Събитията в последните дни и седмици показаха, че доверието, а следователно и моята ефективност са сериозно нарушени. Поради това за мен вече е невъзможно да изпълнявам функциите си на президент у дома и в чужбина така, както се изисква. Оттеглям се от поста, за да дам път за бърз избор на приемник. Той трябва да има не само доверието на мнозинството, а доверието на широкото мнозинство, оповести неотдавна германският президент Кристиан Вулф. Оставката му дойде само месец след като призна, че е сгрешил, обаждайки се на главния редактор на влиятелния вестник Билд в опита си да спре публикуването на материал за взет от него заем и екскурзия – подарък, докато е бил министър-председател на провинция Долна Саксония. Това беше голяма грешка, за което се извиних лично и извинението ми беше прието, допълни тогава все още действащият държавник. Той уточни, че всъщност не искал да се спре публикацията, а само да се забави с един ден и нямал намерение да подава оставка, защото много хора го подкрепяли. Главният редактор на Билд обаче бе на друго мнение и поиска разрешението на Вулф да оповести дословно целия разговор. От президентството замълчаха.
Казват, че който се забърка в подобни отношения с медиите, винаги изгаря. Дали това правило е валидно и у нас?
Новините в БГ живеят заради политиците
Властта от новия модел, този на Бойко Борисов, няма как да оцелее, без да се пъчи ежеминутно пред обективите. За нея медиите са кислородни маски. И тъй като повечето ни управляващи са попаднали в политическия елит по същата случайност, както и повечето служители в медийния бранш, то за тях всичко се случва единствено чрез и по медиите. Същото важи и за средствата за масово осведомяване от нов тип – за тях основните герои са именно политиците, с чиито действия или бездействия си запълват новинарските емисии, сутрешните блокове и страниците на вестниците. Ето защо германският модел за оттегляне на висш държавник от поста заради непозволени медийни войни у нас е невъзможен. За сметка на това в България се налага тенденцията политици да се обаждат на главни редактори или на собственици на медии, тъй като са от един тим. У нас медиите и полителитът не воюват, а мирно си съжителстват. В гилдията е обществена тайна как в последните години е практика медийни шефове да получават SMS-и от сегашния премиер. Флиртът между двете власти е още от времето, когато той беше поредният главен секретар на МВР. Вестникари от онова време още си спомнят как са сменяли снимка, след като вестникът е пуснат в печатница, на която главсекът може да не се хареса.
Преди няколко дни властта отново предизвика смехотворна ситуация, която обаче обиколи основните телевизии като
пример за мъжествено поведение
Катаджии глобиха един министър с 20 лв. – не си бил пуснал фаровете. И той побърза да се похвали в най-големия клюкарник – Фейсбук. Висшият чиновник дори щял да предложи храбрите ченгета на Цветан Цветанов за награда! Вместо да се поинтересуват какво е свършил като министър, репортерите се надпреварваха да го питат – ама как така ви спряха, за какво ви спряха, ама наистина ли ви глобиха… Между другото, висш държавен чиновник в Англия си подаде оставката заради превишена скорост, която се опита да припише на съпругата си.
Не че нашите медии не разкриват злоупотреби на властта. Напротив, разкриват много, защото и българската власт злоупотребява много. Само че какъв е резултатът? След сагата Батко и братко вместо на подсъдимата скамейка бившият шеф на пътната агенция Веселин Георгиев и скандалната фирма Биндер чакат над 11 млн. лв. от община Сливен. След публикация същият този Георгиев бе обвинен, че между 2006 и 2007 г. като изпълнителен директор на Фонд Републиканска инфраструктура е нарушил служебните си задължения. Целта била да набави имотна облага за братята си Емил и Бойко Георгиеви и за управляваната от тях фирма Биндер. Обвинението предвижда между една и осем години, но шефът кротко си тръгна от държавната служба да се занимава с частните си дела.
Интересна беше и историята с днешния президент Росен Плевнелиев и подкупа от 500 000 евро. В разгара на предизборната надпревара миналата година Цветан Цветанов уж случайно се изпусна, че през 2007-а трима столични общински съветници са изнудвали Плевнелиев за един милион лева, за да придвижат проекта му за Бизнес парка в София. Цветанов дал примера като достойна за подражание неподкупност. Още през същата 2007-а в интервю за БАНКЕРЪ Плевнелиев обясни, че от Софийски имоти няма спасение. Никой не му бил искал подкуп, но започнали да се навъртат приятели с идеята да помогнат. Независимо че и преди, и докато се кандидатираше за държавен глава все твърдеше същото, медиите тиражираха като луди новината за евентуалния подкуп, за да си разнообразят септемврийските издания. Така посяха достатъчно съмнения, които биха погубили всеки политик в Германия, но не и в България. Плевнелиев си стана президент, и то с лекота.
Всъщност, ако заради ниска ефективност и липса на доверие политици и висши държавни служители у нас тръгнат да си подават оставките,
май ще остане само Бойко Борисов
Проблемът в нашата държава е двустранен – от една страна, е властта, която отдавна е прелъстила журналистиката, но непрестанно иска от нея да доказва обичта си, като я заплашва под сурдинка с медийни войни. От друга страна, е журналистиката, която в редки случаи се репчи на властта, за да продължи да й се харесва. От време на време си раздават и по някой друг профилактичен шамар, в резултат на което журналистиката се отблагодарява, като се държи като пощенска кутия. Властта отдавна е осъзнала, че колкото по-малко силна, разследваща и аналитична е журналистиката, толкова по-силна и несменяема е самата тя. Дано обаче не се вдъхнови от Еквадор, където президентът осъди вестник Ел Универсо да му изплати 40 млн. долара, а четирима журналисти са наказани със затвор за три години – обидили държавния глава! Присъдата мина само на първа инстанция, но не подлежи на обжалване и възпламени световните организации за защита на свободата на словото. В края на 2010-а същият президент е взет за заложник, и то в болница. Въпреки това той успява да се свърже с военните и да ги призове да нападнат здравното заведение, независимо че в него има и цивилни граждани. Ел Универсо си позволява да разкритикува действията му, заплашили живота на много мирни граждани. Статията излиза точно преди година. Сега обвиняемите са потърсили убежище в Маями и се правят на разсеяни на президентските обещания за помилване. А държавният глава обяснява колко свободна страна е Еквадор и е категоричен, че медийният случай е накарал много хора по света да разберат къде се намира тя. Този президент няма да си подаде оставката, независимо какво се пише в медиите.
Тревожно е, че
свободата на словото у нас
става все по-бленуван мираж. За това предупреждават и международните организации. Според експертите намаляват анализите и коментарите, класическата журналистика отстъпва място на скандалното, жълтото и на пиара. Още преди години от Фрийдъм хаус отбелязаха, че търговията с влияние е основният мотив за инвестиции в медии. Поръчковата журналистика е в своя разцвет, което отново констатираха отвън – един от директорите на международната организация Репортери без граница. Колко опасна за здравето на свободното изказване пък е концентрацията на медии, предупреди американският посланик Джеймс Уорлик. Като цяло не ми се нрави някой, който идва отвън, да дава оценки за случващото се тук. Но когато изводите са верни, а повечето местни се правят, че такова животно нема, е по-уместно все пак някой да назовава нещата с истинските им имена. В известен смисъл една от функциите на медиите е да свалят и да качват президенти.
