Законът за ВЕИ се оплете в частни интереси

Токът от биомаса вече ще се изкупува от НЕК не за 15

Броени дни след като премиерът Бойко Борисов заяви, че нови договори за присъединяване на вятърни и соларни централи към електропреносната мрежа няма да бъдат подписвани, мнозинството на ГЕРБ в парламента изненадващо бързо прокара на първо четене поправките в Закона за енергията от възобновяеми енергийни източници. Измененията са в ущърб на повечето инвеститори, но пък значително облагодетелстват занимаващите се с биомаса, както и предприемачите с вече пуснати в експлоатация централи.

Така например преференциалната тарифа за производителите на екоенергия ще се определя от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране към датата на въвеждането на обекта в експлоатация, което става с т. нар. Акт 16. А по действащите сега правила решаваща за цената е датата на констативния протокол за изграждането на обекта (Акт 15). Мотивът за това изменение, според депутата от ГЕРБ Валентин Николов, е, че при Акт 15 държавата няма контролни функции и в много случаи са установени нарушения. Някои производители умишлено бавели пускането на централите, за да могат впоследствие да продават на по-добрите и договорени преди година или две тарифи. Това е така, тъй като цената на електроенергията от ВЕИ непрестанно пада и съответно, колкото по-рано производител е сключил договора си, толкова по-висока е тя.

Ако неуредиците в сектора не бъдат решени, има риск от сериозни проблеми с капацитета на мрежата и с неконтролираното присъединяване на нови енергийни обекти, което на свой ред би довело до налагане на ограничения в изкупуването на произведената от тях електроенергия, обясни още Николов. По думите му така се въвеждат по-ясни условия за прилагането на преференциите при изкупуване на ток от обекти, които се изграждат поетапно, и обекти, чието строителство се подпомага със средства по национална или европейска схема.

На съвсем друго мнение обаче е депутатът от ДПС Рамадан Аталай. Промените са ограничителни и регулиращи и не отразяват философията за развитие на ВЕИ в България. Как инвеститорът, без да знае предварителната цена, ще си направи проекта?, пита той. Освен това нямало и необходимото становище за законопроекти от министерствата на околната среда и на икономиката.

Кенет Лефковиц от Българската ветроенергийна асоциация пък смята, че фиксирането на цените за изкупуване на енергията от възобновяеми източници към момента на Акт 16 ще е силна спирачка за инвестиционния интерес към такива проекти. Бизнесът се опасява също така, че Дирекция Национален строителен контрол (ДНСК) няма необходимия административен капацитет за издаването на Акт 16 в достатъчно кратки срокове. Поради което депутатът от ГЕРБ Диан Червенкондев обеща между първо и второ четене да бъдат направени предложения, които да регламентират сроковете за издаване на документите и да се знае за какво време държавата ще си изпълни задълженията.

По повод на опасенията на управляващите, че капацитетът на електропреносната мрежа е недостатъчен да поеме всички зелени мощности, народният представител от Синята коалиция Мартин Димитров попита защо тогава две поредни правителства са вложили близо 3.2 млрд. лв. за АЕЦ Белене, вместо да насочат инвестициите към ВЕИ? Десните ще предложат между първо и второ четене на законопроекта да бъдат заложени механизми за стимулиране на най-малките – т. нар. семейни мощности (соларни панели върху покривите на сгради), и да се облекчи значително режимът на свързването им към преносната мрежа. Нужно е да бъдат въведени и ясни санкции в случаите, когато присъединяването се бави по неясни причини от електроразпределителните предприятия, посочи Димитров.

От своя страна бившият енергиен министър Румен Овчаров (Коалиция за България) разкритикува липсата на критерии, по които ще се избират съоръженията за присъединяване към електропреносната мрежа, когато заявките са повече от необходимото. За Овчаров сега те са чисто административни – според поредността на подаване на документите, а не икономически и енергийно обосновани.

Иначе от поправките в норматива става ясно, че новите централи ще се свързват към мрежите по графици, определени от съответния оператор. Ако инвеститорите не харесат отредената им дата, могат да се откажат и да получат обратно внесената банкова гаранция в полза на оператора, която е 50 хил. лв. за всеки мегават инсталирана мощност. Важна подробност обаче е, че парите остават за предприятието, собственик на преносната или на разпределителната мрежа, ако екоцентралата не бъде изградена в сроковете, определени в договора за присъединяване.

Освен всичко друго с измененията в закона се лансира производството на ток от биомаса за сметка на това от вятъра или слънцето. В случая сроковете за изкупуване по договор на произведената енергия от фотоволтаични и вятърни паркове бяха намалени съответно от 25 на 20 години и от 15 на 12 години. Докато токът от централите на биомаса ще се изкупува от НЕК и електроразпределителните дружества не за 15, а за 20 години. Официалният мотив за това бе, че има голям инвеститорски интерес към тази технология, но обявените проекти с използването на други възобновяеми източници също не са никак малко.

Прави впечатление, че в последно време земеделският министър Мирослав Найденов е особено активен в пропагандирането на тока от биомаса като основен приоритет на правителството. Според него България имала голям ресурс за оползотворяване на дървесината за производство на електро- и топлоенергия и за тази цел е необходимо двойно увеличаване на санитарната сеч в горите. Ако използваме санитарната сеч, която трябва да правим годишно, можем да произвеждаме електроенергия, равна на производството на АЕЦ Козлодуй, смело оповести министърът. Междувременно в бизнеса с биомаса през миналото лято влезе и мажоритарният собственик на Българо-американската кредитна банка Цветелина Бориславова. Нейното дружество Си Ес Ай Еф инвестира в отглеждането на слонската трева (мискантус) в землището на с. Киряево до сръбската граница. С бързорастящото растение, достигащо височина до 4 м и даващо реколта от по 6 тона на декар, са засадени три масива с обща площ около 1100 декара. Културата може да се отглежда около 20-25 години и от нея се получава биомаса за пелети.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст