Директиви, разпоредби, регулации… Укази, декларации, работни програми и комюникета… За редовите европейци брюкселската бюрокрация отдавна е престанала да бъде блато и се е превърнала в необятно море. Самото име на белгийската столица навява мрачни мисли и асоциации със смазващи административни процедури. В този ред на мисли едва ли е учудващо, че в момент на тежка икономическа и социална криза мнозина на Стария континент смятат Брюксел за самия корен на злото.
От гледна точка на гражданите, които искат проблемите им да се решават бързо и качествено, най-опасната характеристика на бюрокрацията е нейното свойство да се възпроизвежда. Европейската, комисия естествено, е наясно с това нейно качество и с негативните настроения, които то поражда. По тази причина през последните години комисията не един и два пъти се опитваше с различни инициативи да се пребори с бюрократичните изстъпления, които покриват като бръшлян фасадите на европейските институции в центъра на Брюксел.
Още през 1992 г., в шотландския Единбърг, държавните и правителствените ръководители на общността се разбраха, че премахването на излишната бюрокрация трябва да се разглежда като основна цел на европейската политика. От тогава до сега борбата с нея се превърна в нещо като девиз на ЕС, но за съжаление резултатите до момента са повече от скромни. Сега явно дойде ред на бившия премиер на германската провинция Бавария – Едмунд Щойбер, да се заеме с това обществено зло. Може би защото германското правителство още по времето на своето председателство на Евросъюза през 2006-а заяви, че възнамерява до 2012-а да намали с 25% разходите на фирмите, които възникват от пороя бюрократични регулации, идващи от Брюксел.
Щойбер оглави работната група на високо ниво за намаляване на бюрокрацията в ЕС и очевидно ръководените от него експерти вече са стигнали до някакъв извод. Той обаче е, меко казано, странен. Според изследването на комисията Щойбер европейските фирми и предприемачи могат да си спестят административни разходи на стойност цели 40 млрд. евро, ако страните членки, в които работят, се научат да спазват… европейското законодателство. Без съмнение, доста комична ситуация.
Какво стана с общите правила за всички? Това мото би могло да бъде записано със златни букви на синьото знаме със звездите, стига, естествено, някой да се придържа към него. Само че, както отбелязват експертите, в повечето европейски държави националните правителства тълкуват европейските закони, както си поискат и дори си ги допълват със собствени правила. По тази причина, както пише германското списание Шпигел, процедурата по възлагане на обществена поръчка в България продължава средно 93 работни дни, докато в Люксембург за същото нещо са необходими само 22.
След подобен извод, който на практика оневинява Брюксел и прехвърля топката в полето на страните членки, единственото, което може да се предвиди, е, че бюрокрацията навсякъде в Европа ще се увеличи още повече.
nbsp;
