Несъмнено ще запомним 2011 г. като една от най-трудните за българската икономика. Социологическите проучвания дори я определиха като най-черната след 1997-а.
През първите й девет месеца – до изборите за президент и за местна власт, напоително слушахме, че сме остров на стабилността и едва ли не кризата си е отишла. Скоро след това дори управляващите позагубиха оптимизма си. Оказа се, че не само ще трябва да продължим да затягаме коланите, а ще се наложи да пробием и нова дупка.
Публично-частното партньорство остана табу
Надеждите, че след 20 години демокрация България най-сетне е узряла за публично-частното партньорство, се оказаха съвсем напразни. В края на лятото правителството прие с бурни овации закон, който трябваше да уреди отношенията между държавата и бизнеса. Той обаче катастрофира фатално. Още при първото му разглеждане в правната комисия на Народното събрание стана ясно, че не струва и ще трябва да се пише наново. Срокове обаче не бяха поставени и нищо чудно да потъне в някое чекмедже и… да дочака следващите избори.
Всъщност причините проектът на закон за публично-частното партньорство да пропадне са повече от банални. Оказа се, че текстовете в него са юридически неиздържани, дават възможност за злоупотреби и на практика нормативът не би могъл да заработи, ако парламентът го приеме в този вид.
Иначе според плановете на правителството партньорството с бизнеса трябваше да бъде приложимо за всички обекти на социалната инфраструктура (болници, училища, детски градини, затвори, спортни обекти, социални жилища и др.). В този кръг влизат още безплатните за потребителите текущо и зимно поддържане на пътища, жп гари, обекти на жп инфраструктурата, събиране, депониране и преработване на битови отпадъци и т.н. Този ред би трябвало да следват и всички други договори за услуги от обществен интерес, при които заради изискването за социална поносимост публичният сектор трябва да поеме част от разходите. Сега за тези дейности се провеждат търгове по Закона за обществените поръчки и именно затова се създава объркване.
Нуждата от Закон за публично-частното партньорство е вън от съмнение. На първо място, това е начин да се комбинират ограничените публични средства с финансовите възможности на частния сектор и на еврофондовете, а такова сътрудничество несъмнено ще подпомогне инвестиционния процес в техническата и социалната инфраструктура, в услуги от обществен интерес, в научноизследователската дейност и ред други дейности. Освен това чрез публично-частното партньорство се гарантира по-добро качество на услугите – разбираемо е, че ако проектът не е изпълнен добре, инвеститорът няма да може да си възвърне вложенията. Докато при обществените поръчки изпълнителят изобщо не се интересува от последващия резултат, тъй като той просто взима парите и си тръгва.
Европарите за фирмите се размърдаха
Едва в края на петата година от членството на България в Европейския съюз фирмите ни започнаха да стигат до парите на Брюксел, които някак все оставаха зад стената от бюрократични и чиновнически недомислия.
Истината е, че оперативната програма Конкурентоспособност, която трябва да подпомага българския бизнес, работеше (а в някои отношения продължава да работи) изключително трудно. Като оставим настрани чисто институционалните неуредици, съпътстващи я още от старта й през 2007-а, спънките се дължаха и на формата, под която се отпускат пари от нея – т.нар. грантови схеми. При тях събирането на проектите започва едва след обявяване на съответната мярка, а плащането се извършва чак след завършване на инвестицията.
Проблеми имаше и в синхрона между безвъзмездното финансиране и банковата политика – в много случаи качествени проекти не намират банки, които да ги кредитират, и съответно сключените договори често се прекратяват.
Признавайки слабостите при работата по програмата Конкурентоспособност, през годината управляващите най-сетне осъзнаха, че е по-добре да я преоблекат в нови одежди и пренасочиха 330 млн. евро от нея към механизма JEREMIE. Той предоставя на държавите членки възможността да използват част от парите, отпуснати им от еврофондове, за създаването на специализиран холдингов фонд, който да подпомага малките и средните предприятия. JEREMIE обаче не работи директно с тях, а чрез различни финансови посредници – банки, гаранционни фондове и фондове за рисков капитал и за макрокредитиране например. Посредниците предоставят заеми, гаранции и дялово участие за бизнеса, а възстановените средства се използват за по-нататъшните инвестиции в сектора на малките и средните фирми. Предимствата на този подход са безспорни – плащането става авансово, осигуряват се повече пари, които могат да се пренасочват много по-гъвкаво в зависимост от реалното търсене в даден момент.
Така само за 12 месеца у нас бяха структурирани четири фонда за рисково финансиране плюс гаранционен фонд и те поне на теория напълно покриват необходимостта от финансов ресурс за развитието на малките и средните компании.
Първият фонд се занимава с най-рисковото финансиране – на новосъздадени предприятия, и тръгна с около 20 млн. евро. Другият фонд за рисков капитал (venture capital) също се фокусира върху стартиращи компании. Той разполага с 30 млн. евро, от които 21 млн. са по линия на JEREMIE, а останалите 9 млн. евро трябва да подсигури фонд мениджърът Neveq capital partners.
Третият фонд е за растеж и ще предоставя пари за експанзията на вече утвърдили се на пазара компании. Той започва дейността си с 60 млн. евро, като половината от тях са осигурени от оперативна програма Конкурентоспособност. Останалите е длъжно да договори дружеството, което го управлява – Axxess Capital .
Мецанин фонд пък осигурява финансиране, включващо комбинация от заем и капиталов инструмент. Той също тръгва с 60 млн. евро – 30 млн. евро от оперативната програма, а за другата половина грижа има мениджърът му – Bulgaria Mezzanine Capital.
Гаранционният фонд има в портфейла си 400 млн. евро, като 78 млн. евро са осигурени по Конкурентоспособност. В средата на юли бяха подписани споразумения със СИБанк, с ПроКредит, с Райфайзенбанк, с Обединена българска банка и УниКредит Булбанк и те вече отпускат средства при облекчени условия.
Сега се обсъжда създаването на още един фонд за преференциални кредити за малките и средните предприятия. Той би трябвало да започне дейността си през първото тримесечие на 2012-а. По линия на Конкурентоспособност за него са предвидени 150 млн. евро, а участващите в процеса кредитни институции трябва да добавят още толкова свой ресурс. Иначе по оперативната програма за бизнеса към 15 декември са били усвоени 529.6 млн. лв., или 23.3% от бюджета й. Договорените средства пък надхвърлят 1.3 млрд. лева.
nbsp;
ЗАКОНОТВОРЦИТЕ ПРЕЦАКАХА БИЗНЕСА
По традиция и през 2011-а народните ни представители се постараха да вгорчат живота на предприемачите с поредните спорни законови промени.
Показателен пример е Законът за управление на отпадъците, от който през лятото направо замириса на лобизъм и на административна некомпетентност. Официалният повод за корекциите в закона бяха изискванията на европейската директива 2008/98/ЕО. Тя въвежда правна рамка за създаване на рециклиращо общество, което да предотвратява образуването на отпадъци и да ги използва като ресурс. Но покрай това нормотворците решиха да наложат и строги ограничения за търговията с черни и цветни метали, с които на практика закриваха две трети от фирмите от бизнеса със скрап, със стари коли и с електроуреди и оставаха перспектива само за няколко фирми. Зад този акт пък стоеше иначе благородният мотив да се ограничат кражбите на метали, които през последните години съвсем безнаказано нанасят щети за милиони.
След разразилите се скандали и заплахи за стачки властта все пак омекна и някои от строгите ограничения за търговците на черни и цветни метали бяха смекчени. Няма да бъдат затворени 2000 пункта за изкупуване на суровини, размерът на банковите гаранции, които трябваше да представят операторите на пунктовете за вторични суровини, бе намален над два пъти, а строгият лицензионен режим за търговията с отпадъци бе заменен с разрешителен.
Немалко спорове имаше и около Закона за енергията от възобновяеми източници. Нормативът трябваше да влезе в сила още на 5 декември миналата година, но заради интригите на редица лобита, които кръжаха около него, това така и не стана. Още тогава в.БАНКЕРЪ алармира, че заради това забавяне ще ни сполетят солидни глоби от Европейската комисия. И в началото на февруари това се случи. Брюксел откри новата наказателна процедура срещу страната ни и в най-добрия случай ще се разминем с еднократна глоба от минимум 770 хил. евро. За всеки ден допълнително забавяне обаче държавата ще плаща още между 250 и 600 евро.
Проблемите и скандалите около закона продължиха дори след като в началото на април той излезе на финалната права – за гледане в парламента. След няколко поредни заседания, в които всичко върви като по ноти, изненадващо в сряда (11 април) депутатите от парламентарната Комисия по икономика и енергетика прекроиха из основи текстовете на норматива, с което си навлякоха гнева на всички инвеститори в зелени мощности.
Сроковете за изкупуване по договор на произведената енергия от фотоволтаични и вятърни паркове бяха намалени – за соларните централи с пет години – до 20 години, а за вятърните централи – с три години, до 12 години. В същото време обаче токът от централите, работещи с биомаса , вече се изкупува от НЕК и от електроразпределителните дружества за 20 години, а първоначалното предложение беше за 15 години. Промените бяха обяснени с голям инвеститорски интерес към новата технология.
В крайна сметка нормативът бе приет въпреки съпротивата срещу него, но бързането си каза думата. В началото на декември група депутати от ГЕРБ внесоха в парламента законопроект за промяната му. При това съвсем не става въпрос за козметични корекции, а за основното му прекрояване – и отново в ущърб на инвеститорите.
nbsp;
nbsp;
СТРОИТЕЛНИЯТ КОНТРОЛ ПОКАЗА, ЧЕ СТАВАТ ЧУДЕСА
Дирекцията за национален строителен контрол започна истинско предколедно почистване на незаконните строежи из цялата страна. В началото на декември багери отново влязоха във Веселото село, за да разрушават скандалноизвестните градежи там.
Около язовир Ивайловград от лятото досега са разрушени над 70 от общо 169 незаконни строежа. Дирекцията обещава до края на годината да рухнат повече от 50 други постройки – всички издигнати върху земя, която е изключителна държавна собственост.
Девет месеца след като багерите се завъртяха за първи път из района, той вече прилича по-скоро на сметище за строителни отпадъци. Из улиците днес са струпани купища със завидно количество скъп мрамор и гранит, а арматурното желязо, останало след разрушенията, е сбъднатата мечта за ромите от околността.
Инспекторите сега са се прицелили в басейни, в масивни огради, барбекюта и стопански постройки. Седмица след акцията край яз. Ивайловград започнаха да падат и незаконните постройки на несебърския плаж.
След неколкократни опити на фирма Сироко, концесионер на несебърския плаж, да спаси от събаряне изградените на морския бряг сгради, заведение, път и ограда бургаският административен съд окончателно реши спора в полза на Дирекцията за национален строителен контрол. Така бяха предприети мерки по незабавното принудително премахване на три къщи, складова база, стомано-бетонна ограда, закусвалня, бетонен път, паркинг и прилежащата инфраструктура.
Първите заповеди за събаряне на незаконните строежи на Сироко датират още от 2008-а, но собствениците чрез съдебни фокуси са успели да ги блокират повече от две години. По заповед на ДНСК от плажа, стопанисван от Сироко, вече е премахнато и известното заведение Кораба.
По същото време бургаските инспектори извикаха багерите, за да събарят и бетоновите пръстени, изградени на плажа на ваканционно селище Русалка в комплекса, който се управлява от семейство Баневи. През миналата година, след хиляди скандали, бургаската дирекция все пак успя да разруши 55-метровата бетонна буна в комплекса, а тоновете строителни отпадъци потънаха в морето.
Тежкотоварните машини настъпиха и в язовир Искър и на голф игрището край Долна Баня. Равносметката от първия ден на акцията край язовира бяха нови три съборени бунгала и огради. По план машините трябваше да бутнат 26 обекта, които нямат разрешителни за строеж, но и в тази акция имаше драматични моменти, които забавиха работата им.
В инициативата по разчистването се включиха и хората на дирекцията във Варна. Там трябва да падне незаконна сграда в жилищния комплекс Чайка.
На този фон пък през изминалата седмица беше преустановена процедурата по премахване на постройките в Нови хан. Те също са незаконни, но държавата прекрати събарянето им. След среща между властите и отец Иван министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова реши сградите да бъдат премахнати доброволно, но така, че материалите да могат да се използват за изграждане на нови, този път законни постройки. В приюта живеят 84 души, от които 30 деца. Всяко едно от тях е настанено в дома доброволно заедно със своите родители. Сред тях няма изоставени деца.
nbsp;
nbsp;
НЕДОСЕГАЕМИЯТ ЛУКОЙЛ
Нещо се случи в иначе сивата и гореща последна седмица на юли. Белязана от един предизвестен вот на недоверие, народът изведнъж получи зрелище. И то безплатно. Правителството кръстоса шпаги с най-голямата компания в държавата. Лукойл Нефтохим остана без лицензи и бе застрашена да спре производството на нефтопродукти.
Причината за конфликта – че комбинатът не бе изпълнил изискванията за контрол на производството на акцизни стоки. Съгласно Наредба № 3 от 19 февруари 2010 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки, всички производители и търговци на горива, както и на други акцизни стоки като цигари и алкохол, са задължени да поставят измервателни устройства на производствените си мощности и в складовете си. Те трябва да са свързани с Агенция Митници и да предават в реално време информация за количествата продукти, за които се плаща налог. Целта е ясно – по този начин да се ограничат злоупотребите.
Срокът за поставяне на устройствата беше три месеца след влизането в сила на наредбата на 26 март 2010 г., т.е. до 26 юни 2010 година. Заради обжалвания пред Върховния административен съд той бе удължен до септември 2010-а или близо година след срока Лукойл Нефтохим единствена не бе изпълнила изискванията на наредбата.
Въпреки показаните мускули до спиране на комбината не се стигна. На 10 август Върховният административен съд блокира изпълнението на заповедта на директора на Агенция Митници с мотива, че спиране на производствения процес ще нанесе значителни или труднопоправими щети на рафинерията.
Доста експерти изразиха съмнение, че поне още година данни за износа на петролни продукти от бургаската Лукойл няма да се подават към Агенция Митници в реално време. Първият митничар на републиката Ваньо Танов обаче увери, че до средата на януари бургаската рафинерия все пак ще изпълни изискванията и ще има измервателни уреди.
nbsp;
В ЕНЕРГЕТИКАТА – СТАРИТЕ ПРОЕКТИ НА НОВ ГЛАС
Големите енергийни проекти: АЕЦ Белене, Южен поток и Бургас – Александруполис, за поредна година бяха любимото занимание за медиите. Втората ни атомна взе главата на изпълнителния директор на НЕК Красимир Първанов, който бе уволнен в средата на април заради конфликт между него и министъра на икономиката и енергетиката. Трайчо Трайков отстрани Първанов, защото е подписал допълнително споразумение към договора с руската Атомстройекспорт за изграждането на АЕЦ Белене, без да има съответния мандат от началниците си. Съдбата на проекта остана да се решава идната година, като ще се разчита на консултанта – британската банка HSBC , да намери инвеститор за Белене, който да не е от Русия.
Борбата за Южен поток се води по-скоро на европейската арена. Русия настояваше той да получи специален статут и да си запази контрола върху тръбите, Брюксел отсече, че това противоречи на третия енергиен либерализационен пакет на Общността. У нас към края на годината Южен поток бе определен за проект с национално значение.
Голямото събитие всъщност се оказа бъдещето на нефопровода Бургас – Александруполис . Преди дни българското правителство взе решение да прекрати участието си в проекта. Най-точно и ясно мотивите за това обясни министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков: Първоначалната идея на Бургас – Александруполис е била всяка от страните участнички да има по една трета в проектното финансиране и при изплащане на тръбата от транзитните такси. След време се оказва, че руската страна получава 51%, защото гарантирала доставката на нефт. После се оказва, че и нефт не осигурява, а трябва да се дават гаранции за финансиране на проекта. Като теглим чертата – за нас остава една голяма инвестиция с много екологически рискове и малки приходи.
Решението на българското правителство постави в шах другите ни две партньорки в проекта – Русия и Гърция. Москва засега изчаква и обмисля какви действия да предприеме, а от Атина дойде информацията, че Гърция е склонна да предоговоря условията по изграждането на петролопровода Бургас -Александруполис , за да може той все пак да се осъществи.
nbsp;
МАГИСТРАЛИ, РЕКОРДИ И ПАК МАГИСТРАЛИ…
Миналата година премина под знака на Тракия, но през тази вниманието бе фокусирано върху други аутобани. След обещания, пазарлъци и многократни и дългогодишни отлагания с години магистрала Люлин най-сетне стигна до финала. На 15 май всичките й платна бяха официално отворени за движение и разстоянието от София до Перник вече може да се премине за около 10 минути. Като оставим настрани задължителното рязане на ленти, китките здравец и хвалбите на премиера Бойко Борисов, събитието наистина е значимо, тъй като това е първата изцяло завършена магистрала в страната. Вярно, че е само 19 километра, но проектът е изпълнен изцяло и нищо няма да се достроява.
Изненадващо за мнозина специалисти пък почти неизвестната в България италианска компания Чи. Ем. Чи. Ди – Равена , даде най-ниската оферта в процедура за проектиране и строителство на лот 1 (участък Оризово – Димитровград) от автомагистрала Марица и в крайна сметка спечели търга с цена от 133 129 678 лв. без ДДС.
Вторият лот на Марица (Димитровград – Харманли) пък счупи три рекорда – за брой на подадените оферти – 14, за отворени финансови предложения – 10, и за цена на километър. За победител бе избран консорциумът Марица Хайуей, в който влизат дъщерното дружество на Холдинг Пътища – Пътностроителна техника АД, и австрийската ПОРР Технобау унд Умвелт. Офертата на сдружението за 34-километровата отсечка бе 122.137 млн. лв., или 3.59 млн. лева за километър. Това прави 1.83 млн. евро, при положение че най-ниската постигана досега цена е 1.9 млн. евро, дадена от гръцката компания Актор за участъка Нова Загора – Ямбол от магистрала Тракия.
Рекордите заваляха и с началото на търговете за Струма. Процедурата за първия участък на магистрала Струма от Долна Диканя до Дупница остави далеч зад себе си Тракия и Марица по показателя подадени оферти. За 17-километровата отсечка в надпреварата се включиха цели 19 фирми и обединения. Победител се оказа консорциумът между италианската Импреза и ГБС – Инфраструктурно строителство АД и Пътстрой- 92, който предложи да изгради отсечката за 58.5 млн. лв. без ДДС, или двойно под прогнозната стойност на проекта, която бе 100 млн. лева.
Гръцката фирма Актор пък даде най-ниска цена в търга за Лот 4 на аутобана до Кулата. Финансовите оферти на 15-те кандидати бяха отворени на 20 септември, но само една компания не бе допусната до участие. Цената, предложена от гърците, е 55 980 000 лв. без ДДС, или почти двойно под заложената индикативна цена за участъка от около 53 млн. евро, осигурени по оперативна програма Транспорт. За сравнение – най-висока бе офертата на австрийската Алпине – малко над 86 млн. лева. Трасето от гр. Сандански до Кулата е дълго 15 километра. Срокът за изпълнение на проекта е 25 месеца. Търгът за изграждане на Лот 2 от Струма между Дупница – Благоевград се очаква догодина. Най-сложният трети участък от аутобана, преминаващ през Кресненското дефиле, остава за след 2014 година.
Магистралните вълнения не подминаха и Хемус. В средата на юли премиерът Бойко Борисов, заместникът му Симеон Дянков, министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев, заедно с депутати и местни управници направиха първата копка на 8-километров участък от аутобана между Шумен и Белокопитово. Строителството ще струва 38 млн. лв. без ДДС. Тях ги осигурява държавният бюджет, а изпълнител е шуменската фирма Автомагистрали Черно море.
nbsp;
РАЗДВИЖВАНЕ ОКОЛО ЛЕТИЩАТА
Изненадващо за мнозина специалисти през тази година управляващите решиха да се откажат от стопанисването на Летище София. В началото на април кабинетът даде съгласието си министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията да започне подготовка и да обяви концесия за аеропорта. Поради необходимостта от сериозна модернизация на Летище София пристъпваме към подготовка за концесиониране на цялото летище. Концесията ще включва изграждане на нов карго терминал, нов ВИП терминал, подобрение на цялостната инфраструктура на летището, изграждане на нови складове за самолетни горива, обясниха хората от министерството. Развитие на темата – догодина.
Ключово събитие на годината е и началото на изграждането на обещаните още през 2006-а нови международни пътнически терминали на летищата в Бургас и Варна. Концесионерът на двете аерогари Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт подписа договора за строителството и реализацията до ключ на съоръженията и прилежащите им площи с консорциума ТИЕ-ИЧТАШ, в който влизат българската Техноимпортекспорт и турският холдинг Ичташ. Стойността на проекта е 150 млн. лв., а крайният срок за завършването му е пролетта на 2013-а, така че през летния сезон туристите да бъдат посрещнати в новите сгради.
Цената на новата сграда на терминала във Варна ще надхвърли 60 млн. лева. Предвижда се съоръжението да има капацитет от 1.8 млн. пътници годишно и да включва два надземни и един подземен етаж. Застроената площ ще е около 18 хил. кв. метра. Далеч по-голям ще е терминалът в Бургас и съвсем логично за него ще отидат повече пари – 90 млн. лева. Той ще е с капацитет да приема и обслужва 2.7 млн. пътници годишно, а разгънатата застроена площ ще е около 20 хил. кв. метра, също с два надземни и един подземен етаж.
nbsp;
ЖЕЛЕЗНИЦИТЕ – ДРАМАТА ПРОДЪЛЖАВА
Централното железничарско събитие на отиващата си година е железопътната стачка, която продължи цели 24 дни. Предизвикаха я реформите, които са належащи в този сектор и най-вече необходимите съкращения на персонал. Общият резултат бе милиони левове загуби за Българските държавни железници и за Национална компания Железопътна инфраструктура, както и над 1000 човека, напуснали доброволно. Накрая ръководствата на държавните дружества и синдикатите уж се разбраха. Казаха: реформа ще има. Остава да видим какви ще са резултатите от нея.
Иначе тази седмица министър-председателят Бойко Борисов, заедно с министрите на транспорта Ивайло Московски, на еврофондовете Томислав Дончев и на регионалното развитие Лиляна Павлова успешно тестваха новата жп отсечка от гара Крумово до Първомай, изградена от гръцката компания Терна. Те се качиха на специално докаран за целта влак от Румъния и пътуваха с невероятната за нашите географски ширини скорост от 160 км/час.
Трасето, което изпробваха, е част от проекта Електрификация и реконструкция на железопътната линия Пловдив – Свиленград – турска/гръцка граници, финансиран по програма ИСПА. Завършена е 95% от работата и по втората му фаза от Първомай до Димитровград. Участъка строи италианската Асталди. Остатъкът от трасето от Димитровград до Свиленград ще бъде финансиран по оперативна програма Транспорт. Тръжната процедура е приключила и предстои сключването на договори.
През май тръгна и изграждането на линията Пловдив – Бургас, станала по-известна като железопътната Тракия. Строителството ще струва близо 317 млн. лв., а проектът е разделен в три обособени позиции: Михайлово – Калояновец, Стара Загора – Ямбол – Завой – Зимница и Церковски – Карнобат. Тя се финансира със средства от оперативна програма Транспорт и чрез пари от бюджета.
През лятото пък започна и ремонтът на трасето Септември – Пловдив, което също е разделено на три отделни участъка. От Септември до Пазарджик то ще струва 57 млн. лв., от Пазарджик до Стамболийски стойността е 50 млн. лв., а за остатъка до Пловдив ще бъдат платени още 51 млн. лева.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
