Напълно в духа на наближаващите Коледа и Нова година правителството и здравното министерство решиха да размахат здраво сурвачката и да нашляпат едно хубаво по гърбините половината болници в държавата. Последните от своя страна ще трябва да хвърлят милиони, за да угодят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), без изобщо да имат гарантирано място на държавната трапеза. С промени в Закона за лечебните заведения, приети от Министерския съвет, здравната каса вече ще може еднолично да избира с кои болници да сключва договор. В същото време ще отпадне изискването ведомството на Нели Нешева по презумпция да работи със всички лечебници, покриващи зададените критерии за екип, модерно оборудване, преминали пациенти и комплексност на лечението.
Излиза, че новите болници, първо, трябва да се докажат, а после да претендират за договори с НЗОК. Тази ситуация до болка напомня положението на Димитър Бербатов в Манчестър Юнайтед. Голмайсторът на Висшата лига за миналия сезон е критикуван от всички, че е в слаба форма и все по-рядко намира вратата на противника, но на практика той не помирисва терен. Така и току-що създадени многопрофилни болници, в които са инвестирани милиони, ще разчитат само на кешовия пазар, а
пациентите ще ги заобикалят
с направленията, пътувайки към одобрените. И от тях обаче ще се изискват високи резултати… Мотивировката, че по този начин ще бъде ограничена практиката лекари и сестри да работят на няколко места и съответно да се допускат фатални грешки, сериозно издиша. Най-малкото защото в повечето частни болници заплатите са на европейско ниво и персоналът им няма никакъв стимул да се лишава от почивката си.
Реално тези текстове са дискриминационни и за болници, и за пациенти. В чл.4 от Закона за лечебните заведения изрично е упоменато, че лечебните заведения са равнопоставени, независимо от собствеността им. Тази равнопоставеност вече ще е поверена в ръцете на касата, за която някои, естествено, ще се окажат по-равни от останалите.
Според постулатите на здравната ни система парите следват пациента, затова той има правото да избере къде да се лекува. Оттук-нататък правото на избор ще се свежда до места, където приемат хартийките, написани от личния лекар.
Има и нещо друго. Занапред за всяка област от страната се въвежда лимит от болници, с които касата ще работи. Според министър Стефан Константинов в девет области (сред които София, Пазарджик и Пловдив) има свръхпредлагане на здравни услуги. Затова максималният брой на здравните заведения, с които НЗОК ще може да сключи договор, ще се определят в зависимост
от осигуреността с болнични легла
във всяка една област. Ако числото надвишава средното ниво за страната, касата ще преценява дали да сключи договор с някоя от новите болници, като за целта прекрати работата си с някоя от старите. И ако това не е предпоставка за корупция и надцакване, здраве му кажи!
Освен това споменатата Национална здравна карта бе атакувана пред Върховния административен съд от Българската стопанска камара и пациентски организации с мотива, че е дискриминационен документ, водещ до липса на реална конкуренция между отделните здравни заведения и създаващ предпоставки за влошаване на качеството на предлаганите медицински услуги и обслужване. С решение от 26 октомври съдът постанови, че има нарушения при определянето на комисиите по изготвяне на областните здравни карти и отмени заповедите на тогавашния здравен министър проф. д-р Анна-Мария Борисова за формирането им. Което автоматично означава, че Националната здравна карта е съставена в нарушение на закона.
Министър Константинов обоснова реформата с желанието си да спре раздробяването на здравеопазването ни. Обмисля се и
сливане на държавни болници
за оптимизиране на разходите, като така щели да спечелят общинските болници в по-слабо населените райони. Любопитно е как точно към общинските болници ще тръгнат повече пациенти, след като дори след окрупняването държавните ще си останат на сегашните места, а просто половината от администрациите на слетите структури ще изхвърчат на улицата? Обещанието за десетки милиони инвестиции в модернизацията на общинските болници през 2012-а звучат чудесно, стига отново да няма привилегировани. А заложеното преструктуриране на малките болници в диагностично-консултативни центрове, за което те все пак ще получат по 2 млн. лв. по европрограми, си е чиста проба разжалване. Да не говорим, че това е един законов начин те да бъдат изкарани на приватизационния тезгях.
Правителството
намери заобиколен път да прокара
nbsp;
и отхвърлените от Върховния административен съд промени в Наредба 40, предвиждащи специализираните болници да имат не по-малко от 30 легла, а многопрофилните – двойно повече. Сега текстът е заложен в Закона за лечебните заведения и както в. БАНКЕРЪ вече писа, от него потърпевши ще се окажат главно 28 частни болнични заведения, работещи в тесни специалности като очни болести, уши, нос гърло, урология и кардиология. Нововъведението дневен стационар към болниците и клиниките (с минимум десет легла), в който ще се извършва диагностика, лечение и наблюдение на пациенти без пренощуване, е положителна идея, но с твърде ограничен обхват. Министър Константинов изтъкна, че мярката се прилага главно заради очните клиники, но статистиката показва, че средният престой на пациенти дори в тях е не един, а два дни. В последна сметка лекари и пациенти основателно се питат: кой ще заплаща разходите за диагностика, лечение и наблюдение на пациенти, които не изискват пренощуване в лечебното заведение, ако то няма договор с касата, и не е ли това начин драстично да се намалят цените на някои клинични пътеки?
Държавата планира да регулира и броя на специализираните клиники, предлагащи високотехнологични методи на лечение. Става дума основно за работещите в инвазивната кардиология, трансплантациите, кардиохирургията и роботизираната хирургия. Безспорно, множеството нарушения в тези области напоследък, включващи дори манипулации на здрави хора, само за да се източи касата, изискват адекватни мерки. Въпросът е дали точно министерството да определя кой и къде да развива център, или това трябва да бъде поверено на надправителствен орган, в който влизат представители на здравното ведомство, НЗОК, частните клиники, лекарският съюз и пациентските организации? Само така може до някъде да се гарантира, че няма да се разрази див лобизъм при издаването на лицензи за дейност.
nbsp;
nbsp;
5000 лв. ще струва лицензът за търговия с лекарства
Правителството одобри промени и в Закона за медицинските изделия. С тях ще бъде облекчен режимът на издаване на разрешения за търговия на едро с медицински изделия. В някои случаи той вече ще е само уведомителен. Определена бе и нова тарифа на таксите за регистрация и разрешения за дейност. Занапред те ще варират от 100 лв. за регистрация на имунохематологични и имунодиагностични изделия до 3000 лв. за разрешение за клинично изпитване на медикамент. Лицензът за търговия на едро ще струва 5000 лева. Парите от такси ще влизат в бюджетите на Изпълнителната агенция по лекарствата и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
С промени в Закона за здравето болниците пък ще бъдат задължени да купуват всички медицински изделия, които използват за лечение на пациентите си, и да им ги продават на същите цени. Така трябва да се преустанови порочната практиката лекари да насочват болни за скъпи консумативи към определени фирми, за което получават и комисиони. Освен това всички болници се задължават да създадат информационно звено за електронен обмен на данни.
