В Испания се водят едновременно три дела срещу световноизвестния съдия Балтазар Гарсон. Обвиненията срещу него са сериозни: превишаване на служебните пълномощия и корупция. Всички обаче са наясно, че противниците на неудобния и високомерен служител на закона просто са му скроили шапка.
През 22-годишната си кариера на следствен съдия Балтазар Гарсон възбуди повече шумни дела от всички останали съдии в Испания, взети заедно, и събра звездна колекция от обвиняеми. Длъжността му е сходна по функции с ролята на окръжен прокурор в САЩ. Следственият съдия не води дела в съда и не председателства процеси. Той ръководи следствените действия, дава разпореждания на полицаите, подписва заповеди, назначава експертизи и подготвя делата за предаване в съда.
Гарсон става известен почти веднага не само в Испания, но и зад пределите й. Първата му работа е да разследва дейността на тайната организация GAL (Grupos Antiterroristas de Liberacion, Антитерористични освободителни групи), която извършва извънсъдебна разправа с членове и симпатизанти на баската терористична организация ЕТА. Гарсон успя да докаже, че GAL е осъществявала дейността си под прекия контрол на тогавашното правителство на страната. В резултат кабинетът на социалиста Фелипе Гонзалес падна, а няколко високопоставени членове на Социалистическата работническа партия бяха дадени под съд.
Гарсон пръв се реши да използва законно установения принцип на универсалната отговорност, който дава право на националните съдии да разглеждат престъпления, извършени извън пределите на страната дори по отношение на чуждестранни граждани, ако простъпките им попадат под действието на международни конвенции и договори, към които се е присъединила Испания. Той откриваше дело след дело и в един момент се превърна в едва ли не най-влиятелния чиновник в страната. Гарсон забраняваше политически партии, закриваше вестници и преследваше политици на национално и международно равнище. Звездният му час обаче удари, когато успя да се пребори за ареста на чилийския диктатор Аугусто Пиночет в Лондон. От делото срещу него така и не излезе нищо, но Гарсон стана световноизвестен.
Заедно с популярността му обаче растеше и раздразнението на колегите му към него. Те го смятаха за парвеню, готово на всичко заради известността и снимките на първите страници на вестниците. Междувременно Гарсон успя да се скара с всички водещи политически партии в страната. Социалистите не можаха да му простят делото GAL, консерваторите – очевидните леви възгледи, а баските – гоненията срещу техните законни вестници и партии.
Властите предприеха опити да овладеят действията на Гарсон. През 2009-а испанският парламент прие закон, с който принципът на универсалната отговорност стана по-малко универсален. Сега вече, за да се повдигне обвинение срещу чужденец, извършено извън пределите на страната, трябва да се докаже, че престъплението е засегнало интересите на Испания или на нейни граждани. Но и това не спря Гарсон. На враговете му, които не криеха неприязънта си към звездния съдия, не им оставаше друго освен да чакат той да сгреши.
И ето че през 2008-а Гарсон започна разследване на престъпленията, извършени от франкистите по време и след гражданската война в Испания. След смъртта на генералисимуса Франко през 1975-а и завръщането на страната към демокрацията парламентът прие закон за амнистия на всички, извършили престъпления по политически мотиви от началото на гражданската война до 1975-а. Обществото искаше час по-скоро да обърне тази страница от историята и да заживее на чисто. Балтазар Гарсон обаче започна разследване за изчезването на 114 хил. човека по време на гражданската война и издаде заповед за ексхумирането на телата от стотици общи гробове, останали от онези времена.
Ексхумацията не се състоя. Висшестоящите съдебни органи преустановиха следствието, а след това го и закриха. Според становището им нарушаването на закона за амнистията е недопустимо. Инцидентът изглеждаше изчерпан. Малко след това обаче в съда постъпи иск от малкия профсъюз на държавните служители Чисти ръце. Тази организация, която в Испания се счита за крайно дясна и дори франкистка, настоя Гарсон да бъде привлечен под отговорност за превишаване на служебните пълномощия.
Испанската прокуратура препоръча да не се възбужда дело срещу Гарсон, но членовете на Върховния съд решиха друго. Юристът бе отстранен от работа до окончателното решение на съда. Последваха нови удари. След като се убедиха в уязвимостта на Гарсон, противниците му преминаха в настъпление. Към иска на Чисти ръце се прибави още един. Той засяга друго дело, разглеждано от Гарсон – за корупция сред членовете на дясната Народна партия в родната му Севиля. Следственият съдия дава разпореждане на полицаите да подслушват намиращите се под арест обвиняеми, докато контактуват с адвокатите си. В съответствие с испанското законодателство разговорите на защитниците с техните доверители или с осъдените могат да се подслушват. Но само в един-единствен случай – когато става дума за разследване на терористична дейност. Според засегнатите адвокати корупцията е много сериозно престъпление, но не е тероризъм.
И накрая, срещу Гарсон бе повдигнато обвинение в корупция. Следственият съдия бе набеден, че се е сдобил с покана да чете лекции в САЩ чрез свои приятели и познати. Гарсон наистина е чел лекции с Америка, но и той, и страната, която го е поканила, отхвърлиха всички обвинения като смехотворни и лъжливи. Въпреки това дело все пак беше образувано.
Безпрецедентната ситуация и очевидната готовност на съдиите от Върховния съд да разглеждат тези дела веднага предизвикаха подозрения, че това е опит за разправа с Гарсон. Привържениците му в Испания заявиха, че той е жертва на консерваторите и франкистите. Това мнение се споделя и зад граница. Във всеки случай Amnesty International поиска незабавно прекратяване на съдебния процес срещу Гарсон. Съдейки по всичко обаче, Гарсон не е жертва само на отмъстителни франкисти. Лусиано Варела, следствен съдия от Върховния съд, който работи по франкисткото дело, е убеден социалист. Както казва бившият главен прокурор на Испания за борба с корупцията Карлос Хименес Вилярехо, ако става дума за заговор, той е на самите съдии.
Изграждайки защитата си, Балтазар Гарсон се позовава на закона, разрешаващ подслушването при дела за тероризъм, в който обаче не се казва изрично, че то е забранено при всички други случаи. Гарсон признава, че тълкува закона разширено, но твърди, че тъкмо тълкуването на законите влиза в пълномощията му. Според него изчезналите по време на франкисткия режим не попадат под закона за амнистията. Щом не са открити тела, престъплението не е окончателно установено. А в закона от 1977-а се говори само за амнистиране на вече извършени престъпления. Докато не бъде изучена историята на изчезналите, няма основания да се предполага, че става дума за политически престъпления. Следователно действията му не нарушават закона и в този аспект.
Процесът по делото за подслушването на разговорите между обвиняемите и адвокатите им в Севиля завърши. Съдията още не е произнесъл решението си, но малцина мислят, че то ще е в полза на Гарсон. Франкисткият процес ще продължи няколко месеца, тъй като защитата призова няколко стотици свидетели – роднини на жертви на франкисткия режим. Датата на корупционния процес още не е насрочена. В случай че Гарсон претърпи поражение, в което и да било от делата, той със сигурност ще бъде лишен от право да се занимава с юридическа дейност за срок до 20 години.
nbsp;
Звездната колекция
Делото ldquo;GALrdquo;
През 1978-а Гарсон оглавява разследването на дейността на тайната организация Grupos Antiterroristas de Liberacion, която действа под контрола на властите и ликвидира привърженици на баските терористи.
Делото ldquo;Necorardquo;
През 1989-а Гарсон се заема с дейността на колумбийските наркокартели в испанската провинция Галиция. Тогава негов помощник е сегашният му главен обвинител Лусиано Варела. През 1990-а съдията предяви обвинение на 49 испанци, сътрудничили на престъпните колумбийски картели. По-късно всички арестувани бяха оправдани.
Делото ldquo;Капитан Силингоrdquo;
През 1996-а Гарсон започва следствие срещу бившия капитан от аржентинските военновъздушни сили Адолфо Силинго, обвинен в организирането на т. нар. полети на смъртта по време на военната диктатура в Аржентина, когато политическите противници на режима били изхвърляни от хеликоптери и самолети в Атлантическия океан. През 2005-а Силинго бе осъден на 640 години затвор и излежава наказанието си в Испания.
Делото ldquo;Egin и ЕТАrdquo;
През 1998-а Гарсон разпорежда да се закрие баският вестник Egin заради връзките му с терористичната организация ЕТА. По-късно това решение е отменено поради липса на достатъчно улики. Въпреки това Гарсон продължава разследването на дейността на ЕТА и нейните легални организации. В 2002-ра по негово разпореждане е забранена дейността на партията Batasuna, политическото крило на ЕТА. А през 2008-а Гарсон забранява дейността на партиите, създадени на основата на Batasuna.
Делото ldquo;Пиночетrdquo;
През 1998-а Гарсон издава международна заповед за арест на чилийския диктатор Аугусто Пиночет по обвинение в изтезания и убийства. Той бе арестуван в Лондон, а въпросът за екстрадирането му стигна до Камарата на лордовете – висшата британска съдебна инстанция. В края на краищата въпросът за екстрадирането му бе отклонен лично от министъра на външните работи на Англия.
Дело за Atletico Madrid
През 1999-а Гарсон започва разследване на дейността на известния политик и предприемач Хесус Хил, бивш кмет на град Марбеля и собственик на футболния клуб Atletico Madrid. В 2002-ра са му предявени обвинения в корупция и разхищаване на средствата на клуба. През същата година Хил Умира, но през 2004-а съдът посмъртно го призна за виновен.
Делото ldquo;Осама бин Ладенrdquo;
През 2003-а Гарсон повдигна официални обвинения в убийство и тероризъм срещу Осама бин Ладен и няколко десетки членове на ldquo;Ал Кайдаrdquo;. Заповедите му за арест на Бин Ладен и съратниците му така неnbsp; бяха изпълнени.
Делото ldquo;Силвио Берлускониrdquo;
През 2006-а следственият съдия разпореди разследване на дейността на италианския премиер-министър и предприемач Силвио Берлускони във връзка с испанския телевизионен канал Telecinco, чийто собственик бе италианецът. Разследването бе прекратено.
Делото ldquo;Гуантанамоrdquo;
През 2009-а Гарсон започна разследване на съобщенията за прилагането на изтезания върху затворниците в Гуантанамо. Делото не е завършено.
