Някой ден, като ни затворят, че сме свалили музика от интернет, дано поне сме разделени по жанрове музика. Този призив е особено популярен във Фейсбук, а поводът за мегасподелянето му е АКТА.
Тъкмо давах на приятел книга, която неотдавна си купих и изчетох. И в този момент – хоп, щракнаха белезниците. И на двама ни… Последното е възможно и при ситуации, в които качвате в Youtube клип от поредния купон, цитирате или критикувате чуждо произведение, без да сте си уредили авторските права, а защо не и когато пеете песен на детето си – нали пак възпроизвеждате съдържание. С тези футуризми мой познат си саморазтълкува най-активното международно търговско споразумение в момента – АКТА. То е напът да революционизира не само ползвателите на интернет в САЩ и Европа, но и в София и Варна. Само за два-три дни над 20 000 сънародници се събраха в група в социалната мрежа и се заканиха, че ще плъзнат на 11 февруари по улиците. Опозиционните партии не пропуснаха да яхнат вълната на протеста, а управляващите тръгнаха да се обясняват дали са сгафили и как са забъркали държавата ни в тази световна каша, определяна още като новата Берлинска стена или пък модерния Биг Брадър.
А защо не и дигиталната Катуница ?
Най-големият шок е за интернет доставчиците и за техните потребители – първите ще са принудени да следят стриктно какво правят клиентите и да докладват на когото трябва, а за вторите свободното общуване става мираж. Казусът не мина без спешната и винаги навременна намеса на Бойко Борисов, но този път се включи и Паулу Куелю. В блога си писателят заяви, че добрата идея няма нужда от защита – останалото е или алчност или невежество. И призова пиратите от всички страни да се съединяват и да откраднат всичко, което някога е писал.
Ще ни арестуват ли, когато теглим нелегална музика и филми? Ще се наруши ли философията на интернет? Ще стане ли от интернет доставчиците полицаи? Кой стои зад АКТА? Все въпроси, които през последните дни събудиха държавата.
АКТА ( Anti-Counterfeiting Trade Agreement) е международно търговско споразумение за борба срещу фалшифицирането. Най-общо казано, стремежът е да се спазват авторските права. Върху всичко. От дрехи, през лекарства до свалянето на филми в интернет. Тоест чантата Гучи менте и споделянето на любимия ти клип в мрежата са еднакво наказуеми. За пиратство вече ще се приема разпространението на файлове с авторски права.
Някои от експертите виждат в АКТА продължението на скандалните американски законопроекти SOPA и PIPA, които също поставиха под угроза свободата на словото и свободното споделяне в мрежата. И засега са спрени. Освен това специалисти твърдят, че съдържанието на споразумението не само че е изработено в мистерия, но е и изключително неясно. Въпреки всичко то бе подписано в края на януари 2012 г. в Токио от 22 страни от Европейския съюз, включително и България. За нас се е разписал посланикът ни в Япония Любомир Тодоров. Документът вече е официално признат и от САЩ, Австралия, Япония, Канада, Сингапур, Република Корея и Нова Зеландия. Интересно е обаче, че някои държави членки на ЕС като Германия, Словакия, Кипър, Холандия,
все още умуват върху него
тъй като не са съгласни с някои текстове.
Още по-интересното е, че навсякъде подписването на АКТА е минало без дебати. В САЩ обясняват секретността с националната сигурност, а в Евросъюза с ефективността. Липсата на прозрачност в останалия свят е много удобна и за нашите управляващи. Те се оправдаха, че не са го разгласили предварително точно с този мотив, че в нито една държава досега не е имало дебат. Но в Германия документът се разглежда при изричното условие от него да изчезне правилото на трите удара – ако три пъти нарушиш интелектуалната собственост, дърпат шалтера на интернета.
Привържениците виждат в АКТА машина срещу увеличаващата се търговия с фалшиви стоки и пиратски софтуер. Противниците основно оборват текстовете, свързани с интернет. Според тях AКTA нарушава гражданските и дигиталните права, включително и свободата на словото и поверителността на общуването. Спорното споразумение предвижда наказателна отговорност, ако качваш или теглиш нелегално съдържание. Дори разрешава на държавата да блокира наглите торент сайтове, блогове и т.н. Нарушение е и скриването на реалния IP адрес зад прокси сървър. Санкции ще има и за търговска дейност с разпространяване на пиратско съдържание, при която има пряка или непряка икономическа изгода. С други думи, ако торент сайтът е безплатен за потребителите, това се тълкува за индиректна икономическа изгода, защото се печели от реклами. Но авторските права не са ясно дефинирани и затова не е ясно
дали пиратите няма да са хиляди
Преговорите за АКТА са започнали още през 2007 година. От 2010-а различните варианти са били на сайта на Европейския парламент. Еврокомисията пък поръчва изследване и преди две години 27 водещи учени от Страсбург, Кеймбридж, Хановер и Амстердам заявяват, че документът не е напълно съвместим с правото на общността, т.е. директното му приложение не е възможно.
Според привържениците на АКТА обаче не е вярно, че споразумението ще доведе до проверки на лаптопите на пътниците при граничния контрол и до следене на интернет трафика. Феновете му някак си са разчели неговите неясни текстове и са категорични, че в документа се зачитат основните права като лична неприкосновеност, свобода на словото и на личните данни. Мит било и налагането на наказателната система от типа на трите грешки, както и че интернет провайдърите били задължени да се правят на Биг Брадър или да филтрират съдържанието на потребителите си. Срещу последното категорично се обявиха от Сдружението на независимите интернет доставчици у нас. Те не желаят да изпълняват
полицейски функции в мрежата
Председателят на сдружението Светослав Димитров дори изтъкна, че в нашата страна авторските и търговските права са изключително добре защитени. Ако България ратифицира споразумението в сегашния му вид, то изцяло изчезва презумпцията за невинност. АКТА така променя нещата, че дори за собствени нужди да свалите филм или музика, бихте могли да изпаднете в хипотезата на извършено престъпление.
Много голяма част от бизнеса е засегнат от кражбата на интелектуална собственост и на фалшиви стоки, като се започне от производителите на вино, на софтуер и на дрехи. Така че това търговско споразумение защитава интересите на всички бизнеси, без значение къде е произведена една стока, или кой е нейният автор, твърди пък Албена Спасова. Председателят на управителния съвет на Международната академия за обучение по киберразследвания заяви пред Фокус, че то има за цел да засили добрите практики на страните от Европейския съюз и да изгради силни икономически контакти с други държави, нямащи добра правна рамка в това отношение. Което, меко казано, не звучи много убедително.
Едно от основните опасения е
че АКТА ще промени философията на най-голямото човешко постижение през последните десетилетия каквото е интернет, а именно – правото да комуникираш без граници. Битката за авторските права по принцип е похвално начинание, но не и когато става въпрос за регулиране с цел контрол. Може би не е случайно, че неотдавна ФБР поръча софтуер, който да следи какво става във Фейсбук и Туитър. Промъкнаха се и мнения, че АКТА е опит да се затвърдят позициите на големите корпорации – от фармацевтичните до киностудията в Холивуд. Ако споразумението е факт, те биха могли да филтрират съдържанието в интернет, при това абсолютно законно.
У нас политиците от ГЕРБ се хвърлиха в хаотична кампания, за да ни уверят, че законодателството ни е от най-строгите и няма да се промени заради АКТА. Тогава дали са подписали документа, както напоследък често се случва,
от незнание или за угода на ЕС
От Атака поискаха Бойко Борисов и Трайчо Трайков, който е дал санкция на посланика ни да действа в Токио, да се появят в парламента и да обяснят защо споразумението е парафирано без дискусия. Мнозинството обаче отхвърли идеята и предложи Трайков и Вежди Рашидов да бъдат наказателно изслушани от три парламентарни комисии следващата седмица. СДС и БСП също скочиха срещу АКТА, такава бе и реакцията на повечето ни евродепутати. Но управляващите за пореден път се оказаха неподготвени по темата и даваха различни сигнали от различни нива.
За да влезе в сила и у нас, е необходимо българският парламент да ратифицира АКТА. Това трябва да стане до юни, когато дискусии ще има в Европейския парламент. Само като вметка – докладчикът по споразумението в Европарламента – Кадер Ариф, хвърли оставка в знак на протест. За разлика от него, министърът на икономиката Трайчо Трайков разясни пред Би Ти Ви на четвъртия ден от скандала, че подписът (б.а. – на Любомир Тодоров) все едно е със симпатично мастило и ако не го подпишем до март 2013 г., той ще изчезне. Трайков обеща на народа
и дискусии, и кръгли маси…
От своя страна заместник-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Валентин Николов уточни пред БНТ 1, че ако до 180 дни не ратифицираме текста, то подписът на посланика Тодоров няма да се зачита. Само че, ако в България АКТА не стане факт, а Европарламентът го приеме, то тогава и за нас няма мърдане. Накратко – герберите обещаха слънчеви дискусионни дни, след като държавата ни официално е подкрепила нееднозначния документ. Накрая Бойко Борисов се намеси и успокои обществото – ратификация ще има, но с резерви. Щяло да бъде записано, че в частта за интернет доставките ще се прилага действащото в момента българско законодателство.
Междувременно българските пирати чуха призива на Паулу Куелю и сбират Пиратска партия. Новото формирование ще се появи след големия протест на 11 февруари срещу Биг Брадър в мрежата. Дали нашите пирати ще съберат популярност като колегите си от Швеция, които дори вкараха депутат и в Европейския парламент? И дали ако не успеят да те арестуват за пет кутии контрабандни цигари, ще ти се размине и ако свалиш новия албум на Red Hot Chilli Peрpers?
Понеже на управляващите не им вярвам – говорят, говорят, а после пак правят онова, което са си наумили – дано да има жанрово разделение в арестите.
