Членовете на Еврозоната отложиха одобрението на повече от половината от 130-те млрд. спасителен пакет за Гърция, настоявайки правителството да предостави повече доказателства, че ще приложи нужните реформи и бюджетни икономии, предадоха световните агенции.
Финансовите министри на 17-те страни във валутния съюз одобриха на срещата си в Брюксел само средствата, които подкрепят преструктурирането на гръцкия дълг. Те поискаха детайлна оценка от инспектори на Европейския съюз и Международния валутен фонд до следващата седмица за прилагането 38-те конкретни икономически и фискални мерки, предписани от кредиторите на Гърция, преди да отпуснат оставащите 71.5 млрд. евро.
Одобрени са и 23 млрд. евро за рекапитализацията на гръцките банки, както и още 35 млрд. евро, които ще гарантират достъпа на гръцките финансови институции до ликвидност от Европейската централна банка.
Разделяйки спасителния план на две части, Еврозоната даде шанс на скептиците в северна Европа да отложат спасителните средства, докато не получат нужните гаранции от гръцка страна . След като приключи дълговата замяна ( суап) , рискът от гръцки фалит, поради неизплащане на 14,5 млрд. евро до 20 март , ще изчезне.
Някои експерти са оптимистични, че целия спасителен транш ще бъде одобрен следващата седмица. Представителите на Еврозоната трябва да се срещнат отново на 9 март, за да дадат последния си подпис , ден след като се осъществи суапа.
Германският финансов министър Волфганг Шойбле коментира, че Гърция е положила много усилия. В резултат на това дори северните държави от еврозоната, които най-много се противяха на спасяването на южната ни съседка, също имат положителни отзиви.
По време на срещата стана ясно също така, че няма да се задействат застраховките срещу фалит на Гърция.
