Погледът на всички участници на финансовите пазари бе насочен към Гърция през изминалата седмица. В четвъртък стана ясно, че сделка за дълга на южната ни съседка в крайна сметка ще има. В изявлението си след срещата на борда на ЕЦБ президентът й Марио Драги обяви, че гръцките политици са приели сделка за извършването на спешна поредица от съкращения на разходите, която ще им осигури международна помощ и ще им помогне да избегнат фалита. В допълнение към това, в отговор на въпрос по широко дискутираната тема ще поема ли и ЕЦБ загуби по държаните от нея гръцки държавни ценни книжа, Драги посочи, че съгласието е подкрепено от всички основни страни. Въпреки че в коментара му липсваше намек за пряката роля на ЕЦБ, той бе възприет от инвеститорите като положителен сигнал. Други позитивни новини от срещата на борда на ЕЦБ бяха очакваното запазване на лихвените равнища на централната банка на еврозоната на ниво от 1%, както и коментарът на Драги, че съществуват видими знаци за запазване на икономическата активност.
Очерталият се изход от патовата ситуация при избягването на фалита на Гърция даде тласък на пазарите на държавен дълг, които в първите дни от тази седмица нямаха никакъв ориентир. Подкрепата за книжата на сигурните убежища в еврозоната намаля. Доходностите по немските бундове достигнаха нива от 2.018% – най-високите от два месеца насам. Този показател през седмицата се повиши с цели 7.7 базисни точки. За сметка на тях положителна бе седмицата за цените на ДЦК на периферните страни. Италианските държавни ценни книжа с десетгодишен матуритет се търгуваха на цени от 969.95 евро за 1000 евро номинал, нараствайки с 16.05 евро през седмицата. Френските книжа със същия срок до падежа отбелязаха ръст от 0.62 евро за 1000 евро номинал, като достигнаха нива от 1030.55 евро. Най-застрашените от фалит книжа след гръцките – тези на Португалия, също бяха силно подкрепени, като добавиха 8.53 евро към цената си и достигнаха 531.73 евро за 1000 евро номинал на книжа с падежи през 2022 година.
Натискът върху книжата на държавите убежища бе усетен и отвъд Атлантическия океан. Доходността десетгодишните по трежърита отбеляза ръст от 13 базисни точки през седмицата, достигайки до 2.05 процента. Този ръст бе подкрепен и от допълнителните положителни новини около щатската икономика, която показва все повече признаци на стабилизиране. Първичните молби за помощи при безработица намаляха до 358 000 броя при очаквани 370 000 броя, което изненада положително икономистите и оказа допълнителен натиск върху цените на трежъритата.
nbsp;
Николай Ваньов
Брокер, Инвестбанк АД
nbsp;
Коментарът не представлява препоръка за покупка или продажба на ценни книжа
