На 12 декември през 1866 г. е роден Андрей Ляпчев, министър-председател на България.
Андрей Тасев Ляпчев е български политик. Изявен участник в Демократическата партия, през 1923 г. той се присъединява към Демократическия сговор и е начело на неговото умерено крило до смъртта си. Той е министър-председател на България в 43-то (1926-1928 г.), 44-то (1928-1930 г.) и 45-то (1930-1931 г.) правителство. Член-учредител е на Македонския научен институт.
Ляпчеве народен представител в: XIV, XVI, XVII, XVIII, XIX, XXI, XXII и XXIII Обикновено Народно събрание.
Андрей Ляпчев е роден на 12 декември (30 ноември стар стил) 1866 г. в град Ресен (Македония), която по това време е част от Османската империя. Родът му произлиза от власи, преселили се в града от областта Мъглен през 18 век при потурчването на село Нъте (днес Нотия, Гърция). Баща му – Тасе Търпов (Ляпчето), е грънчар, един от видните граждани и известен привърженик на независимата българска църква. Андрей е шестият син в семейството. Брат е на българския общественик Евтим Ляпчев и на революционера от ВМОРО Никола Ляпчев, загинал през Илинденско-Преображенското въстание. Другите му братя са Христо и Йонче.
След парламентарните избори през 1931 здравословното състояние на Ляпчев се влошава. Той заминава за Берлин, където се установява, че е болен от рак на белия дроб. По време на половингодишното му отсъствие разногласията в Демократическия сговор продължават да нарастват.
Андрей Ляпчев се завръща в София на 11 март 1932 г., а през май е проведен конгрес на Демократическия сговор, на който групата на Александър Цанков окончателно се отделя от партията. Ляпчев и Атанас Буров запазват водещата роля в другото крило на Сговора.
Макар и почти напълно оттеглил се от активна дейност, политическите разногласия се отразяват неблагоприятно на влошаващото се здравословно състояние на Ляпчев. През есента на 1933 г. той отново заминава на лечение в Берлин и Кил, но болестта му продължава да се развива. В края на октомври той се завръща в България и умира на 6 ноември 1933 г. в дома си на ул. Кракра №21 в София.
Ляпчев е близък със семейството на Петко Каравелов. През 1906 г. той запознава неговата дъщеря – Лора Каравелова, с поета Пейо Яворов. По-късно си спечелва гневни реплики от нейна страна, тъй като я съветва да уреди развода си, като се споразумее със своя съпруг Иван Дренков.
През 1910 г. Андрей Ляпчев е номиниран от Христо Славейков за Нобелова награда за мир.
