Две порции посланици

Министър Николай Младенов

Над Ватиканския хълм бавно падаше вечерният здрач. Гостите си затръгваха от приема. Зачаках и аз колата си. Сред многото лимузини – все Мерцедеси – разпознах един Ягуар. Предположих, че е на английския посланик. Това не е цитат от Съмърсет Моъм, нито пък от Джон льо Каре, а извадка от отчета на посланика ни във Ватикана (1992-1998 г.)Кирил Маричков (старши). Има всички шансове мандатът в мисията ни при Светия престол да се окаже потомствен за фамилията, след като външният министър номинира внука на Маричков. В CV-то на малкия щурец има достатъчно основания да бъде изпратен именно във Ватикана – той вече е бил представител в Италия на Kонфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). От 2008 г. е член на Управителния съвет на Италианската търговска камара в България. През 2009 г. става юридически съветник на посолството ни в Италия. Назначението му ще е от политическата квота, която не бива да надхвърля 20% от общия брой на посланиците. Още двама номинирани ползват тази преференция – началникът на кабинета на Георги Първанов – генерал Никола Колев и шуменският депутат от ГЕРБ Красимир Минчев, който досега две години мълча в парламента.

Генерал Колев ще замине за Холандия. Номинацията му бе обяснена от външния министър така : Тойдаде много за влизането на България в НАТО. Истината се оказа малко по-различна. Генерал Колев бил човекът, въвел Николай Младенов в професионалните дебри на военното министерство в началото на мандата на ГЕРБ, когато бе министър на отбраната. От президентството разказаха за честите обучителни срещи и изтълкуваха номинацията на генерала като връщане на жест. Казаха, че по принцип пристан за президентски хора досега била мисията ни в Берн, но Колев не знаел немски.

Новаторският подход

Списъкът с посланиците агенти на Държавна сигурност излезе през декември 2010-а. Оттогава Николай Младенов прави опит да подмени дипломатите ни, но категоричната съпротива на Георги Първанов се оказа непреодолима пречка и единствена причина рокадите да се отложат с цяла година. Новият държавен глава Росен Плевнелиев преди да влезе на Дондуков 2 заяви, че още първия ден след встъпване в длъжност ще освободи посланиците с ДС-минало. Соловата акция по изготвяне на списъка на Младенов с номинации се оказа единствената причина Плевнелиев да забави изпълнението на обещанието си с няколко дни. Напълно очаквано премиерът Борисов поиска имената да бъдат съгласувани с него.

На 25 януари, след първата среща на Дондуков 2 между президент и премиер, която продължи трийсетина минути, Борисов обяви, че първата порция от 24 нови посланици ще бъде гласувана същия ден на заседание на Министерския съвет. Плевнелиев подчерта, че имената няма да бъдат обявени, докато не се получат агремани. Това досега бе нормалната практика. Часове по-късно, след изнесеното в Пазарджик заседание на Министерския съвет, Николай Младенов показа новаторски подход, изчитайки списъка с имена. Действието му може да се обясни с повишена емоционалност от сбъдването на едногодишната му амбиция да освободи всички посланици с разузнавачески досиета, вкарани в кюпа сътрудници на ДС.

Друг е въпросът, че Конституционният съд вече се произнесе по казуса, отхвърляйки лустрационните текстове. Почти сигурно е, че отзованите дипломати, чийто мандат не е изтекъл, ще заведат съдебни дела. Трима от тях вече спечелиха на първа инстанция. Обезщетенията, които ще им бъдат присъдени, ще платят данъкоплатците, но когато става въпрос за принципи, парите нямат значение. А дали става наистина въпрос за принцип, а не за двоен аршин и амбициозна чистка ще стана ясно тогава, когато Младенов изпълни докрай заканата си – да не остави нито един посланик с картонче, което означава да се раздели и с неколцина, назначени по време на мандата на ГЕРБ. Един от тях е шефът на мисията ни в Анкара Красимир Тулечки, чиято замяна в досегашните два списъка не е предвидена.

Време за прелитане

nbsp;

След оповестяването на първите 24 имена лъснаха няколко нелицеприятни за външнополитическия екип на управляващите истини. Първата е, че и в тази сфера кадровата пейка на ГЕРБ е твърде къса. Ако имаше достатъчно резервни играчи, едва ли в средата на мандата Младенов би опоскал министерството си, пращайки заместниците си Константин Димитров и Димитър Цанчев зад граница. Подобни ходове традиционно се правят в края на правителствените мандати. Действието е логично единствено ако Младенов очаква предсрочни избори, при които ГЕРБ да се окаже в губеща позиция, а най-приближените му професионалисти от екипа – спасени с посланически постове. Друг е въпросът дали мисията ни в Брюксел е най-подходящото място за арабиста Цанчев и защо за там не заминава другият заместник на Младенов – Димитров, който вече бе в Брюксел. Главният секретар на Външно министерство Ради Найденов ще замени като посланик в Берлин Иво Петров, който има досие.

По-голямата част от номинираните нови посланици само ще прелетят от една мисия в друга. Бойко Коцев например ще смени Брюксел с Москва, след като неколцина, канени от Младенов да заминат за столицата на Русия, отказали. С мотив, че за това ключово място е добре да се търси човек с бизнес познания, и то най-вече в областта на енергетиката. Повечето от номинациите на Младенов оставят усещането, че най-малка тежест е имал факторът къде новите хора ще са най-полезни за България.

Растеж намясто

nbsp;

Интересен и неособено популярен в международната дипломатическа практика подход растеж намясто приложи Николай Младенов в една пета от номинациите. Той урежда най-бързия и безпроблемен трансфер на временно управляващи в посланици в същата страна. Без притеснения, че това не е добър знак във външната политика. Борис Борисов вече ще е шеф на мисията ни в Йемен, Катя Делева в ЮАР, Елена Шекерлетова в Австрия, Маргарита Ганева в Словакия, Александър Филипов в Букурещ.

Заместник външният министър в кабинета на Иван Костов Стефан Тафров отново ще е посланикът ни в ООН, Ню Йорк – пост, който заемаше от 2001 до 2006 година.

Трансферите

nbsp;

Дясната брюкселска ръка на Бойко Борисов Бисерка Бенишева ще бъде посланикът ни в Будапеща. Премиерският съветник Ангел Чолаков, който е син на бившия шеф на протокола на Желю Желев (а след това и на Мултигруп) Христо Чолаков ще замине за Рим. Все още няма номинация за наш представител в мисията на ООН в италианската столица. В кулоарите на външно твърдят, че постът бил предложен на близкия приятел на Петър Стоянов Василий Такев, който бе посланик в Аржентина и Испания. Той обаче отказал, тъй като там нямало резиденция и щял да е принуден да живее в неугледен апартамент с изглед към пазар. За Женевското представителство на ООН ще замине Иван Пиперков, който преди години има една злополучна мисия в Лондон. Бъдещият ни пратеник в Сараево Ангел Ангелов в момента е дипломатически служител в дирекция Съседни страни на МВнР, а преди това е работил в балканския отдел на БТА. За Атина ще замине Емилия Кралева, която е началник на отдел Обща външна политика и политика за сигурност в дирекция Политически въпроси и европейски кореспондент на МВнР. Шефът на дирекция Права на човека в МВнР Иван Петков, който бе посланик със специални поръчения за Черноморския регион, специален представител на българското председателство на ОЧИС и заместник-министър на външните работи в екипа на Соломон Паси, ще е новият ни посланик в Скопие. Бившият шеф на мисията ни в Македония (1994-2001 г.) Ангел Димитров ще смени Георги Димитров в Белград. За Белгия заминава Веселин Вълканов, който е работил в Брюксел като посланик на България в Комитета за политика и сигурност на ЕС. От януари 2011 г. е политически директор в МВнР. След ротацията мисията в Кайро трябва да оглави Румен Петров. Той е работил като главен специалист и старши експерт в дирекция Близък изток и Африка на МВнР. Бил е референт и завеждащ секция Египет, Либия, Судан и ЛАД в министерството. Новият посланик в Кувейт е Александър Олшевски, който бе посланик в Либия, а от март миналата година е директор на дирекция Близък изток и Африка в МВнР. Пламен Шукюрлиев ще замине за Китай от позицията на началник на отдел Международни хуманитарни организации в дирекция Човешки ресурси на външно. Той вече бе посланик в Техеран, както и временно управляващ в посолството ни в Джакарта.

Втората порция

nbsp;

На първи февруари правителството гласува втора порция бъдещи посланици. Константин Коджабашев е предложението на Николай Младенов за Испания. Той е кариерен дипломат, в момента е генерален консул във Валенсия.

За посланик в Пакистан е предложен Румен Пирончев – кариерен дипломат, който в момента е временно управляващ на посолството ни в Исламабад.

За Мароко правителството предложи шефката на Дирекция Държавен протокол в Министерския съвет Боряна Симеонова. Временно управляващият мисията ни в Дамаск Димитър Михайлов е номиниран за извънреден и пълномощен посланик в Сирия. Ако всички номинирани получат агремани, което би било добре, след оповестяването на имената им външно министерство ще трябва бързо да намери нови заместник министри и шефове на дирекции.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст