Малко са темите, по-изтъркани, но същевременно и по-важни от отварянето на досиетата на Държавна сигурност. След разкриването на агентите във висшето духовенство на православната църква в средата на януари проблемът не заглъхна, както става обикновено, а остана актуален. Причините са три: потресът от мащаба на проникване на ДС в ръководството на църквата, едно искане към Конституционния съд за отмяна на текст в закона за досиетата и изтичащият мандат на комисията, която се занимава с проверките за агентурно минало на политици и обществени служители.
Каквото и да стане оттук нататък с досиетата, то няма да доведе до катарзис обществото ни. Колкото и да се предъвква тезата, че истинското чистилище ще настъпи с разкриването на всички агенти и с тоталната лустрация, 22 години са прекалено дълго време. Жертвите и да не са простили на палачите си, са се примирили, че няма да получат справедливост. Част от тях вече не са на този свят. Подобно на онези, чийто живот беше белязан от престой в лагери и политически затвори, те също разбраха, че възмездие за играещите с личните съдби няма да има.
Прът в колелото
nbsp;
Преди известно време стана известно, че отварянето на архивите на ДС се е натъкнало на поредната сериозна спънка. Хронологията е следната: в края на миналата година бившият посланик в Германия и Турция и бивш външен министър в служебното правителство на Софиянски – Стоян Сталев , настоява пред Върховния административен съд текст в закона за досиетата да бъде обявен за противоконституционен. Чл.25, т.3 допуска принадлежността към тайните служби да може да се установи и само с наличието на регистрационно картонче в архивите на ДС. Въз основа на него Сталев е обявен за втори път за сътрудник. ВАС настоява пред Конституционния съд текстът да бъде отменен и в началото на февруари КС решава да разгледа искането. На т. нар. картончета са имената на сътрудниците и агентите на ДС, чиито досиета са сред над 144-те хиляди, за които се твърди, че са унищожени по времето на ген. Атанас Семерджиев (1990 година).
На едно от заседанията си правителството вече обяви, че е против отмяната на тази част от закона. Освен това управляващите имат възможността за маневриране със законодателни промени, в случай че магистратите удовлетворят искането на бившия дипломат. Въпреки това се прокрадва подозрението, че намеренията на комисията по досиетата за разсекретяване на архивите, засягащи стопанската история на страната и формирането на икономическия й елит, е подтикнало мрежата на ДС да се активизира.
Конспирация или обикновени факти
nbsp;
Бившият председател на ведомството Методи Андреев изрази най-ясно опасенията. През седмицата той коментира работатата на комисията, която е ръководил: Когато ние работихме, нашият закон беше отменен със Закона за защита на класифицираната информация и комисията беше спряна да работи и законът беше отменен, знаете ли точно кога – в същия момент, в който тази комисия, която сега работи, подобен случай,…когато стигнахме до кредитните милионери и собствениците на банки, и директорите на банки. Андреев обвини тогавашния вътрешен министър и настоящ конституционен съдия Георги Петканов, че в този период е отказал да дава повече информация и да изпълнява закона. Според него понеже сегашната комисия по досиетата отново започва да се занимава със същите хора, някой отново е решил да я спре. Очаквано Андреев продължава разсъжденията си с познатото конспиративно твърдение, че става въпрос за мощна задкулисна сила – олигархични и политически кръгове, част от нов български капитал, който, на него корените му се крият в неразсекретените все още архиви на Държавна сигурност.
Ако Конституционният съд не отмени чл.25, т.3, по всяка вероятност разкриването на сътрудниците на Държавна сигурност сред кредитните милионери и финансовия елит на страната ще стане реалност. Става въпрос за агентите в банки и застрахователни компании, инвестиционни посредници и дружества, както и на хазартните босове. Не по-малко интересни са кредитните милионери, които са сътрудничели на бившите тайни служби. Костадинов съобщи, че за да стане ясно кои са те, трябва да се провери ръководството на над 10 800 фирми. Комисията вече е започнала работа по тях. За да се оповестят обаче имената им, парламентът трябва да направи законодателна поправка, с която да даде право на ведомството му да ги обяви. Следващите, които ще бъдат проверени, са участниците в тристранката и синдикалните лидери. След тях са ръководството на ВУЗ-овете , членовете на Висшия адвокатски съвет, на Висшия контролен съвет и на Висшия дисциплинарен съд, ръководството на Българския олимпийски комитет и на националните спортни организации.
На конференцията, на която комисията по досиетата представи отчета си за петгодишния си мандат, управляващите обявиха, че ще подкрепят председателя й Евтим Костадинов и Екатерина Бончева за следващ мандат. Сред исканията, за които ведомството настоява, са прецизирането на законодателните недомислици, засягащи работата му. Тъй нареченият закон за досиетата например изисква установяването на принадлежност към ДС на лица, заемали публични длъжности от 10 ноември 1989 г. до влизането в сила на този закон, както и на лица, заемащи публични длъжности или извършващи публична дейност към деня на влизане в сила на този закон. Това автоматично изключва от проверка онези, които са назначени след 19 декември 2006 г., когато законът е обнародван.
В МВР се проверяват лица, намиращи се на по-ниско ниво в йерархията като началници на отдели и сектори в полицейски управления, а заместник-началниците на управления и заместник-началниците на отдели в министерството не подлежат на такава, съобщи Евтим Костадинов. Парадоксално управителите на вестници и на електронни медии също не се проверяват.
Разкриване на истината или бягство от отговорност
С впечатляваща изобретателност избягваме да се изправяме очи в очи с проблемите, с които се сблъскваме като общество. Само за да се спасим от собствената си отговорност, там, където властва финансовата олигархия, изобретателно ни се привиждат масонски завери. За обикновената шуробаджанащина обвиняваме дефектните си гени, а за ниските си заплати – прехода, който така и не свършва. Една от мантрите пък, която викаме, имайки нужда да обясним комунистическото си минало, е Държавна сигурност. Тоталитарните тайни служби получиха статута на абсолютното зло – могъщият друг с достъп до лично-интимните тайни, който с онова, което знае в по-ново време, дърпа конците и командва всяка власт. С трансформацията си в мит ДС успя да нанесе вреда, по-голяма от всичките си реални грехове, взети заедно.
Доносничеството, слугуването на комунизма, пренасочването на парични потоци от държавни към частни сметки не можеха да дадат толкова уважително алиби за несвободата, колкото внушението, че всичко е предопределено, преразпределено, раздадено. Дори и това да е част от истината, обществената реакция, изразяваща се в изграждане на уютен и защитен пашкул, не беше добрият начин за противопоставяне на несправедливостта.
Няма нищо, което да компенсира изгубеното време от 45 години тоталитарен режим и последвалото го безпросветно безвремие. Само разкриването на истината обаче може частично да смекчи неправдата. Макар и само заради това разкриването на досиетата трябва да продължи.
nbsp;
