България без много шум, почти тихомълком прие да участва в европейския фискален пакт, наречен още Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и валутен съюз. Без сериозно обществено обсъждане, без да се правят опити да се обясни какви са или ще бъдат последиците от това. Възможно е начинът, по който парламентът взе в петък решението, да накара мнозина да си мислят, че това е логична последица от наличието на известен демократичен дефицит на Европейския съюз. Терминът се употребява, за да опише ситуацията, когато политическите лидери или служители на европейските институции се събират и вземат решения на тъмно, без необходимата прозрачност и отчетност.
По-вероятно обаче е проблемът да се дължи на българския демократичен дефицит, а не на европейския. Одобрението на българския законодателен орган премина очаквано формално. За да може фискалното споразумение да влезе в сила, първо, националните парламенти трябва да го ратифицират. Премиерът Борисов и финансовият министър Дянков още през декември обявиха, че страната подкрепя пакта и че ще се присъедини към него.
Какво означава споразумението за България
Освен че не счетоха за необходимо да предизвикат дебати, управляващите не обвързаха и участието на България с конкретни условия. За разлика от Полша например, която заплаши да не участва, ако не бъде включена в процеса на вземане на решения. Евроскептичното правителство на Чехия пък обяви, че обмисля подлагането на договора на референдум.
В коментар за това какъв ще е статутът на държавите, които не са в еврозоната, но приемат членство във финансовия пакт, министър Симеон Дянков съобщи: В момента пише, че ще бъдем канени на тези срещи заедно с членовете на еврозоната. Ние настояваме това да се оформи много по-конкретно. Правителствената позиция е, че България трябва да получи статут на активен наблюдател по време на срещите със 17-те страни от еврозоната.
Де факто парламентът даде на правителството мандат да преговаря за влизането в едно споразумение, за чийто облик депутатите нямаха ясна представа до последния момент. В петък българските депутати гласуваха решението кабинетът да може да подпише присъединяването към пакта, а окончателният му вариант стана готов в Брюксел едва вечерта преди гласуването.
Дянков обеща, че докато не влезе в еврозоната, България няма да прави вноски или да ползва заеми от постоянния спасителен фонд на валутния съюз – Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), чийто размер засега е 500 млрд. евро. Това означава, че все пак цена за присъединяването със сигурност ще бъде платена, просто сметката ще пристигне с известно закъснение.
Автономна данъчна политика или хармонизация
Въпреки уверенията на финансовия министър, че идеите за уеднаквяване на данъците са отпаднали и че присъединяването на България към пакта няма да означава загуба на възможността й сама да взема решения за данъчната си политика, това до последния момент не изглеждаше сто процента сигурно.
Бившият финансов министър Пламен Орешарски предупреди, че завоалирани текстове за данъчна хармонизация могат да бъдат включени в последния момент в споразумението. Синята коалиция подкрепи пакта, но настоя правителството да се противопоставя при преговорите с европейските лидери на идеята за икономическа хармонизация. Не може ЕК да ни казва каква пенсионна реформа да правим или какви данъци да имаме. Това е национална политика, смята лидерът на СДС Мартин Димитров. В договора няма никакви преференции за държавите, спазващи финансовата дисциплина като България, заяви в парламентарната зала депутатът от БСП Румен Овчаров.
Едва ли ще се намери някой, който да оспори, че последиците от данъчната координация върху немощната българска икономика биха били изключително сериозни. Макар положителният ефект от ниското облагане да може да се подлага на съмнение, критика и дебат, при подобна стъпка страната би загубила едно от малкото си конкурентни предимства, които има пред останалите европейски държави. А дали при присъединяването към еврозоната ще има с какво да компенсира тази загуба? Това е въпрос, чийто отговор ще бъде неизвестен още години.
Междувременно тандемът Меркел – Саркози продължава да настоява за европейска координация в данъчната област. Във френско-германски документ, изтекъл в медиите, се посочват предложения за предстоящата среща на върха. В текста се казва следното: Европейските институции и страните членки трябва да ускорят процеса на данъчна координация, за да стимулират растежа и да премахнат пречките пред функционирането на единния пазар и предотвратят данъчните измами и вредните данъчни практики. По-конкретно, преговорите по предложенията на Еврокомисията за директивата за енергийния данък, общата основа на корпоративния данък и данъка върху финансовите транзакции трябва да бъдат ускорени.
Проектът за фискален пакт беше роден, след като британският премиер Дейвид Камерън наложи вето срещу промените в Лисабонския договор, предвиждащи по-строги бюджетни правила. Страни по междуправителственото споразумение са всички държави от ЕС без Великобритания.
Дали пактът ще е ефикасен изцяло зависи от това, как ще се контролират правилата, записани в него. Както е известно, нито идеята за нисък бюджетен дефицит, нито тази за приемлив публичен дълг са нови. Европейският пакт за стабилност и растеж, приет през 1997 г., е известен с това, че не можа да заработи през годините. Строгите му правила, предвиждащи дефицит под 3 % и държавен дълг, който трябва да бъде по-нисък от 60 % от БВП, бяха облекчавани по настояване на Германия и Франция. Двете страни са заложили в настоящия текст още по-рестриктивни правила – структурен дефицит до 0.5% и до 1% за страните с дълг под 60%, както и публичен дълг отново до 60 % от БВП. Предвижда се горната граница на дефицита да може да се увеличава при извънредни ситуации. Обсъжданите идеи за наказания на страните, които не спазват правилата за бюджетния дефицит, включват санкции от Европейската комисия и налагане на глоби от Европейския съд в Люксембург в размери до 0.1 % от БВП.
