Съд в Париж отказа изплащането на компенсации на внуците на основателя на автомобилния концерн Renault, които претендират за 100 млн. евро. Но делото не е приключено, защото решението на магистратите от 13 януари тази година не отхвърля иска, а го пренасочва към административен съд. Това означава, че през следващите седмици ще има ново обжалване.
Внуци на Луи Рено подадоха иск срещу френската държава в Парижкия съд през май миналата година. Те настояха национализацията на компанията на техния дядо след Втората световна война да бъде призната за незаконна. Наследниците твърдят, че този акт противоречи на конституцията, защото вината на Луи Рено не е доказана в съда. Парижките магистрати обаче отказаха да разгледат иска, а френското обществено се раздели при обсъждането на границите на морала и патриотизма, когато става дума за спасяване на бизнеса.
Това не е първият иск на семейството. През 1954-а вдовицата и синът на Луи Рено подават молба за преразглеждане на решението на правителството на Шарл де Гол. Но съдията заявява, че няма правомощия да проверява законността на действията на властите. Неуспешно завършва и опитът на семейството през 1961 г. да се обърне с жалба към Държавния съвет, изпълняващ ролята на висш арбитражен съд на Франция.
Наследниците на Рено получават възможността да се обърнат за пореден път към съда едва през 2010-а, когато във Франция влиза в сила закон, позволящ оспорването на конституционността на решенията на властите. Документът, приет с подкрепата на Никола Саркози, чиято цел е модернизирането на съдебната система, вече предизвика вълна от апелации. Внуците на Рено също решиха да се възползват от момента. Те не успяха да обявят сумата на исканата компенсация, но все пак съставиха списък на незаконно, според тях, конфискуваното имущество на семейството. Става дума за земите и фабриките на Renault в Източна Франция, край Париж и Льо Ман, за филиала на компанията в белгийския град Вилворд, административните сгради на Шанз-Елизе, както и за интелектуална собственост във вид на патенти.
Впрочем материалната страна не е единствената, която вълнува наследниците. По думите на една от внучките на Луи Рено – Елен Дингли Рено, битката на семейството е най-вече за реалибитирането на Луи Рено, което ще му позволи да заеме достойно място в историята на икономиката на Франция.
Наполеон на автомобилната промишленост
nbsp;
Приносът на Луи Рено в развитието на автомобилната промишленост на Франция е съпоставим с приноса на Хенри Форд в американската автомобилна промишленост. Луи Рено, който е най-малкото дете в богато буржоазно семейство, се ражда през 1877-а в Париж и от дете се застоява в автомобилната работилница на родово имение в Бианкур. На 20 години той създава първия си автомобил – Renaux Type A, като с помощта на двама механици модифицира двигателя на De Dion-Bouton.
След година Луи, заедно с по-големите си братя Марсел и Фернан, влага 15 хил. долара от семейния капитал в основаването на компанията Societe Renault Freres в Бианкур. Отначало управляват по-големите, а Луи изпълнява длъжността на инженер-конструктор и контролира производството. През 1903-а обаче Марсел загива в състезанието Париж-Мадрид, а след няколко години Фернан също умира от неизлечима болест. По това време работилницата на братя Рено вече е фабрика върху площ от 50 хил. кв. м, с обем на производството пет хил. автомобили, в която работят 3 хил. души. Всичко това ляга върху плещите на Луи.
Като управител на бизнеса си той е също толкова решителен, колкото и в производствените въпроси. В началото на миналия век компанията има над сто дилъри във Франция и зад граница. След като посещава американските заводи на Форд, Луи въвежда система за разделно производство на детайлите и контрол върху качеството, взема мерки за осигуряване на безопасността и безжалостно уволнява всеки, уличен във връзки с профсъюзите.
По време на Първата световна война заводите Renault започват да произвеждат леките танкове FT-17, които громят успешно войските на кайзера. Заради тях Рено получава прозвището Спасител на Франция, Ордена на Почетния легион плюс печалбите от войната.
Когато през 1939-а Европа е обхваната от Втората световна война, Renault е най-големият промишлен конгломерат във Франция. Луи притежава 96% от предприятието, а останалото е разпределено между членове на семейството и топменджърите. Крайнодесните възгледи на Рено, изключителната му нетърпимост към комунистическото и профсъюзното движение създават лоша репутация на магната сред работниците. Това изиграва фатална роля в по-нататъшната му съдба. През 1956-а, когато Рено вече не е между живите, списание Time пише за него: Богат, прочут, придирчив, жесток, нетърпим, деспотичен, малък Наполеон на авотомобилна империя.
По-добре да им дадем маслото
nbsp;
Луи изминава пътя от Спасител на нацията и влиятелен промишленик до позора на нацията, както го наричат много от съотечествениците му, удивително бързо. В началото на Втората световна война по молба на френското правителство магнатът заминава за САЩ, за да договори доставката на американска техника, а когато се връща, намира родината под властта на нацистите. Компанията му е посетена от представители на Daimler-Benz, придружени от немски офицери, които трябва за оценят Renault във връзка с преместването на цялото производство и работниците в Германия. Луи Рено обаче успява да се договори за сътрудничество с немците, при условие че фабриките ще си останат на мястото. С типично галски прагматизъм той казва на партньорите си: По-добре да им дадем маслото, иначе ще ни вземат кравите.
Хората от Daimler-Benz заемат ключови позиции в компанията и през следващите четири години автомобилният концерн Renault работи за Вермахта , доставяйки на Хитлер около 34 хил. двигатели, танкове, оръдия и друга военна техника. Не е за чудене, че Рено става крайно непопулярна фигура в средите на френската Съпротива за армиите на съюзниците. През март 1942-а предприятията на компанията са подложени на масирани бомбардировки от британската авиация, в резултат на които оцелява едва една пета от мощностите, а самият Луи буквално загубва речта си (развива болестта афазия). Освобождението на Франция през 1944-а не му предвещава нищо добро: местна преса го обвинява, че е спечелил 6 млрд. франка от военните поръчки на нацистите и че носи косвена отговорност за гибелта на френски граждани. Въпреки влошеното му здраве през 1944-а Луи е арестуван и вкаран в затвора Френ . Там се отнасят изключително лошо с него, в резултат на което е преместен в крайно тежко състояние в болницата Вил Еврар , а след това в частна парижка клиника. Той умира в нея на 24 октомври 1944-а, без да дойде в съзнание. Официално аутопсия не е правена. По-късно вдовицата на магната – Кристиан Рено, заявява, че смъртта на 67-годишния й съпруг е насилствена, тъй като на рентгеновата снимка след смъртта ясно се вижда счупен шиен прешлен.
Три месеца по-късно генерал Де Гол национализира компанията под новото име Regie Nationale des Usines Renault. Към 1956-а тя носи на държавната хазна печалба от 11 млн. долара годишно. По-късно до дялове от нея са допуснати частни инвеститори, но държавата запазва 15% от нея.
Страсти по Луи
nbsp;
Делото за реабилитирането на Рено още веднъж показва колко чувствителни са французите към проблема за колаборационизма. През май 2011-а френската комунистическа партия излезе с изявление, в което осъжда внуците на Луи Рено за желанието им да пренапишат историята. Адвокатът на ответниците Жан-Пол Тейонсие също определи действията на наследниците като ревизионистки и напомни на медиите, че причината за национализирането на собствеността на Рено е сътрудничеството му с враговете на Франция. Впрочем наследниците на магната не оспорват този факт. В края на краищата има документални свидетелства за това, най-очевидното от които е снимката, на която Луи е запечатан заедно с Хитлер на Берлинския автомобилен салон в навечерието на войната.
В основата на аргументите на защитниците на Луи Рено е обикновеното съмнение, че има достатъчно доказателства, оправдаващи конфискуването на компанията. Внуците на магната твърдят, че дядо им просто не е имал избор – той е можел да запази бизнеса си и да спаси работниците си от заточение в Германия само като сътрудничи на нацистите.
СнимкиИнаHelene Renault-Dingli.jpg, louis-renault.jpg
ТПС Според една от внучките на Луи Рено – Елен Дингли Рено, битката на семейството е най-вече за реалибитирането на дядо й. (до плочката)
Луи Рено изминава пътя от Спасител на нацията и влиятелен промишленик до позора на нацията удивително бързо. (в текста)
nbsp;
nbsp;
Не е тайна, че автомобилният концерн на Рено не е единственото френско предприятие, което е обслужвало нацистите. Citroen, Peugeot, Michelin и производителят на камиони Berliet също са снабдявали със свои машини Вермахта . Но за разлика от Рено, собствениците на тези фирми имали здрави връзки със Съпротивата, подкрепяли я финансово и подпомагали саботирането на производството.
