Спомняте ли си филма с Джулия Робъртс Врагът в моето легло? Богата семейна двойка живее в разкош и излишество на брега на океана. Благоденствието обаче е само привидно. Нещо подобно се случва в момента в редиците на френската десница. Особено след като бившият премиер на страната и фаворит на Жак Ширак Доминик дьо Вилпен реши, че точно сега трябва да оповести кандидатурата си за президент на Франция.
Таймингът безспорно е добър. Колкото и да е странно, с това той стана на практика първият кандидат на голистката десница, защото настоящият президент и бивш съпартиец на Вилпен в Съюза за народно движение (UMP)- Никола Саркози, все още не е обявил официално своята кандидатура.
Обяснението от кръгове, близки до Елисейския дворец, е, че поради бушуващата в Европа криза Саркози е твърде зает с това да бъде лидер на френската република и така задълженията му като кандидат-президент са останали временно на заден план. За негово добро обаче е скоро да преподреди приоритетите си, защото последните социологически проучвания показват, че засега кандидатът на социалистите Франсоа Оланд води в надпреварата за най-високия държавен пост.
Що се отнася до Вилпен, с лансирането на своята кандидатура той успя да шокира както своите политически съперници, така и много от приятелите си в дясното пространство. Този ход е хвърляне на ръкавица в лицето на недолюбвания от него Саркози, който навремето беше казал, че най-много би искал да окачи 58-годишния историк на някоя голяма кука за месо.
Политическото съперничество между Саркози и Дьо Вилпен е вече легендарно и до неотдавна неговата кулминация беше делото за клевета, заведено от президента, в което той твърдеше, че последният безпочвено го е обвинил във вземането на подкупи при доставки на оръжия за Тайван. В крайна сметка през септември 2011 г. френските съдии оневиниха Дьо Вилпен, но този факт очевидно не е достатъчна компенсация за него. И така, сега наред е отмъщението.
Вилпен, който е умен политик, съзнава, че не може да бъде конкурент на Саркози в пряк сблъсък отдясно, след като дори бившите му съюзници го изоставиха. Затова в момента се опитва да се представи като независим кандидат. Той е наясно също така, че едва ли ще получи подкрепата на кой знае колко избиратели, но дори и с очакваните според социолозите 1-2% от гласовете би могъл да нанесе тежък удар върху амбициите на Саркози за втори президентски мандат. С кандидатурата си Вилпен вероятно ще отнеме тези ценни гласове от лагера на сегашния държавен глава и то точно тогава, когато Саркози вече изнемогва под ударите на социалистическия претендент Оланд. Именно затова думите на Вилпен, че е решил да се кандидатира за президентските избори през 2012-а, тъй като е убеден, че следващата година ще бъде моментът на истината, смелостта и волята, незвучат никак убедително. На практика те не са нищо повече от политическо алиби, зад което се крие преди всичко лична неприязън.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
