Евровизия по български е синоним на гафове. Това отдавна не е новина, но за съжаление няма шанс да се промени. И тази година се напукаха надеждите, че ще се размине без издънки. Разликата е само, че с всяко следващо издание на нашата Евровизия намаляват зрителите, на които им пука от това начинание. Ако обаче и през май България не се класира поне за финала в Баку, редно би било и БНТ да се замисли дали да продължи да пръска пари за песенното състезание. Скандалите сега бяха свързани с класирането, визията и етноса на победителката.
По традиция изборът на финалиста отново бе с предизвестен край – от месеци се говореше, че ще е или Софи Маринова, или Десислава, която налага новото си име Дес. Тръгнаха и приказки, че между двете ветеранки на фолк жанра имало разправии. Софи Маринова дори отказала телевизионно интервю през уикенда, тъй като била поканена и Дес. Както стана ясно от резултатите – усещането, че този път фолкизпълнителка ще представя страната ни на Евровизия, се сбъднаха. Още в началото беше ясно, че от 12-те участници само двете са важни, а всички други са само фон. Основните претендентки се гонеха в събирането на гласове, но това не бе отразено от телевизията майка. Софи и нейната Love Unlimited събра 12 точки, като бе подкрепена с 6910 есемеса, а парчето на ДесиСлава – 10 точки и 3730 есемеса (точките са от журито, а есемесите – от зрителите). Вотът бе сборуван от гласовете на Академията на Българската песен на Евровизия 2012 и зрителите. Но БНТ толкова безразлично подходи към избирането на победителя, че пропусна да придаде и грам драматизъм на надпреварата. След като пусна 12-те състезатели да си изложат парчетата, медията даде в следващите два часа шанс на различни изпълнители да пеят на сцената на НДК – от Васил Найденов, през Елица и Стунджи до представители на други държави. Така се получи концерт. Неразбрана остана и ролята на тримата водещи, освен че на ветерана Драго Драганов му бе отнета титулярната функция. С нея трябваше да се нагърбят Миленита и Александър Сано, а Драганов да предава от бекстейджа. Вместо това първите двама
стояха добре, но безучастно
Толкова безучастно, че по едно време сякаш бяха забравили за какво са поканили не дотам пълната зала 1 на НДК – едни хора си пеят, танцуват и някак между другото някой приканва публиката да гласува. Изведнъж все пак се разбра, че песента на Софи Маринова Love Unlimited отива в столицата на Азербайджан. Като цяло тя наистина беше най-динамичната и ритмична песен, а и Маринова я изпълни прилично, без помощ от балет или беквокали.
Въпреки че вече атакува сцената на поп музиката и дори Бой Джордж се зае да рекламира нейната Love is alive, Дес се представи ефектно, но само като визия. Песента й, която чухме по БНТ, беше неразбираема и трудна да се запее от един път. Напук на заканите, че ще спечели с главозамайващо шоу, такова липсваше. Изпълнителката, пробила някога като народна певица, беше разкритикувана, че е изкопирала в стайлинга й, по-скоро в аксесоара на главата, Кайли Миноуг. За разлика от повечето фолкаджийки, ДесиСлава има отлични гласови възможности, само че тази песен не беше за нея и по-скоро не й позволи да ги демонстрира. Групата във Фейсбук, подкрепяща заминаването на Дес в Баку, пък не събра достатъчно фенове. Това не попречи на десетки меломани да се срамуват, че чалгаджийка ще представя страната ни в най-гледаното телевизионно предаване в Европа.
Споровете по форумите, че фолкът измести поп музиката, текат вече няколко месеца. Но глобалната мрежа направо се възпали след
избора на Софи Маринова
Основните коментари бяха свързани с нейния ромски произход. Във Фейсбук се появиха писания като Ако е истина, то аз не съм представен на Евровизия, не че ме еня, де, както и Истина е… песента на Софи била въздействаща, но на мен ми въздейства на нервите. Ама ще я интегрираме, няма как, нали не сме расисти. Според някои от мненията това, че пращаме на финала представител от малцинството – друг е въпросът доколко ромите са такова у нас – щяло да предизвика адмирации сред останалите държави и да ни уреди с по-предно класиране. С две думи – становищата са от разпни го до осанна.
От своя страна самата Софи сподели веднага след като спечели: Помислих си, че пак ще ме излъжат и родата не е купила достатъчно ваучери, за да гласуват. Победата на Евровизия споходи певицата при нейния трети опит. Досега тя се пробва в дуети – със Слави Трифонов изпълниха песента Единствени, а с Устата – Я твоя. Първото представяне обаче бе съпроводено с огромен скандал. Тогава – през 2005-а, Слави и Софи излязоха на сцената на конкурса и демонстративно се отказаха да пеят заради съмнения за непрозрачност при избора на победител. Те обявиха че в Евровизия няма никакво състезание и организаторите лъжат, тъй като реалният финалист е купен срещу 50 000 лева. Разбра се също, че часове преди обявяването на победителя за него са били генерирани рекорден брой гласове – по 10-12 хил. на час. Това е купен вот, каза Слави, а за финала заминаха момчетата от Каффе. По-късно групата се разпадна, а бившият й вече вокалист обясни, че Евровизия е била
черна дупка за него
В гилдията все повече се налага убеждението, че определените да ни представят на фестивала са дамгосани. Дали пък заради това никой не е успял досега, ако не броим Елица и Стунджи? Или причините може би са други? На всички ни е ясно, че България няма шанс на подобно състезание. Ясно е също, че се създава изкуствена истерия, за да се поддържа интересът към мероприятието, рекламирано като най-гледаното телевизионно събитие на Стария континент. Но и без да го следим професионално, песенното му ниво спада с всяка изминала година. То е нещо като Златният Орфей, при това не в силните му времена. Независимо че съществува от десетилетия, конкурсът не е направил победителите си известни в цял свят освен може би само АББА. Освен това начинът на гласуване не дава голям шанс на малки държави като нашата, даже да изпратят и свръхмузикант. Е, понякога има и изключения, но те са от тези, които потвърждават правилото. Единствената полза за нас, като участваме на Евровизия, е да покажем, че все още сме в Европа. Всичко останало е бошлаф работа. И се създават някакви измислени разбирания от типа на Колко е важно България да е на Евровизия. Не, за България това изобщо не е важно. Поне според мен. Дори понякога ми звучи обидно при днешното й ниво. А и победителите в грандиозното шоу загиват със същата скорост, с която у нас се печелят и забравят всевъзможните музикални реалита. В интерес на истината обаче трябва да кажем, че някои по-напористи и оправни наши състезатели като Мариана Попова и Поли Генова например успяха да осребрят временната си популярност. И двете се представиха безславно на голямата сцена, но създадоха усещането, че са извършили нечовешки подвиг. Иначе, ако се напънете да запеете някоя тяхна песен, едва ли ще успеете.
Слънчевият лъч
тази година идва от модерната и внушителна сцена на Евровизия, която БНТ успя да направи, но за сметка на сценария и на звука. За да бъдем честни, и нивото на участниците сега не бе толкова квартално, при все че още се търсят качествени текстописци и композитори. Всъщност, ако Българската национална телевизия така силно иска да прави това шоу и намери оправдателни причини за това, защо да не го регламентира на регионален принцип и за местна употреба? Финансирането ще дойде от рекламите, ако медията успее да генерира такива. И да престане да плаща на Евровизия таксите за участие UNLIMITED.
