира за пет години. Освен че е върховен главнокомандващ на въоръжените сили, той предлага министър-председателя, който се назначава от Хърватския събор.
Хърватският събор е еднокамарен законодателен орган с максимум 160 народни представители, който се избира с общи парламентарни избори с четиригодишен мандат. Парламентът провежда заседанията си в периодите от 15 януари до 15 юли и от 15 септември до 15 декември, всяка година.
Начело на хърватското правителство е министър-председателят, който има двама заместника и 14 министри, отговарящи за определени сфери на управление.
nbsp;
