Бързата помощ не е нито бърза, нито помощ! В ролята на новия герой вече са медиите. Те хвърчат навсякъде като линейки, за да спасяват, разследват, помагат, оневиняват и т.н. спешни дейности, далеч не строго медицински. Медиите са принудени да изпълняват някои функции на държавата, от които тя отдавна е абдикирала. Затова вместо на 112 гражданите звънят в телевизията. Медиите са и Бърза помощ, и Гражданска защита, и пожарна, и полиция… Все по-често последните научават за нещастия и природни бедствия от блогове, социални мрежи и от репортерите. Защо?
Женски глас:
Помощ! Знаете ли, не мога да си събера мислите, скъса се язовир Иваново, в момента сме под абсолютен воден капан, водата се повишава всяка секунда!!! Ние сме на последен етаж, но смятам, че няма да оцелеем!
Водещ:
Къде е това Бисер?
Водеща:
Има ли хора в селото, които вече са там, да ви спасяват? Пожарни автомобили, гражданска защита…?
Женски глас:
Не, няма никой. Вие разбирате ли, че нещата са за хеликоптер? Или пък за лодки. Тука не може да се мине!!! Ние сме на втория етаж, водата е до втория етаж… отново идва приливна вълна… Огромна е… отново идва приливна вълна…
Водещ:
Можете ли да се качите по-нагоре?
Женски глас:
Не зная, не зная, дали е възможно някой да ни помогне… това е ад… Знаете ли, Златоград е нищо пред това…
Водещ:
Призив към властите в България, село Бисер, което е на километри от Харманли, да се помогне…
Ситуацията е реална. Участващи са силно притеснената, уплашената до смърт Елена Вутова от село Бисер, очевидец и потърпевш от потопа, и водещите на Тази сутрин по bTV – Ани Цолова и Виктор Николаев. Така в началото на седмицата стана ясно, че има спукана стена на язовир, че водата залива селото, че предстои нещо трагично… Зрителите се обадиха в ефира на национална телевизия, след като отникъде не са получили помощ – ни Гражданска защита, ни пожарна, ни държава. Информацията още не беше обиколила околните медии, когато някакъв пожарникарски шеф, включен също в сутрешния ефир на bTV , с равен глас обясни, че и той току-що научавал, че допреди 15 минути не знаел нищо за случващото се в Бисер, както и че към мястото на наводнението пътуват два екипа. Шефът, призова също да се изчакало официалното съобщение. Само пет-десет минути щяло да отнеме. Изказването предизвика гнева на иначе неособено бързата Ани Цолова и обяснението й, че в случая два екипа едва ли ще свършат работа, тъй като става въпрос за бедствие в големи размери. Така държавните мъже разбраха… Първо, че има село Бисер. Второ, че нещо става в село Бисер. Трето, че няма как да скрият това, което става. И ще трябва да действат.
Същия ден, само че в друго предаване, този път по Нова телевизия: Милен Цветков задава въпроса: Нямате ли си някоя телевизия, за да разберат хората? Той е отправен към Николай Тонев, кмет на община Гълъбово. От ефира кметът моли да се изпратят пожарни или машини на Гражданска защита, за да се изчерпа водата в засегнатите къщи в. с Оброчище. До момента никой не е помогнал, с изключение на предприятията, които работели на местна територия.
Тези два примера са само от последните дни, а подобни – за намесата на медиите, сигурно могат да се опишат в томове. Сред най-ефективните като че ли са тези с печат Господари на ефира. Забавното предаване от години се е превърнало в спешна помощ за не един пострадал. Като се почне от незаконно строителство, през измамни фирми за дограма, та се стигне до лакоми екстрасенски. Неведнъж чиновници от различен калибър са обещавали на господарите да преместят неподходящо сложен пътен знак, да завишат контрола над подчинените си, да сменят канализацията… Министърът на здравеопазването Стефан Константинов отлюспи шефката на Медицински одит по сигнали в медиите и на гражданите. Варненският митрополит Кирил пък обвини средствата за масова информация, че са акцентирали върху автомобила му и раздухали изкуствено историята. Той никъде не се бил хвалил, че има линкълн. Свещениците в други държави тихо и скромно осигуряват храна за гладните и подслон за бездомните, а заслугата на нашия безсрамник е, че не се хвалил с американската си кола!
Практиката показва, че има дублиране на функциите – тези на медиите и тези на държавната и общинската власт. Тогава за какво са ни толкова много власти?
В интерес на истината медиите понякога са абсолютно копие на закъсалата спешна помощ у нас. И те невинаги идват навреме, когато ги повикат, или изобщо не идват, или вършат безумия… Вместо да спасяват закъсалите, като им предоставят необременена и обективна информация, нерядко им поставят грешна диагноза и ги лекуват с присъствието и приказките на основните политически персони. Трагедията в село Бисер е показателна – колкото и полезна да бе медийната реакция, толкова и болезнено недомислена. Плеядата от журналисти, изпратена на мястото на потопа, непрекъснато търчеше, независимо от водата и минусовите температури, след държавните мъже. И героично им тикаше микрофоните, без да пропуска нито една крачка на Бойко, Цветанов и останалата министерска група. Така фокусът се измести – вместо да се покажат страданията на потърпевшите и усилията на спасителите, новините почваха и свършваха с това, което си е мислил Цветанов, Найденов, Ангелов… И всички видяхме, че те са там.
Една друга телевизия, отново национална – БНТ1, даде думата на премиера минути след като трагедията стигна до Министерския съвет. При което той се оплака, че много иска да изпрати при пострадалите военните хеликотпери Кругър, купени от предишния кабинет, но те можело и да не излетят, защото били само за пустинята. (Дали пък не са ги избирали с оглед на бъдещото развитие на държавата?) Иначе казано, стана нещо като с пържолата за кучето, намерило мъртвата Мирослава.
Въпреки че медиите могат да бъдат гадни, да не си вършат работата, както трябва и да не се фокусират върху хората, те са апетитни. Ето защо всички се опитват да ги контролират. Например Специализираният наказателен съд, който неотдавна разпространи съобщение до всички вестници, че иска да преглежда статиите и особено заглавията, преди те да бъдат публикувани. Мотивите – огромното желание да помогне на пишещите да не излизат недоразумения. Както се казва – хуманен мотив, тъй като пишещите често тиражират глупости, но пък откъде спецсъдиите генерираха този гигантски хуманизъм? Дали това бе опит на някой пиар супернатегач , на несъобразителност на същия този пиар , или той преведе волята на съдиите? Всъщност, освен че се пишат глупости, те се и говорят и е интересно как там ще се помага?
Медиите наистина създават усещане, че могат са сменят водопровода, да изправят пред стената поредния измамник, да заведат нелетящи хеликоптери до хора в беда… В повечето случаи те се намесват по спешност и решават битовите проблеми. Но дали са в състояние да решат кардинално проблемите в държавата? Все пак и политиците ги използват за спешно реагиране като 112.
