В условията на криза няма нищо по-сигурно за бизнеса от държавната кесия. По този начин мислят шефовете на много фирми в България, а правителството определено се старае да не ги разочарова. Справка в Агенцията за обществени поръчки показва, че независимо от призивите за затягане на коланите, през миналата година са сключени договори за повече от 5.5 млрд. лв., докато през 2010-а те са били малко над 4 млрд. лева. Нарастването на държавните разходи за строителство, доставки и други услуги с почти 40% обаче само загатва за това, което предстои през 2012-а. Очакванията са властта да похарчи стотици милиони левове повече, тъй като се задават едни от
най-големите и апетитни търгове
nbsp;
Приоритет ще е инфраструктурното строителство, макар че редица други сектори също няма да бъдат пренебрегнати.
Поне засега се очертава най-голямата поръчка отново да е за магистрала и по-точно за лот 2 от Струма, който обхваща 37-те километра между Дупница и Благоевград. Процедурата за избор на фирма, която ще направи идеиния проект, вече е в ход, а в средата на годината ще бъде обявена и поръка за избор на изпълнител. Нейната ориентировъчна цена е около 260 млн. лв., а реалната ще стане ясна след отварянето на финансовите оферти на кандидатите. Интересното е, че при този търг за първи път ще се изработят нови критерии и няма да се търси най-ниската цена.
Развръзката по
nbsp;
друга скъпа пътна поръчка
nbsp;
ни чака още през този месец. В края на 2011-а Агенция Пътна инфраструктура (АПИ) обяви конкурс за избор на строител на първите три километра от т.нар. Западна дъга на софийското околовръстно шосе – от магистрала Люлин до река Какач. За реализирането на трикилометровото трасе ще са необходими максимум 72 млн. лева. Парите ще дойдат от оперативната програма Транспорт, като ще се ползват спестените средства от проведените досега търгове за магистралите Тракия и Марица. Оферти могат да се подават до 26 януари, като отварянето им е насрочено за следващия ден. За да бъдат допуснати до търга, кандидатите ще трябва да докажат минимум 102 млн. лв. оборот за последните три години, както и че са строили авромагистрали или други пътища с подобен габарит.
На практика 22 месеца след подписването на договор с изпълнителя е необходимо Западната дъга да заприлича напълно на Южната – с по три активни ленти за движение във всяка посока (с обща ширина 21 м и с 3 м разделителна ивица между тях), локални платна, всяко с ширина 6 м и два метра тротоари. Планирано е изграждането и на две безконфликтни кръстовища – с бул. Царица Йоанна (който в момента изобщо не стига до обходния път на столицата) и с бул. Сливница (където сега стават най-големите тапи). Според общия устройствен план на София бул. Царица Йоанна трябва да осигури пряка връзка от центъра на града към Банкя и Калотина. За целта там ще бъде направено кръгово кръстовище (подобно на пътния възел на бул. Черни връх), докато околовръстното ще минава на второ ниво чрез естакада. При бул. Сливница пък вместо кръгово е предвидено светофарно регулирано кръстовище. Освен това над река Какач ще има нов мост с дължина 36 метра.
По информация от АПИ в скоро време ще бъде обявена и поръчката за останалите около пет километра от Западната дъга – до бъдещата Северна скоростна тангента. Прогнозите са, че и за този участък ще отидат около 75-80 млн. лв., за набавянето на които пак ще се разчита на програма Транспорт. Най-критичните точки при него са пресичането на жп линиите след река Какач (идеята е това да стане чрез една обща естаката), пътният възел при бул. Ломско шосе и връзка със Северната тангента, закъдето е предвидена пълна детелена.
Няма как в случая да подминем и новия търг за избор на компания, която да проектира и изгради
станалия вече митичен завод за боклука
nbsp;
край София. Прогнозната стойност е около 200 млн. лв., а процедурата ще бъде обявена най-късно през февруари. Това ще е вторият опит да се намери строител на съоръжението за преработка на отпадъците, след като в края на 2011-а се разбра, че договор с избрания германо-български консорциум Хут-Станилов няма да се подписва. Причината е в промяната на техническото задание, направена след прегледа на проекта от европейските експерти, и включването на Топлофикация – София в него като място за изгаряне на блокчетата преработена смет. Европейската комисия се съмняваше в ефективността на съоръжението спрямо разходите в дългосрочен план, настояваше да се подготви обстоен анализ дали остатъчният материал от процеса на преработка на боклука е подходящ за гориво на Топлофикация София, както и дали цялата система ще отговаря на екологичните изисквания. Със забавянето обаче сериозно нараства рискът да загубим ако не всичките, то поне част от парите по оперативна програма Околна среда, с които се финансира строителството на инсталацията. Става дума за около 218 млн. лв., които ще се наложи да връщаме, ако заводът не заработи до края на 2014-а. И вероятността това да се случи не е никак малка. Подобни съоръжения се изграждат най-малко за две-три години, а евентуални обжалвания на процедурата допълнително ще забавят началото на строителството. Но засега от Министерството на околната среда и водите са категорични, че няма място за притеснение, тъй като графиците, представени от Столичната община, били реалистични.
Поръчки за над 300 млн. лв. ще се разпределят през тази година и в областта на водната инфраструктура. Още до края на 2010-а всички градове у нас с население над 10 хил. жители трябваше да имат изградени пречиствателни станции за отпадни води, само че заради мудните действия на властта това не се случи. Сега ще се наваксва натрупаното закъснение и първите търгове за строителство вече са факт.
На 21 декември 2011-а бе публикувано обявлението за реконструкция на пречиствателната станция за питейни води в Габрово. Заложената прогнозна стойност е над 10.3 млн. лв., като офертите на кандидатите ще бъдат отворени на 21 февруари. Условията са за последните три финансови години те да са реализирали общ оборот не по-малко от 15 млн. лв., като поне 5 млн. лв. да са от проектиране и строителство на такива съоръжения.
През тази година ще стане ясно кой прави реконструкцията и на пречиствателната станция за отпадни води в града. Обществената поръчка е за близо 20 млн. лв., като офертите бяха отворени през септември 2011-а, но името на изпълнителя все още не е обявено.
Може да се очакват и още процедури, свързани с Габрово, тъй като общият бюджет на проекта за водния му цикъл е 123.539 млн. лв., от които близо 100 милиона са безвъзмездна помощ от еврофондовете, 23.5 млн. лв. са от държавния бюджет, а останалите средства ще се осигурят чрез заеми от международни финансови институции. Освен реконструкцията на съществуващите градски пречиствателни станции е предвидено да се рехабилитират 75.8 км от водопроводната мрежа, да се изградят 18.5 км нови гравитачни канали и други.
Добре подплатени финансово договори ще предложи и община Враца. За проектирането и строителството на тамошната пречиствателна станция за отпадни води са предвидени 17.6 млн. лв. без ДДС. Още над 32 млн. лв. ще струва реконструкцията и разширението на ВиК мрежата (29.6 км канали и 43 км водопровод). Предстои обявяването и на още няколко поръчки по водния цикъл на града, тъй като общата му стойност е 136.4 млн. лева.
по-скромни търгове, но пак за по няколко милиона, ще има в Разлог, Айтос, Дряново, Чирпан, Радомир, Левски, Попово и Елин Пелин, които също имат одобрени проекти по оперативна програма Околна среда. Към тях би трябвало да се присъединят още Кнежа, Тервел, Столичната община, Козлодуй, Трявна, Средец, Пирдоп, Хисаря, Кричим, Пещера, Ловеч, Монтана, Велики Преслав и Провадия.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията също ще се отчете при разпределянето на държавните пари, обявявайки в края на 2011-а обществената поръчка за Развитие на административното обслужване по електронен път. Тя е за 15.5 млн. лв., разделени в пет обособени позиции, като избраните фирми ще станат известни до края на този месец. Победителите ще бъдат натоварени със задачата да създадат до март 2013-а необходимата инфраструктура за електронна идентификация на гражданите и фирмите във всички административни звена, да обновят портала на е-правителството, към който сега има много забележки, и да свържат ключовите държавни регистри така, че чиновниците да получават необходимата информация, без да изискват купища документи от хората. При все че още не се знае кой ще извърши електронната революция в администрацията, транспортното ведомство вече е наело фирми за рекламирането на бъдещите услуги. Става дума за Компания за международни конгреси и Консорциум Бик – ИУПП, които ще получат съответно 33.5 хил. и 59.7 хил. лв. за изработване на аудио и видеоклипове и отпечатването на информационно-рекламни материали.
Да не забравяме и търговете за осигуряването на
самолетни билети на властта
nbsp;
Годишно за нейните пътешествия по въздуха се харчат около 30 млн. лв. и няма никакви изгледи, че нещо ще се промени. Министерството на финансите вече направи предварително обявление за централизирана обществена поръчка, с която да бъдат уредени полетите на управляващите от април 2012-а до края на 2013-а. Конкретните й параметри още не са ясни, но по всяка вероятност ще се следва логиката на предишната централизирана поръчка, която на два пъти бе обявена за незаконна и така и не успя да стигне до финала.
nbsp;
nbsp;
Милиони ще се раздават за газова инфраструктура
В последните дни на миналата година Булгартрансгаз обяви поръчка за модернизация и реконструкция на компресорните станции – Ихтиман, Петрич,Странджа и Лозенец, чрез интегрирането в тях на нискоемисионни газотурбокомпресорни агрегати. Прогнозна цена не е посочена, но гаранцията за участие е 1 млн. лева. Като се има предвид, че при подобни процедури тя е 1% от общата стойност на поръчката, излиза, че през 2012-а дружеството сериозно ще се бръкне, за да обнови инфраструктурата си. Затова и условията към потенциалните кандидати са сериозни – например да са реализирали оборот от инженерингови или строително-монтажни работи през последните три години в размер на не по-малко от 190 млн. лв. без ДДС. Финансирането ще се извършва от Булгартрансгаз със собствени средства. Офертите на кандидатите ще бъдат отворени на 21 февруари.
След доста сериозно забавяне предстои да бъде подписан и договорът за предпроектното проучване за междусистемната газова връзка България-Сърбия. Поръчката за избор на консултант бе обявена през август 2011-а, но победител още не е избран. Иначе той ще разполага с 4 млн. лв., за да събере изходни данни за варианти на технологичната схема и за трасето. Изпълнителят ще трябва също да проучи приложимата нормативна уредба в България и Сърбия, а и на общоевропейско равнище. От него ще се изисква също да подготви оценка на финансовата ефективност, както и предварителен времеви график за реализация на обекта по варианти, анализ разходи-ползи, анализ на съществуващите газови връзки и възможности на преносната система, да разработи дейностите по управление на проекта, както и да извърши, ако се налага, оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Негова ще е задачата да проучи и потенциалния търговски интерес. Необходимо е всичко това да бъде свършено за 12 месеца заедно с ОВОС, и до девет месеца, ако такава оценка не се изисква.
Вероятно до края на годината ще бъде обявена и поръчката за изграждането на тръбата до Сърбия, която ще е с дължина около 60 км на българска територия и 100 – на сръбска. За целта са осигурени 57.5 млн. евро, а строителството трябва да започне през 2013-а.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
В културата също замириса на пари
Около 20 млн. лв. са необходими за изграждането на античния културно-комуникационен комплекс Сердика в столицата. Целта на този проект е историческите находки, открити при изкопните работи за метрото, не само да се запазят, но и да станат част от модерен комплекс, който да се разположи в ларгото на София – в пространството между ЦУМ, президентството и Министерския съвет. Той ще е с няколко нива на площ от 30 хил. кв. метра.
Голямото достойнство е, че това е един интеграционен проект. Не само че няма противоречие между метрото и културно-историческото наследство, но е точно обратното -метрото инвестира в разкопките, след това и в тяхното експониране, дай Боже, заяви преди време столичният кмет Йорданка Фандъкова.
В последния работен ден на 2011-а културното министерство обяви поръчка, която обхваща първия етап от изграждането на комплекса Сердика. Победителят в надпреварата ще получи около 2.5 млн. лева.
Кандидатите ще трябва да докажат минимум 6 млн. лв. оборот за последните три години, както и да представят списък с необходимия квалифициран персонал. Документи ще могат да се подават до 23 януари.
Паралелно се търси и фирма, която срещу 900 хил. лв. ще изпълнява строителния надзор. Оферти могат да се подават до 23 януари, а изискванията към участниците са да имат необходимите лицензи, сертификати за качество и поне 225 хил. лв. оборот от подобни дейности през последните три години.
nbsp;
