Появата на движението на Меглена Кунева предизвиква асоциации с 2001-ва и 2009 г., когато българите дадоха властта в ръцете на хора, които не познаваха добре. За да накажат управляващите, тогава те гласуваха за НДСВ и ГЕРБ, които се явяваха на парламентарни избори за първи път. България на гражданите едва ли би повторило в такава степен успеха на двете партии, но при определени условия може да привлече протестния вот, да влезе в парламента и да се превърне в сериозен политически фактор и в коалиционен партньор. Въпреки че все още не е обявила окончателно, че ще участва на изборите през 2013 г., Кунева вече започна обиколки в страната, за да консолидира привържениците си.
След президентските избори
Засега не е сигурно, че сдружението, което вече има над 3000 членове, ще може да задържи или надмине резултата от президентския вот, на който бившият еврокомисар получи над 470 000 гласа, или 14 на сто. Наблюденията ми в политическия живот на България са, че нито един от видимите конкуренти за президентски избори не е успял дълготрайно да мобилизира електорална подкрепа, коментира политологът Румяна Коларова. Пътят за ефективно организиране на партийните структури не минава през президентски избори, смята тя. Механизмът, чрез който възникват партиите по-скоро винаги е вървял или през местните избори, или през парламентарните. От тази гледна точка Меглена Кунева ще има една много трудна задача за изпълнение. Разбира се, имаме примера на Жорж Ганчев като уникален казус, но той е уникален в много отношения, връща се тя към 1992 година. Дори и неговата партия се утвърди, преди той да се яви като сериозен претендент на президентските избори.
Трудно е да се намери напълно рационално обяснение защо бивш европейски комисар, който е имал възможността да се реализира в на пръв поглед сивия и скучен, но уютен Брюксел, предлагащ твърде добре платени места за професионална реализация на бивши високопоставени членове на ЕК, е предпочел да се завърне в блатото на българската политика.
В територията, запазена предимно за мъже, която обаче далеч не се отличава с джентълменство, Меглена Кунева печели симпатиите на публиката, като отказва да се впише с поведението си в познатата картина. Имиджово тя е изминала дълъг път от дистанцирания европейски експертен финес до жената, която видяхме в кандидатпрезидентската надпревара. В сравнение с останалите й основни конкуренти и особено със скования и чувстващ се не на своето място Росен Плевнелиев, тя изглеждаше искрена, спокойна и неподправена.
България на гражданите едва ли ще се развие като лидерско движение от типа ГЕРБ и АТАКА, въпреки харизмата на водача си. Източник от приятелското обкръжение на Кунева споделя, че тя е изключително зависима от одобрението на политическите й поддръжници, някои от учредителите на движението и симпатизиращите й младите хора, с които се среща по време на обиколките си в България. С други думи, тя вярва на либералната идея за властта, която върви от долу на горе и я изживява. Политическите й амбиции и очаквания обаче са сериозни. След президентските избори е била сериозно разочарована, че не е постигнала успеха, на който се е надявала, въпреки положените усилия.
Тези лоши, лоши партии
На идеологическото поле обаче тя не блести с особена оригиналност. В умерените до тривиалност нейни послания се усеща дебелата сянката на един либерализъм, който е компрометиран не само в български, но и в световен план. България на гражданите, скритата идея, че партиите не са необходим посредник, че политиката, ако и да не е нещо лошо, все пак е подозрителна работа, са все клишета, които предвещават сериозни проблеми за дългосрочното съществуване на организация с политически цели. Най-яркият пример за това в какво се превръщат политици, които не признават, че са такива и са убедени в безсмислието на политиката, всъщност е НДСВ. Впрочем в този аспект Кунева си прилича до известна степен с Росен Плевнелиев, който месеци преди да стане президент, настояваше, че не е политик, а експерт, мениджър, човек от народа, пардон, …от бизнеса и т.н.
Включването на Любомир Христов като кандидат за вицепрезидент можеше да насочи кандидатпрезидентската кампания към чуваемостта на един проблем, с намирането на решения за който нито една от парламентарно представените партии нямаше смелост (или компетентност?) да се заеме. Назряващото недоволство на гражданите към банките беше споменато, но темата не беше развита добре от двойката Кунева-Христов. Заради изключителната чувствителност на тези сложни отношения всички политици избягват да говорят по този въпрос. Именно защото са се самообявили за граждански кандидати, Кунева и Христов трябваше да придадат на въпроса по-голяма гласност и важност, като предложат своите идеи. Между другото системното избягване на дискусия по темата я превръщат в златна мина за демагози и популисти.
Ахилесовата пета
Обвързаността с НДСВ е ахилесовата пета на Меглена Кунева. Тя не само не желае да демонстрира скъсване на отношенията си с царската партия, но и, както стана известно още преди президентските избори, все още е неин член. Нещо, което поставя въпроси за смислеността на проекта й и поставя под въпрос искреността й. Независимо че не съм в парламента и не изразявам партийни позиции, изразявам моите лични мнения и отговорност за нещата, на които държа, обяви тя неотдавна. Не че е невъзможно всъщност, но когато един партиен член говори за политика, обикновено изразява освен своите позиции и тези на партията, към която принадлежи. Това, разбира се, са свободни разсъждения, но въпросът с обвързаността на Кунева с НДСВ все едно ще трябва да бъде решен при осъществяването на собствения й политически проект.
Оттук нататък всеки по-сериозен знак за обвързаност с царската партия, като присъствието на Симеон Сакскобургготски на обявяването на президентската й кандидатура, ще работи срещу новото движение и ще подхранва спекулациите, че то е параван, зад който личности от отхвърлената от избирателите НДСВ искат да плъзнат отново във властта. Затова и най-недалновидният ход би бил новата структура да заложи на личности от жълтата партия. Един Даниел Вълчев изглежда предостатъчен.
Както е добре известно, успехът на европейската сцена не гарантира успех в българската политика. Първото нещо, което логично последва от петгодишното пребиваване на Кунева в белгийската столица, е завистта на многобройни люде – политици и неполитици, твърдо уверени, че са могли да бъдат по-добри еврокомисари. Второто е разпространяването на разнообразни конспиративни истории, преплитащи две основни сюжетни линии. Според едната зад политическия възход на Кунева стоят мощните зли Велики сили (вече веднъж постигнали пъклените си цели чрез нея при преговорите за затварянето на блоковете на АЕЦ Козлодуй). Според другата вечните ченгета от ДС, които дърпат конците в българската политика, са инфилтрирали (след Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов) и нея като агент, за да подсигурят всепроникващата си власт. При все че е снаха на член на политбюро (всъщност най-високия пост на свекъра й Иван Пръмов е секретар на ЦК на БКП/, връзката им с нея по законите на конспирацията си е неоспорима.
Според Румяна Коларова твърде рано е България на гражданите да се обявява за сигурен участник в следващия парламент или за алтернатива на Синята коалиция. Привличането на протестния вот от новото движение върви ръка за ръка с някои особености на гласоподавателите, които пускат бюлетина, за да накажат политиците. Смятам, че електоралният потенциал на г-жа Кунева са хора, които не са гласували на последните парламентарни избори. Това е реалният електорален потенциал, на които тя разчита, допълва тя.
Големият въпрос на тези хора е, че те са готови да изразят своето мнение, но невинаги са готови реално да отидат да гласуват. Това е всъщност проблемът на движението. Освен това според Коларова бившият еврокомисар ще има най-малко два реални конкурента, които претендират да са наследници на Симеон Сакскобургготски – традиционното НДСВ на Христина Христова и формацията, която Соломон Паси и Гергана Паси искат да направят. Пространството, в което Кунева ще търси парламентарно представителство, вече е доста пренаселено, добавя тя.
